540
ЖС, 73. — Напред, братя! Дигайте пушките в ръце, да са срещнем един други против неприятеля, да запазим своето отечество, да придобием свободата си! 3. Стоянов, ЗБВ I, 447. • В съчет. с хайде да, хай да, яда. — Ела, хайде да си вървим! Елин Пелин, Съч. Ш, 150. — Хай да те водя нататък. Ив. Вазов, Съч. X, 15. — Какво ще я лисичката правим?.. — Я да я пуснем, дядо Мирю! Виж каква е малка и как ни гледа. Ем. Станев, ЯГ, 44. Змейко на Рада думаше: / „Радо льо, либе, Радо льо, / мор, хайде да се вземеме, / докога да са либиме!“ Нар. пес., СбГЯ, 43.
3. За изразяване на желание, пожелание за осъществяване на някакво действие; нека. Веднаж да се мръкне! Най-после дойде нощта. П. Вежинов, НС, 162. — В земята потъна, бе синко, майка ти, горката, очите си изплака. Да беше ни се обадил. Писъмце да беше ни пратил. Елин Пелин, Съч. II,
161. — Славинов, ти значи си годен? — попита Рилски и му подаде ръка. — Да ти е честито! К. Петканов, В, 18. „Да бъде тъй неделя още, / неделя пек и мирно време.“ П. К. Яворов, Съч. I, 45. Вият се облаци черни, /вихрена буря се кани/.. /По-скоро шеметни бури, / по-скоро вихри несвястни!.. / Буря на мрак край да тури, / буря душа да изясни. П. П. Славейков, Събр. съч. П, 14.
— Дружина, верна сговорна, / ежте и пийте, дружина, / сладка да ви е манджата, / по-сладко да йе виното. Нар. пес., СбНУ XLVI, 28. Да беше съмнало по-скоро! А Да бяхте ми простили! А Печалба да е, ех, по-големичка да е, ама сега да е! • В благословии и клетви. — Да си жив и здрав, бабиното момче, за доброто, за доброто, което ни правиш! Сп. Кралевски, ВО, 146. Някъде зави зловещо куче. — Ох, пусто да остане!
— простена баба Катерина. — На смърт вие, проклето да е! П. Здравков, НД, 23. — Да не цъфнеш, да не пекнеш, / дъще клета, със Дойчина, / да окапеш, дето седнеш — / да не станеш по година! Хр. Ботев, Съч. 1929, 25. • Нар.-поет. Обикн. в жали да жалим, черен да почернее, бягайте да бягаме и под. — Жали, моме, да жали-ме, / чунким двата ке се делиме: ти от мене, яз от тебе. Нар. пес., СбНУ XI, 66. И пред всяко белязано дърво се качваха на котела и викаха: — Черен да почернее като тоя бакър оня, който рече да зачерни гората. А. Дончев, ВР, 126. Додето Янко изрече: — Бягайте, крака, да бягаме! — вълчицата изскокна от хралупата и се втурна подире му. А. Каралийчев, ТР, 113.
4. За изразяване на молба, извинение. — Учителю, прошение да ми напишеш. Кольо, мъж ми ме утрепа. Елин Пелин, Съч. II,
146. —Дойде Тосун бей, направи плен и пожар Клисура.. Избягахме по риза, да прощавате. Ив. Вазов, Съч. IX, 44.
5. За изразяване на възражение, недоволство, укор, негодувание или закана. — От лозето ли се връщаш? —Да не мислиш, че се връщам от сватба? — троснато му отговори работникът. К. Петканов, В, 145.
— Гледам в градината има още зелени чушки. — Да си ги обрал, бре. Н. Каралиева, Н, 152. — Като ти е приляло толкова в бащината ти къща, дигни си главата, че върви, дето ти очите виждат, мари! Да не се е свършил светът за тебе! П. Тодоров, Събр. пр П, 414. — Вие не сте мои деца! Да оберете баща си! Елин Пелин, Съч. Ш, 58.
— Ще пукна от глад да го знаете. — Ааа, не думай! — стрелкаха ме като слисани.., не оой се, още утре ще ти изпратим по децата... Г. Караславов, Избр. съч. П, 176.
6. За изразяване на недоумение, учудване, изненада, че нещо се извършва, че изобщо е било възможно да се извърши. — Да тръгнете тъй голи в такава фъртуна, без да мислите, че ще измръзнете... Ив. Вазов, Съч. ХП, 17. Но дотам ли трябваше да отиде той, дотам ли? Да убие човека! Елин Пелин, Съч. I, 157. Де е тук банята? О-хо! Да го водя на баня! Ал. Константинов, БГ, 12. — Когато е тъй, уйчо, дайте оставка! — Да си дам оставката во време на опасности! Н. Михайловски, ПА (превод), 17.
7. При въпроси — за изразяване на съмнение, несигурност, неувереност или колебание за нещо; дали. Ярето висна голо на крушата. Да имате тава, или тенджера?" — попита той жената. И. Радичков, СР, 44. Баба Кита: (Повтор оглежда откъснатата билка) — Старото биле да е-е-е? Ц. Церковски, ТЗ, 25. — Да вземем купе? — попита графът. Ив. Вазов, Съч. ХП, 192. И тя се появи на балкончето, вдигнала над главата си обвита в син месал тепсия. Кръгрото й здраво лице се усмихваше хитро... — Да не стяга сватба? — пошушнаха жените. Н. Каралиева, Н, 188. — И с майка й говорих. — Да не си учителката, дето ни дойде нощеска? Л. Александрова, ИЕЩ, 23.
8. За изразяване на задоволство, възхищение или възторг. Омайват те тия песни и тия чуруликането! Па и онова ясно и хубаво време — да му се не нарадваш. Т. Влай-ков, Съч. I, 1905, 50. —Да знаете само какви хора има там! Тихи, работливи, чудеса правят, а сякаш не ги виждат. Н. Каралиева, Н, 126. — Четете — каза той, като подаде една брошура на Огнянова. — Огън, огън, братко, огън... Да полудееш...! Ив. Вазов, Съч. ХХП, 78. И всичко у дедо Дичо-ви пълно, всичко берекетлия, на, тече им като из ръкав, па вредни, па весели, па все-ко тича на работа, всеко ради — да ти е мило и драго.., що е божа благословия, халал им вера! М. Георгиев, Избр. разк., 43. — Тук, там, Анке, да видите сянка... Божичко, ще си направим пресни венци, Минке!... Ц. Церковски, ТЗ, 21.
И. За образуване сложни глаголни форми.
1. За повелително наклонение в 1, 2, 3, 4 и 5
