ДАВЕНЕ2 ср. Отгл. същ. от давя2 и от давя се2.
ДАВИЛО ср. Диал. 1. Давене2. И за да укрепи немощните народът казва: "Търпение — спасение. Търпило има, давило няма. " К. Петканов, ДЧ, 366.
2. Навалица (Вл. Георгиев и др., БЕРI).
ДАВИЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Давилови капки. Апт. Лекарство за успокояване на стомашни болки, което съдържа в голямо количество опий и мента.
— От ит. собств.
ДАВИЧКАМ, -аш, несв., прех. Разг. Боря някого, обикн на шега, като че ли го давя, душа. Две мравки давинкаха една калинка. Тя се съпротивляваше, но скоро се преобърна и най-после замряха тъмните й крачета. М. Яворски, ХСП, 416. давичкам се взаим. Боричкам се с някого. Привечер корията опустя. Спуснаха се тогава селските кучета. Цяла нощ се давичкаха за останките от трапезата. Ив. Гайдаров, ДЧ,
57. За да минава времето лесно, започва се някаква игра — гоненица или нещо като жмичка. Гонят се, боричкат се, давичкат се, уж на шега. Н. Попфилипов, РЛ, 103-104. Над двора се стрелна птица и неволно повлече погледите на хората след себе си. Погледна и Митю Христов. Две птичета се давичкаха във висинето. М. Яворски, ХСП, 399.
ДАВЙЧКАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от давичкам и от давичкам се. В увлечението на играта някой се забрави в да-вичкането и, по навик, притисне малко по-силно със зъбите и... ето ти кръв. Н. Попфилипов, РЛ, 104.
ДАВИЯ, -йята, мн. -йи, ж. Остар. и диал. Съдебен процес, съдебно дело. Чорбаджи Марко., се отпусна да разказва колко пари е похарчил за зданията си и свърши с това, че спечелил давията с дюлгерите, като тикнал в ръката на кадията няколко бели меджидиета и няколко турски бешлика. Ст. Заимов, М, 34. После се започна дело. Днес окръжният съд щеше да дойде да направи оглед на самото място.. „Нашите думат, че като ви вземат нивата, ще захванат давия за гората при Кар Орман.“ И. Йовков, ПГ, 58-59. Набеди го, че изпокрил стриковото си имане. Подхванаха го тогава чорбаджиите, та давии, та разправии, докато се видя пак запрян. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 20. Беше докарал смрадлика.., за да я прекара във Влашко.. За тая смрадлика Никола са съди цяла година; но тия дни спечели давията. С, 1872, бр. 43, 344.
— От араб. през тур. <1ауа.
ДАВКА ж. Диал. Данък.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДАВЛЕНИЕ ср. Книж. Морал на принуда, насилствено въздействие върху волята или убежденията на някого; натиск. Божко се върнал дома и под давлението на братя-тя си се предал сам на врага. Сл. Трънски,
Н, 301. Много женитби в Троян наскоро станаха по давление на общественото мнение. Ив. Хаджийски, БДНН II, 85. Цариградската конференция още заседаваше и не се знаеше какво ще бъде нейното решение. Може би Милан бе избързал, за да окаже известно давление върху участниците в тази конференция. В. Геновска, СГ, 369.
— Рус. давление.
ДАВНАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. Отдавнашен, някогашен. Капитанът на кораба, мой давнашен познайник, ме уверяваше, че пръв пътува за Блажения остров. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 144. Край младия певец ония, що седят, / отвсъде с погледи следени от сборя-ни, / са нашите давнашни познайници, отбрани / юнаци. П. П. Славейков, Събр. съч. Ш, 91-92. Ето, това си говорим с другарите / като орем в равнината: / колко са смешни, наистина, старите / с времето давна-шно, златно! Йв. Бурин, ПТ, 11.
ДАВНИНА ж. Остар. Данък; даване (във 2 знач.), даванина. Търпеливо и безропотно понасяха и всички тежнини, и всички давнини, що им налагаше царщината. Т. Влайков, Съч. Ш, 78. Чорбаджиите разполагали с различни имоти и приходи на Котел, образувани от определена давнина на глава овца и топ аба,.., от доходите на черквата и нейното натрупано сребро. Г. Бакалов, Избр. пр, 138. — Каквото видиш, господин бирник, сиромашия сме си, та царщината няма да затвори сиротинята, че не стигнала да изплати наведнъж давни-ната. Н. Попфилипов, БД, 51-52. — Ето какво искам — твърдо отговори Калофер
— Дето ща, село да заселя, давнина султа-ну да не плащам. М. Марчевски, П, 63. Едни приказваха, че той е намерил имане, други пък казват, че е крал от черквата и от селската давнина. Йл. Блъсков, ПБ I, 5.
ДАВНО нареч. Остар. Отдавна. —Дав-но ли оставихте София? — попита дядо Иван. Ив. Вазов, Съч. VII, 27. Наконец приемете вси родители и чада, майки и дъщери, това мое малко дело, кое аз зарад умиление ваше душевно давно списах, но сега чрез щампа на света издавам и вам посвещавам. К. Огнянович, ЖА, 11.
ДАВНО частица. Остар. и диал. Дано. Аз инстинктивно впивах очи на север, давно зърна брега на Русия. Ив. Вазов, Съч. XVI, 119. Давно се е оправила вече, давно, Господи, й е минала вече слабостта!... Т. Влайков, Съч. I, 1925, 305. Черню, Стоен-чев другар, драскаше на вратата, той бягаше из егрека и грозно скимтеше, давно да събуди другаря си. Ил. Блъсков, ИС, 19. Николчо писмо, джанъм, пишеше, / на майка си го пращаше: / "Продавай, стара мале, залагай / бащини къщи високи, / бащини
