виждал средство да се спре панславизмът на Дунава. Т. Жечев, БВ, 132.
18. Обикн. с отвл. същ. и следв. изр. със съюз д а, ч е или с предл. за, на. Създавам условия да се породи или да се изпита някакво чувство, усещане, състояние. И те са щастливи и безропотно покорни, защото тая любов [към родината] дава тоя чист възторг, тая върховна наслада и откровение. Й. Йовков, Разк. III, 11. Но едно е да се черпиш с вишновка на сладка приказка с журналистката и да се посвещаваш на Бога зад дебелите стени на манастира на сянка и спокойствие, а съвсем друго е да си сред кипящия живот, където с цената на всичко да се стремиш да даваш утеха, вяра и упо-вание на хилядите нещастни и болни хора. КСТ, 1991, бр. 12, 6. — Обичта е като слънцето. Тя сгрява, дава сили. Цв. Чалъ-ков, ЗИК, 36. Отчупи си хлебец и изтичай до ливадата, та си хапни киселец. Той дава здраве. Г. Белев, ПЕМ, 99. Най-голямо затруднение му [на Каравелов] даваше изборът за министри на Вътрешните работи и на Външните. С. Радев, ССБ I, 443. „Злочеста е нашата съдбина! / Растем и цъф-тиме и с нашата хубост / се китят гори и полени... /Ний даваме радост на всичко световно — /самички от радост лишени!“ П. П. Славейков, Събр. съч. I, 136. Дава ти радост, / дава ти сладост — /.. / Твоята къща/в дол безконечна. Хр. Белчев, Избр. съч., 78. Развитието на болестта дава надежда, че дедето ще се оправи. А Последните двустранни преговори дават надежда за стабилизиране на положението в района. А Тя е родена да дава надежда и вяра на хората в тържеството на доброто. А Бла-годарното животно даде израз на обичта си като го близна по бузата.
19. Правя нещо да добие някакви, обикн. нови качества или да се усилят тези, които притежава; придавам. Там есенните дни дават особена прелест на пейзажа: открити и чисти полета, само жълти стърнища. Й. Йовков, Разк. III, 146. Кукувицата равно, отмерено и настоятелно кукаше и нейният глас., даваше тайнствен смисъл на тишината и на простотата, която пълнеше простора от земята до небето. Елин Пелин, Съч. III, 144. Споменът за далечното отечество,.., даваше странно красноречие на словото му. Ив. Вазов, Съч. ХП, 183. Мисълта за зверствата., даваше още по-зловещ вид на тия тълпи от башибозуци. К. Величков, ПССъч. I, 6. — Тази година искам да съм по-семпла — каза тя и се помъчи да даде на тона си печален оттенък. Г. Караславов, Избр. съч. II, 353. Той [Тео-досий] беше се още повече издължил и посивялата прошарена брада., даваше още височина на неговия ръст. Ст. Загорчинов, ДП, 369. Изобщо циганският елемент даваше особен колорит на нашия градски бит от онова време. К. Константинов, ППГ, 27.
20. Устройвам, уреждам (бал, вечеря, прием, забава и под.). Сега даже невероятно ще ви се види като ви кажа, че ний давахме бала, за който е думата, в мизерничкото салон-ченце на бюфета при градската градина. Ал. Константинов, Съч. I, 290. Кметът на Вестероз ни даде специален обяд. Ив. Мирски, ПДЗ, 28. — Довечера искаме да дадем една вечеря в училището. Й. Йовков, ПГ, 91. Сър Норман беше внимателен, грижлив домакин. Той следеше гостите му да останат доволни от вечерята, която им даваше. Д. Спространов, С, 126. Продадоха [братя Василеви] част от доходните имоти, за да си купят хубави къщи, да подредят богата кантора, да поддържат автомобили и шофьор, да дават приеми. П. Спасов, ХлХ, 146. Подражавайки на българските царе, Чоки ходеше на лов в горите, даваше пирове в палата. Ив. Вазов, Съч. XIV, 140. // Разг. Представям, изнасям, изпълнявам пред публика (пиеса, концерт, филм и под.).
— Какво представление ще давате? — попита студентът Огнянова. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 88. В пет часа тая вечер младата, току-що излязлата на сцената ивиоло-нистка даваше втория си концерт. Й. Йовков, Разк. I, 172. В операта даваха, както ви казах, балета Puppenfee. Ал. Константинов, БГ, 9. — Добре, но сега трябва да дадем някои други драми, които да будят духа народен и да го подготвят да борба. Аз съм на мнение да дадем през тази година „Разбойници“ от Шилера и „Иванко, убиеца на Асена“ от Друмев. СбЦГМГ, 218. Кой филм дават в кино „Славейков“?
21. В съчет. със същ. път, ред, място и под. Правя място за минаване; отмествам се. Тя машинално само се отбиваше ту на една страна, ту на друга, за да даде път на файтоните. Ив. Вазов, Съч. VII, 109. Двете каруци остават вече сами по широкия път... Ха сега! — Не дават път — казва татко му. 3. Сребров, МСП, 27. Конете се врязаха без ред в тълпата, живата стена се цепеше да им даде място. Ал. Константинов, БГ,
125. Той отстъпи назад от пътя, даде й широко място да мине. Елин Пелин, Съч.
III, 104. До чешмата други [белачки] пък дръстеха, белеха, бухаха, а смехът и веселите им провиквания нямаха край.. — Яно,.., ама ще те покоря... — Я у-у-у! Аз не зная да коря, току ред ми давайте. Ц. Цер-ковски, Съч. III, 23.
22. Разг. Връчвам някакъв документ, обикн. в учреждение, с който следва да се оформи административно, гражданско, социално или финансово състояние. Оказа се грешка. Данъкът на някакво друго лице, едноименник някой, по погрешка вписан на мене. Тръгнах по справки. Давах заявления, ходих в общината, после пак в данъчното. Елин Пелин, Съч. VI, 212. — Аз додох да ти се оплача... аз искам жалба да дам... Ив. Вазов, Съч.
VII, 16. Лека-полека Магдалена заобичала
