Сиксин гявурче, / през сряд мегдан замина. Нар. пес., СбНУ XLVI, 326.
ГЯК, гякът, мн. гяци, след числ. гяка, м. Диал. Дяк. Гяк Тодор си църкви метеше / и на либе си думаше. Нар. пес., СбНУ XLIII, 472. Чудила са Милена кралица, / спрегнала е каруца френгия, / па бутнала през широко поле, / срещнала е гяци и попове. Нар. пес., СбНУ XLIV, 103.
ГЯУР и ГЯУРИН, мн. гяури, м. У мюсюлманите — мъж, който не изповядва мо-хамеданството, исляма; неверник. Турчинът беше всевластен господар, а той — селянинът, християнин, беше презрян гяур, безмълвен роб, който трябваше във всичко да му се покорява. Д. Талев, ЖС, 25. — Хубаво нещо е бялата пита — каза той [черкезинът], но да ти кажа ли, гяурино, ние сме благодарни на аллаха, че ни е избавил от такова тегло — да орем и да сеем. А. Гуляшки, СВ, 8. — Гяурите винаги трябва да си знаят, че са раи; да знаят те, че има ред в тая страна, и че което е позволено на тоя или оня мюсюлманин, на тях не е. Ст. Дичев, ЗС I, 270. Али Пехливан сложи ръка на рамото му [на Стоян]. — Ти си разбран гяурин, ще направиш всичко, което ще ти кажа. К. Петканов, X, 153. — Не е ли все едно, гяур, дали ще си първи, или последен? Нали все ще смениш вярата си. Смени я първи. А. Дончев, ВР, 223. Турците обсипаха с гневни погледи непокорния гяурин. Д. Спространов, ОП, 376. Та нали самият Мохамед им е завещал непримиримата омраза към гяурите-неверници, а за тях гяур и неверник е всеки европеец или американец, щом не изповядва мохамеданската религия. М. Марчевски, ОТ, 28.
— От араб. kafir през тур. gávur 'немюсюлманин, неверник' — Други (остар. и диал.) форми: гявур и гя-в у р и н.
ГЯУРКА ж. У мюсюлманите — жена, която не изповядва мохамеданството, исляма; неверница. — Войводата има севда в Сопот.. Гавазите разправят, че все за нея мислел ден и нощ. И му се смеят, защото гяурката не искала да се ожени за него. М. Марчевски, П, 35. За какво се сети Юсуф паша? Дали си припомни деня на мъртвите, когато гяурките приклякат на пръстта и припяват дълго, като че никога няма да свършат? В. Мутафчиева, ЛCB I, 144. — Всички борци бяха турци. Вардачите се надсмиваха на християните: — Няма ли някой борец от християните? Или го е страх да не му одерат кожата? Да не се страхува, нищо няма да му се случи — тревата е мека като косите на гяурките. К. Петканов, X, 8.
ГЯУРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от гяур и от гяурка. — Ще те науча аз как се стои пред господар, гяурско куче — извика бе-гът и издигна бича си да зашлеви момъка през лицето. Д. Спространов, ОП, 22. Старата беица я побутна тя първа да влезе в гяурската къща и нянята на Лейла пристъпи нататък, но насреща се зададе и Ния Глаушева. Д. Талев, И, 190. — Мохамеданин, който умира от гяурски нож, нямал право да пие шербет и да гледа кючеци в райските гюлови градини... Г. Караславов, Избр. съч. X, 41.
ГЯУРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от гяур; дете гяур. Заповедта на султана — да се допълни еничарският корпус с гяурчета от десет до дванадесетгодишна възраст — трябваше да бъде изпълнена. М. Марчевски, П, 14.
ГЯЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Дяче. Църква метет мало моме / со два стръка босилкои, / ем си метет, бога молит: / „Дай ми, боже, попа свекра, / и свекърва попадия /ида зема гяче момче!“ Нар. пес., СбБрМ, 501.
