2. За течност или храна — нахлувам в гърлото на човек или животно така, че не може да преглътне и спирам дишането му; задушавам. Ще се удавиш в пенестата снежна вълна.. Пряспата вода дави повече от морската, понеже солената морска вода е по-близка до кръвта. Бл. Димитрова, Лав., 93. Кучетата не ядат риба, защото рибята кост засяда в гърлото им и не могат да я преглътнат, тя ги дави.
3. Прен. Заглушавам съзнателно някакво чувство или външен израз на чувства в себе си; потискам, убивам. Проповедникът давеше болката си в глътките чай. А. Страши-миров, Съч. V, 138. Един злобен ропот се понесе от недоволните души и отчаятите сърца, които почнаха да давят с вино и ракия тъгата и мъките си. Елин Пелин, Съч.
1. 78. Отведнъж, за пръв път, откакто го хванаха, той заплака тихо, горчиво, като давеше плача си да не чуят отвън. Ем. Коралов, ДП, 99. давя се. I. Страд. от давя2 (в
1 знач.). II. Взаим. от давя2 (в 1 знач.).
ДАВЯ СЕ несв.у непрех. 1. Потъвам във вода или друга течност и преставам да мога да дишам; задушавам се. По писъка той позна, че се дави дете в морето. К. Петканов, В, 3. Някой бе потънал, давеше се и само за миг бе показал главата си, колкото да извика за помощ. П. Вежинов, ЗЧР, 205. Мордохай се давеше във вълните на Янтра, после изчезна в тях. Ив. Вазов, Съч. XIV, 78. Аз съм в реката на дълбочина почти до гуша и си играя с вълните. Често имахме лошия навик да се преструваме, че се давим. Д. Не-миров, КБМ, кн. 3, 121. // Съзнателно се хвърлям във воден басейн, за да нагълтам вода, да потъна, да се самоубия. Той ще върви по пътя си, пък русалките в това време ще я теглят в подмолите; на русалките им е лесно, защото са свикнали с водата, а тя ще се дави и ще гърчи ръце. А. Гуляшки, ЗВ, 20. // Прен. За светлина, лъчи — изгубвам се, потъвам във вода, изчезвам, разтапям се в светлина, мрак и под. Нейните [на лодката] слаби светлинки се давеха в морето: ту се появяваха като светулки, ту изчезваха отново в тъмнилото. А. Каралий-чев, НЧ, 61 . Звездите се давеха в порозовя-лата светлина на утрото. И. Петров, MB,
6. Наоколо е тихо, глухо; само от едно прозорче светулка свещ и лъчите й се давят в нощта. Ив. Кирилов, Ж, 49.
2. Разг. Не мога да вдишвам, да си поема въздух поради частици от храна или течност, попаднали в дихателното гърло. // За двигател, машина — работя с прекъсвания като издавам неравномерен шум, тракане. Една вършачка „Ланц“ гълташе снопите, но често се давеше, защото неприятелите на стопанството бутаха сред класовете железни парчетии. А. Гуляшки, ДМС, 206.
3. Разг. Поемам наведнъж много храна и не мога да я преглътна. Бебето пак се дави, много мляко й придойде.
4. За куче — лая яростно, с всичка сила, до захлас. Звънеше [телефонът], чувах яростния му звън в канцеларията, давеше са като куче. Ст. Стратиев, ПП, 29.
5. Диал. За река — вливам се в друг воден басейн. Тъкмо там,.., са устиетата на двете планински реки Огоста и Скъта, които изтичат от две далечни разстояния, а тука се доближават., на съвършено близко разстояние и се давят в колосалния Дунав.
3. Стоянав, ХБ, 313.
ДАГЕРОТЙП м. 1. Фотогр. Апарат за правене на снимки чрез дагеротипия (в 1 знач.) Дагеротипът (фотографически прибор) е съща камера обскура, в която призмата е заместена с едно или няколко събирателни стъкла. И. Гюзелев, РФ, 297.
2. Снимка, направена по такъв начин.
ДАГЕРОТЙПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Фотогр. Който се отнася до дагеротипия (в 1 знач.). В наше време са изнамерени още много други изкуства, н.п. дагеротип-ни и фотографии портрети.., които ся пишат сами от себе. Г. Иошев, КВИ (превод), 352. Дагеротипно изображение.
ДАГЕРОТЙПИЯ ж. Фотогр. 1. Първият технически разработен и получил разпространение начин на фотографиране чрез снимане върху метална плоча, приготвена по специален начин. В 1839 година той [Да-гер] представил описание на своята работа във Френската академия на науките. То било веднага публикувано под името дагеротипия, наименование, което по-късно било променено с фотография. Вл. Хара-лампиев, ПСС, 121. Когато задържат изображенията на металически дъски, тогава фотографията ся нарича дагеротипия, по името на Дагера, който пръв откри това изкуство. И. Гюзелев, РФ, 297.
2. Снимка, направена по такъв начин; даге-ротип.
— От фр. собств. + гр. тгжсх; 'отпечатък'. — И. Гюзелев, Физика, 1874.
ДАГЕСТАНСКИ, -а, -о, мн. -и. 1. Прил. от Дагестан (автономна република в състава на ОНД, разположена в югоизточната част на Северен Кавказ).
О Дагестански езици. Езици от кавказкото езиково семейство, на които говорят жителите на Дагестан.
ДАГЕСТАНЕЦ, -ът, -а, мн. -нци, м. Мъж, който е роден или живее в Дагестан.
ДАГЕСТАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Дагестан.
ДАДА ж. Диал. 1. По-голяма сестра или по-стара братовчедка; кака. Селска „рода“ състои от сто пан, стопанка.., братя, сестри (батковци и дади — по-старите), синове,.., внуковци и правнуковци. Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 127.
2. Бавачка на деца; дадия. Най-после трябу-ва да кажа още някоя и за пестунките или
