543
беше no-съблазнителна, би чакала на същото място. Ив. Вазов, Съч. ХП, 24. По-нисък да не беше тук брегът, /загинал бих на канарите тия. К. Величков, Ад (превод),
202. — Ах, да бих знала, / че ще тебе да зе-ма, / фърлила бих ся, / метнала бих ся / в тихи бели Дунав. Нар. пес., СбНУ XLVI, 193.
3. Отстъпително — за посочване, че действието на главното изречение се осъществява въпреки действието на подчиненото изречение; ако и да, макар и да, въпреки че.
— И вдън земя да се скриеш, нашите ще те намерят! И ще те смажат като червей! П. Вежинов, НС, 172. Кожата да ти одере звярът / и кръвта да ти змии изпият, / на Бога само ти са надявай. Хр. Ботев, Съч. 1929, 27. Да е верен и преверен —/ не ща го, не ща. Нар. пес., СбНУ XLVI, 228.
4. Следствено — за посочване, че действието на подчиненото изречение е следствие от действието на главното изречение; вследствие на което, та да, че да. — Баща й потънал в дългове, деца много. Ще ми паднат на главата, да се чудя какво да правя. Елин Пелин, Съч. Ш, 115. — Кат мъжа ти не съм стар / да не вида в темна нощ. Хр. Ботев, Съч. 1929, 30. — Не съм винарка, / вино да му точа, / нито съм хлебарка, / хляб да му давам. Нар. пес., Христом. В В П, 212.
5. Причинно — за посочване причината, поради която става действието в главното изречение. По целия път до вечерта ръцете ни омаляха да ръкомахаме. П. Вежинов, ДМ, 12. Три дни сватбарите яли, пили и се веселили.. Гайдарджията си пукнал гайдата да свири. Ив. Карановски, Разк. I, 7-8.
VI. В съставно сказуемо след глаголи като: мога, трябва, започвам, продължавам, преставам и под. Той не можеше да търпи този постоянен и безпричинен смях на дъщеря си. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 17.
— Който се запишел за член, не трябвало диа ходи по кръчмите и не трябвало да пие. Й. Йовков, Ж, 1945, 13.На групи по двама-трима.. учениците комсомолци започнаха да се изтеглят на северозапад от града. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 232. Имам едно мускалче, подарено преди петдесет години на баба ми. В него вече не е останала дори микроскопична частичка розово масло, а продължава да ухае... Н. Стефанова, РП, 79. Сивушка промуча още веднъж, отвори страшно очите си и престана да диша. Елин Пелин, Съч. I, 153.
Б. Съчините лен .Диал. Свързва части на изречението или прости изречения в едно сложно съчинено изречение; и, та, па. Там дека, море, предеше, / тежка я дремка нападна; / бутнала фурка в пепелот, / да легна мома, / да заспа. Нар. пес., СбБрМ, 372. — Ей гиди лудо, да младо! / Продай си чифте пищоле, / купи си рало волове. Нар. пес., СбБрМ, 382. Да кой беше вав люлкята? / Яна беше вав люлкята, / Петко ще я залюлее. Нар. пес., СбНУ XLIV, 357.
О Ако да сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за условие — при реално, възможно или противоположно на действителността условие; ако, при условие че. Струваше ми се, че много по-лесно щеше да ми бъде, ако да изречаха веднъж присъдата ми. Св. Миларов, СЦТ, 36. Ако да бях поет, аз бих написал много стихове. Елин Пелин, Съч. V, 43. И нам е смешно, и самият автор на писмото се би смял, ако да би бил жив, но тогава така се вършеха работите. 3. Стоянов, ХБ, 231. Ако и да; ако ще би да; ако ще да; дори (и) да; даже (и) да; и да; макар (и) да сложни съюзи. Въвеждат подчинено обстоятелно изречение за отстъпване; при все че, въпреки че, макар че. Има какво да се види и научи по села и градове из нашата земя, ако и да е заробена. М. Марчевски, ДВ, 17. Където и да отидеше.., той не слизаше от каруцата, ако ще би да стои там и цял час, и два. Й. Йовков, ЧКГ, 75-76. Дори да умирам, / живота със грубите /лапи чилични/ аз пак ще обичам. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 15-16. Такава попара надробихме, че назад и да искаме — не можем да се върнем! П. Вежинов, НК, 238. Старецът не усещаше студа в стаята, макар да не беше палено. Вл. Полянов, ПП, 120. Всичките другари на Митко бяха все таквиз добри, разбрани момчета, макар и да бяха буйни. К. Калчев, ЖП, 374. Без да сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за начин при означаване отсъствие на някакво действие. Три дни бяхме, вървели без да срещнем сериозна пречка. Й. Йовков, Разк. П, 124. Татарите вървяха, без да бързат, весели и безгрижни, полупияни от вино и грабеж. Ст. За-горчинов, ДП, 109. Вместо да сложен съюз. а) Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за изключване, което изразява, че някакво възможно и очаквано действие се заменя с друго, посочено в главното изречение. Вместо да се наведе, той вдигна главата си. Ст. Загорчинов, ДП, 380. б) Обикн. при сравнителна степен в главното изречение — въвежда подчинено обстоятелствено изречение при изразяване на някаква възможност, пред която се предпочита друга, изразена в главното изречение; отколкото.
— Вместо да се сърдиш, по-добре помисли как ще постъпиш утре с момиченцето. П. Славински, МСК, 12. По-добре беше да си признае грешката, вместо да мълчи и да се мръщи. Да не би да сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за цел и причина. Той се плашеше да не би да издаде чувствата си и да стане смешен. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 19. Бързаше да не би да го изпреварят. За да сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за цел; с цел да, та да, да. Той вложи всичката си енергия и направи всичко,.., за да постъпи на служба. Елин Пелин, Съч. П, 179. Ка
