2. Остар. Планинец — жител на югоизточните Родопи (Кърджалийско). Свободно и без страх проходчани изнасяха по тъмно ръж и царевица и търгуваха с даалии и помаци, слезли по най-кривите пътеки от родопските дебри. Г. Караславов, ОХ П, 369.
— От тур. dagli 'планинец'.
ДАВА частица. Диал. 1. Нали. — А защо вие не влязохте при нас..? Дава не сте някои чужденци: хора от същата железница? 3. Стоянов, ЗБВ I, 222. Дава ти казах да не ходим. Ст. Попвасилев, РР, 1933, кн. 3-
4, 199.
2. Нима. Старата не обърна внимание на мъжовите си думи.. — Какво ще ми кажеш
— продума тя пак тъй дебело. — Дава съм дете, та да не разбирам. И. Йовков, ПГ,
171.
— Други форми: дева, д£ва, деве.
ДАВАДЖИ`ЙКА ж. Остар. Жена, която е направила оплакване, подала е тъжба в съд; тъжителка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДАВАДЖИ`ЙСКИ, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Остар. Който се отнася до даваджия.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДАВАДЖИЯ, -йята, мн. -йи, м. Остар. Мъж, който е направил оплакване, подал е тъжба в съд; тъжител. — Когато кадия ти е даваджия, Господ да ти е на помощ... промълви пак, сякаш на себе си, дядо Милан. П. Тодоров, И I, 56. В Плодив нашият херой бил държан не дълго време, защото нямал даваджие и защото прегрешенията му са отнасяле повече до него самия. Л. Караве-лов, Съч. VII, 77.
— От араб. през тур. davadci.
ДАВАМ, -аш, несв.; дам, дадеш, мин. св. дадох, пое. дай, дайте, прич. мин. св. деят. дал, прич. мин. страд. даден, св., прех.
1. Поднасям нещо на някого, за да го поеме в ръка, да го вземе; връчвам, подавам. Взирам се и още отдалече чета: „Падането на демократите“.. — Момче! — викам колкото ми глас носи, — давай вестник! БД, 1909, бр. 1, 1. Горският седна близко до нея, взе недовършения венец и почна да го разглежда. — Защо не го доплетеш? —Дай ми го! — дръпна го из ръцете му тя. Елин Пелин, Съч. И, 49. —Дай твоя нож, че е по-остър. Ив. Вазов, Съч. XII, 50. — Ей, детенце, дай ми теслата, не бави ме — рече уж сърдито Лазар. Елин Пелин, Съч. I, 174. Детето е мъничко, все още несръчно и му давам всяко нещо много внимателно, за да не го изпуска. // Поднасям някому нещо, за да го използува по някакъв начин. „Няма ли да се сърдите, господине, ако ви дам моята дреха?“ Ив. Вазов, Съч. ХХП, 34. Иван го [Гороломов] погледна, усмихна се, както си му беше обичай, и каза: — Я дай една цигара! Й. Йовков, ПГ, 16. На вечеря му сложиха рибена чорба в пръстена паница. Дадоха
35 Речник на българския език, т. III му една първобитна тенекиена лъжица. А. Каралийчев, ПГ, 184-185. Анани рече; „Ще ми дадеш бръснача да се избрича.“ Й. Радичков, СР, 59. Когато занесох парите на мама, тя отдели от тях два лева, даде ми ги и рече: — Ето ти два лева за „Звездица“. Ран Босилек, Р, 13. // Поднасям на всеки от много хора да вземе нещо. Малка ги мома черпеше, / черпеше, черпеше, / наред им чашка даваше, / даваше, даваше. Нар. пес., СбНУ XLVI, 258. Помогнаха ми децата да пренеса пакетите и им дадох по една ябълка и бонбони. А Дадоха ни разпечатките с текста и започнахме да ги попълваме.
2. Поднасям на някого храна; храня, изхранвам. Бебето е вече голямо и му давам сок и пюрета. А Давам храна на бедните в приюта независимо от месечната печалба на фирмата ми. // Поднасям на някого някаква храна, питие, лекарство. — Много ядене даваш на оня, на Калина. Й. Йовков, В АХ,
124. — Влез вътре в тъмницата и намери петимата най-стари овчари. С тоя тук да са шест. Не, няма да коля. Обръснете ги, очистете ги, дайте им да ядат, каквото поискат. А. Дончев, ВР, 224. Дадоха сладко, после кафе. Ив. Вазов, Съч. ХП, 123. След туй баба пак се върна, даде ми вода, оправи покривките на другите деца около мене, хвърли някаква дреха и върху вуйчо Климе. Д. Талев, СК, 79. Тя изтичва в градината, като подскача весело.. В пет часа по предписание трябва да й дам лекарство. П. Незнакомов, МА, 9-10. // Поднасям храна на животно, храня някакво животно. Ще ти разправя за врабчетата.. Тия малки сиви птиченца.., гдето зимно време няма какво да ядат, а ти им даваш трошички от хляба си. Елин Пелин, Съч. IV, 203-204. Той отрано им [на телците] даваше зобчица. Научи ги тъй, че щом го видят, почват да ближат ръката му. Ст. Даскалов, БМ, 267.
— Преди пак тъй беше се свършило [маму-леното брашно] и един-два дена войниците даваха на кучетата от хляба си. Й. Йовков, ЧКГ, 27.
3. Поднасям нещо на някого като подарък; подарявам, дарявам. — Аз нямам пръстен, Радо, да ти дам — ни златен, ни железен... Ив. Вазов, Съч. ХХГП, 71. — Не може, Йо-сифе — обади се Санка, — Ньна не бива да дава портрети, че е годеница. Й. Йовков, ЧКГ, 93. — Баба! — повтори пак ангелският глас [на Анку], — защо ти е това цвете, кому ще го даваш? — и взе една китка в ръка. Ц. Гинчев, ГК, 21. — Скъперникът със скъперник!.. Взел, че си ушил нощница от пешкирите, дето му ги дават по сватби и по кръщеня. Й. Йовков, ПГ, 28-29.
4. Предоставям по свое желание нещо, което притежавам на друг; преотстъпвам. О, да би оило така, Еньо ще се откаже от всичката своя земя, ще я даде на брата си. Елин Пелин, Съч. Ш, 162. Делиха имота — на единия син дадоха къщата, на другия —
