вам. Той разбра, не тоя същи поп е влизал у Миткови с безчестно намерение и захвана да го дави. Ив. Вазов, Съч. XXV, 65. — Каква работа има с Христовича? — Ти, безумнико! — Не викай: твоята чест браних!.. — Кажи ми де е той сега? — Оставих го в праха. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 61-62. // За животно —захапвам за гърлото и с устата си душа човек или животно, за да го умъртвя; удушавам. В тоя миг едно зло куче връхлетя стръвно отгоре й. Почна да я [майката] дави. А. Каралийчев, ПС, 143. Манол изчезна. Аз гледах как човекът се търкаля по поляната и кучето го дави. А. Дончев, ВР, 190. Черният жребец е толкова лют и ревнив, че ако се случи да мине наблизо из пътя някоя каруца,.., излиза от хергелята, спуща се като зло куче върху конете на каруцата и иска да ги дави. Й. Йовков, АМГ,
139. А лисицата провъзгласяват за „кума“ и за герой! Макар че дави хорските кокошки с десетици. Н. Хайтов, ПГ, 15. С каква ненавист Волга [кучката] се нахвърля на лисицата.. Дави я и я дърпа. Ем. Станев, ЯГ, 34-35.
2. Прех. и непрех. За дим, мъгла, сълзи и др. под. — причинявам затруднено, тежко дишане; задавям, задушавам. Всичко видели кулеките деца и понеже пушекът и огънят вече ги давели, търтили да бягат през бра-нищата и преките пътеки. Й. Вълчев, РЗ,
92. Постоянният мирис на барут и пепелище давеше гърлото. П. Славински, ПЩ,
102. Сълзи напълниха гърдите ми, давят ме и ме душат. Д. Габе, Н, 34. — Ради Бога, кой е видял тия сведения? — помолих аз през сълзите, които ме давеха от гняв. Ал. Константинов, БГ, 83. Скоро цялата стая се изпълни с топла кръв, която душеше, давеше и погнусяваше. Хр. Смирненски, Съч. Ш, 111. Спазми на протест и ярост срещу сляпата лавина, която реже лицата ни, сече крайниците ни, троши ни и ни дави. Бл. Димитрова, Лав., 262.
3. Прех. За мъка, отчаяние, злоба и други подобни чувства — мъча, измъчвам много силно някого. Тошка я гледаше в очите, мъчеше се да у гади какво й се ще.. Старата приемаше всичко, но нито веднъж не й каза добра дума,.. Тошка виждаше това и люта болка давеше сърцето й. Г. Караславов, Тат., 239. Същият този мъж седеше сега свит на дъсчения си стол, отпуснал рамене, сгърбен, и не злоба и гняв, а покруса и мъка давеха душата му, сякаш завинаги бе затънал в море от смрадлива и неизбродна кал. А. Гуляшки, Л, 11. Те пеят.. И дива е тяхната песен, / че рани разяждат ранени сърца, / че злоба ги дави в кипежа си бесен / и сълзи изстисква на бледни лица. П. К. Яворов, Съч. I, 59. И нека тази вечер мъдро да забравим / скръбта и бурите, които са ни давили, / и в своите сърца, и вярващи и радостни, / да видим ново рождество и нова младост! Е. Багряна, СЧ, 17. • Обр. За-
36 Речник на българския език, т. III седанията винаги му тежеха — заедно с тютюневия дим,.., кабинетът се изпълваше и с мисли, които го давеха. А. Наковски, БС, 100.
4. Прех. Прен. Оказвам натиск, притеснявам някого по някакъв начин. — И тая молби-ца, Николаке!.. — Никола, и аз моля. За мой хатър.. — И аз моля, назначи го.. — И троица ме давите! Ив. Вазов, Съч. XIX, 52-53. Че тоя млад Вълк ще ми пресича пътя накъдето и да се обърна: ще ме дави с по-нис-ки цени на пазара. А. Гуляшки, ЗР, 30. давя се. I. Страд. от давя. II. Взаим. от давя (в 1 знач.). Гласът на Волга [кучката] се чуваше под земята. Там тя се давеше с някакво животно. Ем. Станев, ЯГ, 47. Двамата се счепкаха. Започнаха да се давят. Т. Хар-манджиев, КЕД, 20.
ДАВЯ СЕ несв., непрех. 1. Не мога да поемам въздух, да дишам, задушавам се от дим, кашлица, сълзи и др. Ванко рядко пушеше, само когато бе е компания, и понякога дълго се давеше от цигарения дим. М. Грубеш-лиева, ПИУ, 43. В това време пеленачето на Калювица силно се закашля и почна да се дави с нещо. Ц. Церковски, Съч. Ш, 222. Чиновникът се закашля — силно, продължително. Прахът влиза в дробовете му, той не е свикнал, дави се. П. Спасав, ХлХ, 215. Вечерта старият седна в къта и дълго се дави в кашлицата, която доизгризва-ше прогнилите му от охтика дробове. Ст. Марков, ДБ, 87. Търчим и гоним се по детински, / до премаляване се давим в смях / за нищо и за никакво. Бл. Димитрова, Л, 30.
2. Мъча се, измъчвам се от мъка, отчаяние, злоба или други подобни чувства. Той ще го накара да се задъха от злоба, да се дави в собствената си жлъч. А. Гуляшки, Л, 520.
— Ти ли бе, ти ли ще ми се пречкаш? — ревеше той и се давеше от злоба. М. Грубеш-лиева, ПИУ, 67. — Лицето ти е страшно! Само да го гледа човек му стига.. Върни имотите на татко! Не забравяй, че тука около тебе се давят в мъка четири душй. Д. Немиров, В, 64. Сърцето му [на Цамб-лак] се давеше в смъртна тъга. От гробовете излизаха ония, които минаха под нож и му показаха раните си. А. Каралийчев, В,
157. — Не ме е страх от свиренето на куршумите.. — страх ме е от шушукането на собствените ми войници. Това шушукане, което те кара да се давиш в съмнение. Д. Кисьов, Щ, 220.
О Давила ме е мечка<та>. Разг. Бил съм вече женен.
ДАВЯ2, -иш, мин. св. давих, несв., прех.
1. Потопявам човек или животно във вода или друга течност, за да го умъртвя; удавям.
— Тия разбойници давиха баща ми в Дунава, а майка ми .. — гласът му трепна и се пречупи. А. Гуляшки, Л, 61. Чудна работа! Те вместо да обесят, взели да давят кучето в реката. Това не е законно. Ал. Константинов, Съч. I, 176.
