двори широки — / давно си мене, мамо, откупиш / от солунските тъмници!" Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 135. Теглй, главо, да тег-лиме, че давно поумнееме. П. Р. Славейков, БП П, 159.
ДАВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. 1. Книж. Отдалеченост по време на извършване, възникване, създаване на нещо. — Чакала си толкова години, обичала си го, ще го последваш. Но мене не месете в тази история с осемнадесетгодишна давност. К. Кюлю-мов, ПШ, 59. Ние погълчахме още няколко минути с нашия приятел с ризницата и гу-нето. Чини ми се по тяхната давност, че те ще да са същите, с които се е подвизавал в турско време. Ив. Вазов, Съч. XV, 15. Преди Раковски имаше Велчовата завера 4 десетилетия преди Освобождението и много други факти на „революционна дейност“ (хайдушки чети и други) от още по-далечна давност. Г. Бакалов, Избр. пр, 111-112.
2. Юрид. Установен от закона срок, след изтичането на който се придобива или изгубва някакво право. Ако той им разкрие всичко, те [съдиите] сигурно ще се учудят: убийството, извършено, без да иска, и при това преди десет години. Ще му измислят някаква давност, може би ще го поразтакат малко и ще го освободят. Г. Караславов, С,
242. Има различна давност за вяско престъпление.
— Рус. давность.
ДАВОСАМ СЕ. Вж. давосвам се.
ДАВОСВАМ СЕ, -аш се, несв.\ давосам се, -аш се, св., непрех. Остар. Съдя се с някого. Той [князът] е трябвало да гледа как двама даскали, преоблечени в руски, и други двама в турски заптийски дрехи, се давос-ват за територията, която той е избран да владей. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 98.
ДАВОСВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от давосвам се. След 12-годиш-ното ни давосване с фенерската патриаршия, като ся чуха еднаж законните ни желания що ни трябваше нам после това да ходим да ся спогождаваме пак със същата патриархия. Лет., 1972, 262.
ДАВРАН междум. Остар. и диал. При обръщение. За предизвикване да се направи нещо; дръж се, ха да те видя! Те говори Шаро влашки език: /—Давран, Шаро, мойе мило добро, / да погубим църно арапино! Нар. пес., СбНУ Х1ЛП, 7.
— Тур. с!аугап.
ДАВРАНДЙСАМ. Вж. даврандисвам.
ДАВРАНДЙСВАМ, -аш, несв.\ давран-дисам, -аш, се., прех. Простонар. Правя някой (човек или животно) да се съвземе, да се оправи телесно, да се възстанови здравето му. Стефан майно льо думаше: / — Храни ми, мамо, кончето, / храни го, давран-дисвай го, / кончето да ми й хранено. Нар. пес., СбВСт, 760.
ДАВРАНДЙСВАМ СЕ несв.\ даврандйсам се, се. и (диал.) даврандиша се, се., непрех.
1. Съвземам се, оправям се телесно, вазста-новявам здравето си. — Една година, свате, работих на един санаториум за охтичави. Като направихме сградата, надойдоха хора от различни краища да се даврандисат. Кр. Григоров, ТГ, 121. Синът се усмихна насила. — Сега си по-добре, тате. Даврандисал си се от войната. Недьо погледна сина си и тъжно поклати глава. Сам си знаеше колко е добре. В. Геновска, СГ, 448. Нали ги виждам децата от детската градина, всичките изкараха по една, че и по две болести: и шарка, и заушка.. Не щем ние да го разболяваме насила, таман се е даврандисало. Я го
виж, като великденско яйце се е зачервило. К. Калчев, СТ, 47. // Съвземам се, окопит-вам се след някакво душевно вълнение. Нападна ме в очите. Хеле аз се даврандисах, па дръж, то [магарето] дръж. Нар. прик., СбНУ Ш, 162.
2. Диал. Замогвам се, добивам си предишното благосъстояние (Н. Геров, РБЯI).
3. Диал. Противя се, опълчвам се срещу те
зи, които са ме нападнали (Н. Геров, РБЯ I).
4. Диал. Готвя се, стягам се за нещо (Н. Геров, РБЯ I). Утре да се даврандишем по-рано. Н. Геров, РБЯ I, 273.
— От тур. davranmak.
ДАВРАНДЙСВАНЕ мн. -ия, ср. Простонар. Отгл. същ. от даврандисвам и от даврандисвам се.
ДАВРАНДЙША СЕ. Вж. даврандисвам се.
ДАВРАНМА междум. Остар. и диал. Не се противи; стой, не мърдай! Марко насочи пищова, сниши се и извика страшно:
— Давранма! Ив. Вазов, Съч. ХХП, 14. Зашумя нещо из генгеря, показва се човек. Близо бях, познах Реджеба. „Давранма“ — извиках, но тоз час светна гърмежи и усетих, че нещо ме парна по рамото. И. Йовков, В АХ, 100-101. —Давранма! Не се брани! Предай се! Ц. Гинчев, ГК, 392.
— Тур. davranma.
ДАВЧА, -иш, мин. св. -их, несв.у прех. Рядко. Давя1 (в 1 знач.). давча се взаим. Двама души,.., бяха успели вече от дума на дума,., да се хванат за косите и се давчеха. Ив. Вазов, Съч. VI, 15.
ДАВЧА СЕ несв.у непрех. Давя се1 (в 1 знач.)
ДАВЧЕНЕ, мн. -ия и (разг.) -та, ср. Рядко. Отгл. същ. от давча и от давча се. Очевидно ставаше война между псетата на стражата и на кервана, с чести ожесточени давченета. Ив. Вазов, Съч. XV, 133.
ДАВЯ1, -иш, мин. св. давйх, несв.
1. Прех. Стискам силно човек или животво за гърлото, за да го умъртвя; душа, удуша-
