то да сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за сравнение при означаване на предположение, несигурност; като че, като че ли. Прорева [еленът] глухо, като да молеше помощ от някъде. О. Василев, ДГ, 50. Освен да сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за изключване, което показва, че съществува или е възможно само действието на подчиненото изречение. И тъй какво друго ми веч остава, освен да тъжа и да жаля за него. Т. Шишков, В, 11-12. Преди да сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време при означаване, че действието на подчиненото изречение се извършва по-късно, след действието на главното изречение. Няколко дни преди да отпътува за село, тя реши да предостави всичко на случая. Ем. Станев, ИК I и II, 442. Само да; стига да сложни съюзи. Въвеждат подчинено обстоятелствено изречение при изразяване на реално или възможно условие; ако, в случай че, при положение че. Писали в София, че ще го изпратят, само да се намери човек, с когото да тръгне. Г. Карас-лавов, Избр. съч. IV, 25. — На хубаво място отиваш. Човек ще станеш, стига да се учиш. А. Каралийчев, ТР, 6. Та да сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение, а) За цел; за да. Заръчах му да намине следобед вкъщи, та да му обясня още веднъж и подробно устройството на камерите за метан. А. Гуляшки, ЗР, 339. б) За следствие; че да. Пък и какво ли им липсваше, та да не бъдат щастливи? О. Василев, УП, 5. Тъкмо да сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време при означаване, че действието на подчиненото изречение е щяло да настъпи точ-но в момента, когато е започнало действието на главното изречение. Тъкмо да скочи, звънчетно се обажда — звън-звън! — и мишлето се скрива. Ем. Станев, ЯГ, 45. Тъкмо да се вмъкна вътре, чувам някой отстрани ми говори. Ст. Загорчинов, ДП, 104. Че да сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за цел или следствие.
— Я ми дай йод и бинт да го превържа аз, че да му мине като на кутре! А. Гуляшки, ЗР, 205. Помниш ли веднъж какво ми изповяда: да имаш пари, че да събереш две-три хиляди отбор момци. Ст. Загорчинов, ДП, 147. Пак го зачовъркало нещо недобро в гърдите и решил да дремне, че да не мисли.
Н. Каралиева, ЗБ, 39.
ДА4. Простонар. Съкр. инф. от дам. Дд ще Мара за пепел, да ща й жарава. Н. Геров, РБЕ I, 270. Ако нямаш пари, аз ща ти да. Ст. Младенов, БТР, 499. Лошо няма нищо, добро да ще Господ. Ст. Младенов, БТР,
499.
ДААВЕТ м. Остар. и диал. Гощавка.
— Аз от баса си не се връщам, надмина ми коня, ще му купя. — От мене пък един даа-вет искайте. На колибата ми, къде свършването на тоя месец. Ц. Гинчев, ГК, 261.
— Свършваш ли я [работата] ? — Свършвам я и оттатък биля минувам. — Хади да та видя; и ти ако я свършиш, от мене един да-авет, със сичкия му харч-масраф. Ил. Блъс-ков, ПБ П, 97.
— От араб. през тур. с!ауе1.
ДААЛИЕЦ, мн. -и`йци, м. Остар. Даа-лия. Тежки вериги, ръждясали от кръви и сълзи, вериги, в кои са заковани и ръце, и нозе., и в кои и до днес пъшкат бащи и майки,.., дядове и синове — злодейства,.., колове, бесила,.. — най-после даалийци и кърджалии.. — с една дума зло, варварско зло, кое само едно азиатско въображение може обхвана. ДБЕ, СбПер. п II, 183. Днес няма даалийци, няма кърджалии.., кои да палят и пленят села и градища. ДБЕ, СбПер. п П, 183.
ДААЛИЙКА1 ж. Остар. Планинка — жителка на югоизточните Родопи (Кърджалийско).
ДААЛИЙКА2 ж. Остар. Епитет на вид стара пушка, употребявана от даалиите. Шест пушки биле облегнати на дървото.. Трите шишенета принадлежале в числото на ония, които са наричат „сливенски“, а другите две биле „даалийки“. Л. Каравелов, Съч. IV, 153.
ДААЛИ`ЙСКИ, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Остар. Който се отнася до даалия. По края на стола биле прострени бяло-сини презръченици, които биле дотолкова дълги, щото из тях можеле да са направят дванайсет даалийски чалми. Л. Каравелов, Съч. П, 95. Дядо Цоню Косерката беше ходил на Цариград на млади години да работи на беглишките фурни и беше си донесъл една дълга даалийска пушка с всичкия й та-към. Ц. Гинчев, ГК, 291. — Мене не ме е страх! — Нека ти задиха даалийски кон в тила, тогава ще те питам! К. Петканов, П, 66.
ДААЛЙЯ, -йята, мн. -йи, м. 1. Обикн. мн. Истор. Грабителски орди от планинско мохамеданско население в българските земи в края на XVIII и началото на XIX в. Тия [грабителски банди], които действували в полето, били наричани кърджалии, а дейс-твуващите в планинските области — даа-лии. Ист. X и XI кл, 116. Рядко беше се виждало такова страшно сборище: анадолски турци, зебеци, кюрди, даалии и капасъзи. И. Йовков, СЛ, 118. И омразата им [на турците] към християните всеки час растеше. Из Равна гора отново тръгнаха кърсерда-ри и даалии. К. Петканов, П, 73-74. Българите решили да чакат освобождението си на родна земя, отдалечавайки се най-много до Цариград: и по-близо да бъдат, и в сравнително по-голяма безопасност от зулуми-те на кърджалии и даалии във вътрешността. Хр. Бръзицов, НЦ, 6.
