542
II. Въвежда подчинено подложно изречение след безлични глаголи или безлични изрази, като: случва се, възможно е, добре е, приятно е, мъчно е, нужно е и др. под. На мене също ми се беше случвало някоко пъти да стрелям. П. Вежинов, НС, 11 .На Герган се падна да легне при вратата на същия затворник, който пръв го посрещна. К. Калчев, ЖП, 281. Не беше възможно тая честна физиономия да крие предателска душа. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 19. — Невясто, добре е Елка да остане вкъщи — обърна се старецът към Божаница. Елин Пелин, Съч. Ш, 35. Хубаво е да пътува човек по нашине притулени между Стара планина и Средна гора места. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 28. Мъчно е да се опише смрадта и нечистотата на тая наша вътрешна тъмница. Св. Миларов, СЦТ, 45-46. Де се е чуло, видяло, /мома войвода да бъде, / като мома Бояна! Нар. пес., Христом. ВВ П, 121.
III. Въвежда подчинено сказуемно-опреде-лително изречение. 1. Към подлога. Зора ми хвърли сърдити думи: „Низост е от твоя страна да ме следиш!“ К. Петканов, В, 78. Такова удоволствие е да се чувствуваш носен от един фъркат кон. Ив. Вазов, Съч. ХП, 194. — Тогава аз мислех, че най-голямото щастие е: да знаеш езици, да се свърши университетът. Ив. Кирилов, Ж, 73. Жестоко нещо е да си ловец. Елин Пелин, Съч. П, 192. „Хубаво нещо е да си имаш магаре“
— мислеше си Иван, като гледаше магарето на съседа си. Св. Минков, ПК, 30.
2. Към допълнението. Често дядо Кола я виждаше да плаче. Елин Пелин, Съч. П, 109. Няколко дни по-късно Славинов мина покрай тях, забеляза я да тупа килима на прозореца. К. Петканов, В, 124. Гледаше ме утрин, вечер Иво там от бели двори / и тъ-жовна аз го слушах той да пее и говори. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 123.
IV. Въвежда подчинено определително изречение. 1. След съществителни, които обикн. означават: а) Желание, заповед, забрана, като: желание, заповед, усилие, задача, забрана идр. Обзе го вълнуващо желание да я прегърне и нежно да я погали по косата. К. Калчев, ЖП, 198. — Имам заповед три пъти да го повикам.., после ще стрелям. Ив. Вазов, Съч. ХП, 95. Направи усилие да се повдигне и ужасно извика. Елин Пелин, Съч. I, 135. Към селата бе изпратен силен боен патрул със задача да донесе храна. П. Вежинов, НС, 162. б) Чувство или необходимост, като: срам, страх, страст и под. или нужда и др. Заживя само със страстта да изпълни дълга си. Вл. Полянов, ПП, 200. За мен това е минало — неважно, / но ний деляхме сламения одър / и тебе чувствувам нужда да разкажа / как вярвам аз и колко днес съм бодър. Н. Вапца-ров, Избр. ст, 1946, 33. в) Мислене, възнаме-ряване и под., като: мисъл, намерение, основание и др. Удар след удар падаха върху мене.. Жив бях, но не се радвах. Имах само една мисъл — да изтрая. А. Дончев, ВР, 226-227. Но дето имаш намерение да се събираш с такива лумпени, които прекарват всичкото си свободно време по кръчмите — това според мене не е добро. А. Гу-ляшки, ЗР, 98. Сърцето му заби неспокойно, той [Герган] имаше основание да бъде развълнуван тази вечер. К. Калчев, ЖП, 120. г) Съобщаване, като: вест, съобщение и др. Получихме съобщение да тръгнем веднага. Д Вест да бързат нямаше.
2. След показателно местоимение. Не значеше ли това да заведа на гибел хората, които ми бяха поверени. П. Вежинов, НС, 49.
— Ах, колко е ужасно това! Да се усмихваш на другаря си, а зад гърба му да точиш ножа, с който ще го поразиш. М. Марчевски, ТС, 72.
V. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения. 1. Целно — за посочване с каква цел се извършва действието в главното изречение; за да, с цел да, та да. — Всяка утрин аз идвах тук да дъхам свежестта на пролетта. Ив. Кирилов, Ж, 110. Този разговор между двамата заптии се отнасяше за Васила Левски, когото търсеха да уловят. Ив. Вазов, Съч. ХП, 156. Хвана се, пустата му бялка!.. Одра й кожата щастливият нане Вуте и засмян до уши се отзова с нея чак у Змеини колиби, да се похвали. Елин Пелин, Съч. IV, 244-245. А пък близо до чешмата., стоят ергене и причакват момите да им пият вода. Т. Влайков, Съч.
1, 1905, 11. Той., изтегли неразделния си педагогически помощник — един прът с дължина, съобразена да стига до най-далечни-те места, махне и перне. Ив. Вазов, Съч. ХП, 153. Рипна ми Чавдар от радост, / че при татка си ще иде, / страшни хайдути да види. Хр. Ботев, Съч. 1929, 34. — Ио дай ми, Боже, две крила / да фръкна, Боже, под-фръкна. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 29.
2. Условно — за посочване условието, при което би се извършило действието в главното изречение: а) При реално или възможно условие; ако, щом като, в случай че. Земя хубава, плодородна.. — едно да посееш, сто се ражда. Елин Пелин, Съч. Ш, 52-53. Една крина пшеница да овършееше, една шепа фасул да очукаше, една низа червен пипер да изсушеше, всичко отиваше у Анго Томов. Г. Караславов, Избр. съч. X, 92. — По пет километра на нощ да вървим — за десет нощи пак ще стигнем... П. Вежинов, НС, 239. Да останеше на младите буйни боляри и властели, кой знае колко би продължило веселието. Ст. Загорчинов, ДП, 29. Камък да стисне, вода ще пусне, б) При предполагаемо условие, противоположно на действителността; ако, в случай че, при положение че. — От желязо да съм, не мога утрая. Ще ме съсипе. Елин Пелин, Съч. П, 148. Аз да съм като тебе, никога не бих оставила града. Елин Пелин, Съч. П, 46. Да
