539
потвърждаване и наблягане на факт, за който лицето, което говори, си спомня или се досеща. Най-хубав спомен ми остави пътуването през годината... не помня коя беше... да, през годината, когато Гергьовден беше на третия ден на Великден. Т. Влай-ков, РП I, 4. А поличби небесни нямаше.. Да, освен чудноватото предсказване: „Турция ке падне 1876“. Ив. Вазов, Съч. ХХ1П, 87. Тодорка: — А какво ми се врече? Тате, ти сам ми се врече, помниш ли? Исак:
— Какво ти се врекох?.. Да, ти тряба да станеш царица и ще станеш. В. Друмев, И, 16. • След междум. ах, а. — А ти всичко ли ми казваш?.. — Всичко — измънка той под нос. — Всичко?! А за това? — пръстът на майка му посочи стъклената тръбичка на термометъра... —Ах, да. Едно момче ми го даде. П. Проданов, С, 90. — Ще ви бъда признателна. А сега довиждане.. Ах, да, една идея... Ст. Л. Костов, Избр. тв, 348. — Навярно вие и мен сте забравили. — ..Аз съм Надя.. —А, да, да... приятно ми е. Елин Пелин, Съч. II, 175-176.
3. Разг. Като отговор: а) При повикване за означаване, че повиканото лице очаква да чуе какво се иска от него. — Мамо! — Да? Кажи! • При телефонно звънене. Началникът взе слушалката бавно и спокойно. — Да! — каза той с притворени очи. М. Гру-бешлиева, ПИУ, 269. б) При почукване на врата за разрешаване да се влезе (понякога удвоено да, да). Почука се на вратата. — Да! Влезна Соколов. Н. Попфилипов, РЛ, 137.
4. Рядко. При въпроси, които изразяват изненада, учудване, недоумение, на които се очаква утвърдителен отговор; нима, така ли. — Вий се бояхте от мене.., да? Ив. Вазов, Съч. XXVI, 34. — Вий разбирате френски, господине, да? Боже мой, колко ми е драго, че ще разберете туй, което искам да ви разкажа, с ваше позволение. Ал. Константинов, Съч. I, 136. Взех агнето в ръцете си, прегърнах го.. А майката гледаше тия милувки над рожбата й..: „Вие няма да ми го заколите, да?“ Н. Попфилипов, РЛ, 21.
— Ославна, Онегавоне, ваште места са ви ясни, да? — попита накрая Кишин. — На доверниците задачите ясни ли са също? Й. Вълчев, СКН, 166.
5. Рядко. При повторена част от предходното изречение като отговор, с който се изразява възражение или несъгласие с думите на събеседника (обикн. удвоено да, да). — И всички ме подиграват. — Това не вярвам. Такова хубаво момиче... —Да, хубаво! Виж каква съм руса! Елин Пелин, Съч. II, 59. — Браво, много четеш! — Да, да, чета, нищо не чета, само вися над книгите. А — Знаеш ти, всичко знаеш за тях! — Да, зная! Нищо не зная.
6. Като съставна част в сложни неопредели-телни местоимения и местоименни наречия като: какъв да е, кой да е, как да е, къде да е и под. Калугерицата знаеше, че Рада няма никакъв калеко, нито какъв да е сродник по селата. Ив. Вазов, СбНУ П, 87. Отвори [Евгени] малкото радио., и потърси каква да е музика. Д. Ангелов, ЖС, 81. — Работата е важна и отговорна. Не можем на кого да е да се доверим. К. Калчев, ЖП, 128. Когато овчарчетата го заобикаляха, той ставаше отпуснат, ленив и не му се ставаше за каквото и да е. Й. Йовков, В АХ, 156. Как да е дотътрах се до къщи, казах на баба попадия, че ме боли глава. А. Гуляшки, ЗР, 55. Когато му [Димко] се спеше, лягаше къде да е и веднага заспиваше сладко. Лесен беше животът му и прост. Д. Талев, И, 111.
7. Като същ. ср. Потвърждение на нещо, съгласие за нещо. На вратата се почука. Христакиев каза „да“, но не погледна влезлия. Ем. Станев, ИК Ш, 125. — Ти ли си? — попита артистът веднага, след като чу „да“-то в слушалката. Д. Цончев, ЛМ, 117. Може би по същите причини либералите настояваха да стане гласуването веднага, без разисквания, с „да“ или „не“. С. Радев, ССБ I, 183. Заспива печалта ми, озарена / от спомена на твойто първо „да“. Д. Дебе-лянов, Ст, 1946, 57.
ОДа, ама (обач’е) не. Разг. За подчертаване, че определено действие, събитие, което се очаква или е много вероятно да се случи, в крайна сметка няма да стане, няма да се случи. Певицата разчиташе, че черният й печат ще остане скрит за американците. Да, ама не, както казваше навремето журналистът П. Бочаров. Шок, 2001, бр. 17, 3. „Нов шеф на БНР — да, ама не“. Няколко дни след като единодушно гласуваха да бъде избран нов директор на БНР, част от членовете на НСРТ изведнъж промениха решението си. Кап., 2001, бр. 16, 43.
ДА2 частица. I. В самостойни подбуди-телни, въпросителни и подбудително-въз-клицателни изречения. 1. За изразяване на заповед, забрана. Да лягаш., и да не си посмял да ходиш без мое позволение из гората! Ем. Станев, ЯГ, 112. —Да не си стъпила вече тука. Чуваш ли? И. Петров, НЛ, 48.
— Да не си излязла навън, да не си пристъпила през прага навън, че ще те пребия. Й. Йовков, А, 85. — Янко! — извика тя не с устата, а със сърцето си.. Младежът сложи бързо длан на устата си — да мълчи! П. Вежинов, НС, 157.
2. За изразяване на подбуда, подкана да се извърши действие. Само тая нива остана. Да орем, да я доорем, после почивка. Елин Пелин, Съч. I, 152. —Да вървим, развидели се — добави той [дядо Мирю] оживено и напълни пушката. Ем. Станев, ЯГ, 26. — Да хапнем, че сетне — прекъсна го снаха му. Г. Караславов, СИ, 296. — Гинке, жива ли била? Ами да му се каже на горкия. Ив. Вазов, Съч. ХП, 105. — Но да бяхме повечеряли, че и ти си ми гладничка, нали? Д. Ангелов,
