д
Д, мн. няма, ср. 1. Петата буква от съвременната българска азбука, с която се означава съгласната д (самостоятелно изговаряна „дъ“), в старобългарските азбуки наричана „доБро“. Печатно д. Ръкописно д. Глав-ноД.
2. Фон. Алвеозъбна предноезична преградна експлозивна звучна съгласна. Меко д. Твърдо д.
3. Като числ. поредно: а) За означаване на петия от поредица еднакви предмети, неща (изговаряно „де“). Вход Д. Параграф Д, точка о. б) При цифрова номерация, когато няколко предмета, неща са отбелязани с един и същ номер (изговаряно „де“). № 10д. УШд кл.
ДА1 частица. 1. При отговор: а) За означаване на потвърждение или съгласие с думите на събеседника. — Чудно — казва Стаматко, — тука ли е шосето? —Да. Л. Стоянов, X, 32. — Разбрахте ли ме? — попита Шишко. —Да — отговори Мичкин. Д. Димов, Т, 614. — Аз ви питах скоро ли ще имате заседание.. — Да, довечера, господине! Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 13. — Свършихме вече — рече Марко Бошнаков и самодовол-но потърка ръце. — Да, свършихме — с не-скривана радост каза Кирковчето. Д. Спространов, С, 115. — Ужасно е! — каза той глухо. — Да, ужасно! — кимна капитанът. — Сякаш една ръка се протяга от гроба и сочи с пръст убийците. П. Вежи-нов, НС, 122. — За каквото и да отиваме в Америка, едно нещо е вярно: че напускаме родината си не от добро.. —Да, право казва! Ал. Бабек, МЕ, 9. б) Удвоено да, да (понякога утроено д а, д а, д а) — за усилване на потвърждението. — Помниш ли статията във вестник „Славянин“? — Да, да, спомням си, отговаря сдържано снизходително Иречек. Ал. Константинов, БГ, 40. Хоров:
— Ас господин баща си, говорихте ли? А н и ч к а: — Да, да, и той пожела да ви види. Ив. Вазов, Съч. XIX, 10. — Да, да — потвърди чичото, щастливо усмихнат. — Ще намерим на Бистра подходящ кандидат, а Ванко ще й бъде шаферът. М. Грубе-шлиева, ПИУ, 35. • Заедно с частицата е — за наблягане, подчертаване на съгласието или потвърждението; наистина, вярно, така е. — Е, че тази стая нали беше на жена ми? Аз тук я оставих... — Е да, ама ние ги разменихме. Елин Пелин, Съч. IV, 200. Творчеството се ражда там, дето има вътрешни заложби и непринуденост, свобода... — Е, да! Е, да! Г. Караславов, Избр. съч. П,
320. в) Удължено да-а или м-да и др. — при потвърждение или съгласие, съпроводено с някакво изживяване, размишление, колебание. — Да-а — отчаяно поклати глава генералът, — аз предвиждах и това, защото войската не беше на мястото си. В. Нешков, Н, 51. — М-да — кимна като на себе си главният прокурор, — сега разбрах защо целият този етаж е направен на салон. Значи — спални, кухни, всичко е горе. Г. Караславов, Т, 21. г) За означаване на непълно потвърждение, ограничено от някакво възражение, изразено със следващото изречение. — Вий сте заплатили цялото купе? — Да, до Шумен само... Ив. Вазов, Съч. XXVI, 35. — Вие сте от село,.., а., не обичате тиква!.. —Да, но... стомахът ми, знаете, господин управителю, е отвикнал от такива работи. Елин Пелин, Съч. I, 200. Тинчо обаче не бързаше. Беше му обидно, че Николай го изпраща да му върши услуги..
— Ще идеш ли? — запита Николай. — На друго място да, но при Трънката... П. Проданов, С, 54-55.
2. Обикн. при повтаряне на предходно изречение или части от него: а) За наблягане върху някакъв факт или твърдение, изказани в предходното изречение; действително, наистина, разбира се. Често тя влязвала при младите патриоти да слуша що си говорят, насърчавала ги в святото им предприятие.. Да, баба Тонка била необикновена жена. 3. Стоянов, ЗБВ I, 145. Ослушвах се, с ръка на пищова. И тогава чух чудноватия шум. Да, странен шум беше това. Нещо леко чукаше в клоните на дърветата. А. Дончев, ВР, 113-114. — Велислава, дъщерята на Войдан Мостич.., всеки ваятел би я сравнил с Афродита. Ние с Радомир не сме ваятели, но мислим, че тя и така е дивна.
— Девойката е хубава, да! Убедих се тази вечер. М. Смилова, ДСВ, 57. Истинската наука е въздигнала онези народи, които днес са славят и добруват, до най-високо стъпало на развитието, образованието и богатството. Да, науката — истинската наука е, която може да повдигне и нас умствено, нравствено и веществено. Ступ., 1875, бр. 7-8, 49. Но да умреш, когато се отърсва / земята от отровната си плесен, / когато милионите възкръсват, / това е песен, да, това е песен! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 34. И няма на света да има вече зло, / тъй като ний — да, ний! С оръжие в ръката, / ще го премахнеме навеки от земята. П. П. Славейков, Събр. съч. Ш, 5. б) За
