ляше Молдовата или Немско, а да се събере с каква да е жена не му даваше сърце. В. Мутафчиева, ЛСВ П, 276-277. Не е раят за тебе, Алеко, нито пък ти си за него. От друга страна, сърце ми не дава да повярвам, че си в Геената. Ем. Манов, В, 9. Такъв филм не дават. Жарг. Употребява се, за да се изтъкне, че нещо няма да стане, да се осъществи, не е позволено или че нещо не е вярно.
ДАВАН ж. Остар. Данък, такса. Едно от най-добрите средства за развитието на земеделието е лекотата на данъците, защото нищо няма да убива едного земле-делца толкоз, колкото тежчината на да-ванта. Г. Драганов, Лет., 1873, 161. Колкото масраф направял, или колкото иска да му се даде от селото, разподеля всякому според състоянието и събират го като царска даван. ЦВ, 1850, бр. 421, 2.
ДАВАНЕ ср. 1. Отгл. същ. от давам и от давам се. Противоп. вземане (взимане). Не си давам имота, казва, нямам имот за даване. И. Йовков, АМГ, 215. —Дал бих му Райка, защо не — такова хрисимо момче. Ама Райка ни е още малка, бабо Джуровице. Не ни е още за даване. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 130. През живота си той никога не е бил против даването, а само против вземането. Друго е да го дадеш от сърце, друго е да ти го вземат насила. К. Петканов, ДЧ, 55. Грамадното сиво здание се намираше на една шумна улица в центъра на града.. Тук постоянно се разлепваха некролози и висяха обявления за даване стаи под наем, препродаваха се апартаменти. Св. Минков, РТК, 53. Ако ти е сладко земането, да ти е сладко и даването. П. Р. Славейков, БП I,
27. От чуждата торба е лесно за даване. П. Р. Славейков, БП II, 36.
2. Остар. Данък; даванина. Зимата се измина почти глухо, само за даването присвива-ха раята силно и го събираха до пара. Ц. Гинчев, ГК, 350. Па и борча намери да му иска! Не види, че чивяка нема и даването да си плати... Т. Влайков, Съч. I, 1925, 154. Как много ми се искаше сега да ги грабна и поднеса пред самите очи на майка си и да й кажа отде са дошли те, хубавите банкноти, за да спасят сега чергата ми... След обед царското даване бе платено. Ц. Цер-ковски, Съч. Ш, 183. — Немой ли да ги [кърджалиите] спре той, ний не сме с вързани ръце! Тука [в селото] дядо Дончо Арнаудов по цели години не ги е оставял да съберат даването. П. Тодоров, Събр. пр П, 38.
◇ Вземане-даване с някого, имам (нямам). Разг. Делови, приятелски, интимни и др. взаимоотношения, връзки с някого имам (нямам). Панталей реши, че трябва да вложи част от своите пари в такава фирма, която има вземане-даване преди всичко с немския пазар. А. Гуляшки, ЗР, 40. Майката се е съгласила да изпрати Мина в Париж въпреки предупрежденията на доктор Момчилов. Защото дъщеря й няма вече вземане-даване с оня — поета. М. Кремен, РЯ, 192. — Аз го съветвах често да няма вземане-даване с политиците и да внимава със стачниците... Д. Димов, Т, 471.
ДАВАНИНА ж. Остар. Данък; даване (във 2 знач.). Тая помощ [на народа за школите] най-законно и най-справедливо може да се разхвърля на местните жители от цяла нахия според царската даванина и да се събира заедно с последната, както са на-правиле нашите разбудени братя в Пловдив. ПСп, 1876, кн. 11, 195.
ДАВАЧ м. 1. Остар. Данъкоплатец. Че даваме сега толкова даване, нищо ме не е.. Ами като се дава и изплаща и от тоя, и от оня, и от всички, има ли да се направи нещо такова, дето да видим и ние, давачите, че нещо добро се е наредило и за нас? Т. Влайков, БСК П, 184. // Рядко. Мъж, който дава нещо. Tue [сиромасите] нямат нищо друго освен себе си и това малкото с благодарение жертвуват, за да оздравят имота на приятеля. Какво едно удоволствие! Какво едно благополучие за давача и приемача! Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 99.
2. Индив. Човек, който обикн. редовно дава нещо. „И на място му да се качи / за наш войвода, господар, / друг, кой знай да слави, тачи... / гръмник Перуна най-велик / давач на гръм и на светлини.“ Ив. Вазов, БМ I, 11.
ДАВАЧКА ж. Остар. 1. Данък.
2. Жена, която дава данък.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДАВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Ста-рин. и поет. Който е много отдавнашен; старинен, стародавен. Прохор обърна погледа си към околните, после го спря на Мом-чила. — Слушай, юначе, да ти разкажа какво видял цар Костадин в давно време и ти сам ще разбереш що искам — рече богомолецът някак укорно. Ст. Загорчинов, ДП, 467. Така например той разказа, че в най-давни времена, още когато българи котри-гури били настанявани от император Мав-рикий по тези места, много преди идването на Исперих-татко, се образумало селото Чибаовци. Й. Вълчев, СКН, 390. Легенда дивна се разправя — спомен давен — /за вакъл някой си овчар певец. П. П. Славейков, СбМис., 1910, кн. 1, 14. Вий, извива — стъпка бавна / води ме към кът засмян — / сви сърцето тръпка давна: / няма ли я — блян? Ц. Церковски, Съч. I, 268. „Ти виждаш оттука: на длан се обглежда / селото и църквата каменна в него. / Там вкусих аз първо причастие свето, / а тя е строена от давни години.“ Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 13.
ДАВЕНЕ1 ср. Отгл. същ. от давя1 и от давя се1. Спасих я от давенето, защото бях по-силен и успях да я измъкна на брега; ако тя се бе оказала по-силната, сега двамата щяхме да си лежим на морското дъно. Н. Антонова, Н, 29.
