541
знач. Когато дядо Антим тръгнал из Рус-чук, то последната дума на русчушките българи била: „Да си отваряте очите и да не влизате с патриарха в някакви споразумения.“ С, 1872, бр. 40, 320. — В средата, дето има камъни на едно купче, да ги изхвърлиш. Т. Влайков, Съч. I, 1905. След като извика с трептящ глас: „Да живей България!“, хвана с две ръце дръжката на револвера си. 3. Стоянов, ЗБВ I, 94. — Иване, книга да ми дадеш за четене. Не ми се върши нищо друго.
2. За бъдеще време (бъдеще в миналото, бъдеще предварително в миналото, отрицателно бъдеще, бъдещите времена в преиз-казно наклонение). И стана гората брани-ще. Защото без нея снеговете и водите щяха да завлекат селото. А. Дончев, ВР, 127. Отидохме и в селото, където щяхме да учителствуваме, и видяхме старата учили-щна сграда. Ал. Спасов, С, 6. Защото той сам ни каза, че неговата смърт ще е от горски куршум, но той няма да бяга от него на стари години и кръстът му ще стърчи нейде под сенките на елите. Ив. Вазов, Съч. XV, 16. — Хей, момче! Няма защо да бързаш! — извика му войникът. — Без мен няма да почнат! Ако изтичаш до дома и ми донесеш огнивото, ще ти дам четири шилинга. Св. Минков, СЦ (превод), 35. Още когато миела дъските, чула от чиновниците, че в читалището „Архангел Михаил“ някой щял да държи сказка. Ст. Чилинги-ров, СБД, 57. — Говори, че скоро щели да ни натикат в Дунава, и какво ли не още. П. Вежинов, НС, 137. • Остар. и диал. Цяла нощ като пътуват, заран рано там ще да осъмнат. Елин Пелин, Съч. I, 37-38. Нека само да дойде владиката, и аз ща да ти покажа кой е хаджи Генчо!... Л. Каравелов, Съч. И, 10. — Виж, това месечината, Вар-лааме, ще да е нещо голямо... Ив. Вазов, Съч. VIII, 10. Ще да загине / и тоя юнак... Но млъкни, сърце! Хр. Ботев, Съч. 1929, 16. Калугерка ще да стана — / черно расо ще облека, / свилен колан ще препаша, / святи книги ще да чета. Нар. пес., СбНУ XLVI, 210.
О Да би сложна частица. Диал. Дано. — Ей, Йоване, белигражданине! / Обърни се, Белиград изгоре. /— Нека гори, да би да изгори; / у него съм три годин робувал. Нар. пес., СбНУ II, 70. Да не би да сложна частица. Във въпрос, изречение за изразяване на предположение, възможност или опасение.
— Да не би да са тръгнали из друг път... Ив. Вазов, Съч. ХХП, 196. —Да не би да дириш някого? Елин Пелин, Съч. П, 90. Нека да сложна частица. За образуване на сложни форми за пов. накл. при подчертано изразяване на заповед, подкана, желание, молба. — Нека да ми е жива внучката, и това черно тегло ще се прекара. К. Петканов, СВ, 13. Трети орисник думаше: /.. / нека да расте порасте, / да стане булка хубава, / под було и под венчило. Нар. пес., СбНУ XLVI, 60.
ДА3 съюз. А. Подчинителен. I. Въвежда подчинено допълнително изречение.
1. След глаголи, които означават: а) Желание, заповед, забрана, като: искам, стремя се, старая се, разрешавам, заповядвам, забранявам и др. Напразно се стараех да пропъдя тая страшна мисъл. К. Величков, ПССъч. I, 30. Гледал съм от песните и стихотворенията на всякой поет да избера най-хубавите. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 6. Караибрахим забраняваше да го гледат, когато се бие. А. Дончев, ВР, 216. После за помен поръча: / изворът чешма да стане. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр.
10, 942. б) Възприемане, чувство, като виждам, чувам, боя се и др. Някой път, когато Войка виждаше Jleno да иде през гората или да минава мостчето, тя нарочно влизаше във воденицата и се скриваше. Елин Пелин, Съч. I, 91. Почти от сутринта, с малки паузи чувахме да бие камбана. Й. Йовков, Разк. II, 126. Той чувствуваше какво е станало с Рада, но се боеше да узнае от другиго ужасната истина. Ив. Вазов, Съч. ХХП1, 178. Госпожа Ракова се боеше да не бъде всичко това сън лъжлив. Ив. Вазов, Съч. IX, 12. Той толкова ясно видя своя живот, че го досрамя повече да бездей-ствува. К. Петканов, В, 77. в) Намерение, мислене, като: мисля, смятам, решавам, чудя се, забравям идр. Това здание мисля да стои и до сега. К. Величков, ПССъч.
1, 55. Иглика забрави да си отиде и стоеше пред него като прикована. Елин Пелин, Съч. П, 45. Той реши да пусне на воля и Клеопатра [мечката]. Ив. Вазов, Съч. ХХШ,
8. г) Съобщаване, като: казвам, викам, съобщавам, посочвам и др. —Когато стигнем до езерото, кажи на шофьора да спре. Д. Димов, Т, 692. Само, разправя тя, му викам да се прекръсти. Елин Пелин, Съч. I, 30. Съобщиха му да тръгне веднага.
• От да (остар.). Наистина, нашите млади са още далеч от да разбират своето високо призвание в обществото. Ч, СбПер. п I, 105.
2. След някои прилагателни, които обикн. означават готовност, годност за нещо или задължение, като: готов, достоен, способен, склонен, длъжен и др. И преди да бъде посочен, Жулев заяви, че е готов да мине при въстаниците. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 391. Аз чувствувам себе си способен да извърша най-трудните, най-славните и най-благите подвизи. В. Друмев, И, 11. — Може би сте разбрали отдавна, че аз съм неспособен да се обидя от вас!... Д. Димов, ЖСМ, 43. — Той е началник и аз съм длъжен да изпълня заповедите му. Елин Пелин, Съч. I, 214. Мечков беше разположен да разговаря. Д. Кисьов, Щ, 518.
