разбъркваше катранената течност в казана. — И много гяволи се навъдиха, бай Ко-но... Г. Мишев, ЕП, 21. Когато Кочо се върна и разбра какво се е случило, рече сърдито: — Пак изхитрува Климията! Ей че гя-вол!... К. Калчев, ЖП, 225. — Майке, майке, дали не съм болен — / рече Вуте, седна да почине, /разтри чело, дано да му мине. / На други ден гяволо рогати / грабна Вуте, па го там изпрати / гледа Вуте — насреща пред него / Стои Яна и с очи яде го. Елин Пелин, Съч. V, 120-121. Бори се като гявол с кръсто. П. Р. Славейков, БПI, 53.
raBOЛÉEHE ср. Разг. Отгл. същ. от гяволея. С твоето гяволеене далече няма да стигнеш.
ГЯВОЛЕСТ, -а, -о, мн.ь -и, прил. Диал. Дяволит. Попадията била арна стока, била гяволеста и й играл опашо. Нар. прик., СбНУ XI, 108.
ГЯВОЛЕЯ, -ееш, мин. св. гяволях, прич. мин. св. деят. гяволял, -а, -о, мн. гяволели, несв., непрех. Разг. Хитрувам, обикн. за да се освободя, измъкна от някаква работа или задължение. Той много взе да гяволее и все се разсейва, като го накараш да свърши нещо.
ГЯВОЛИТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Дяволит. А Марко го [Андреаша] само сеир чини, / па на краля потиом говори: /,../ Кръчмарка е мома маджаркина, / и она е итра, гяволита, / немой нещо пакост да ти стори." Нар. прик., СбНУ XLIV, 20.
ГЯВОЛЙТО нареч. Диал. Дяволито.
ГЯВОЛЙЦА ж. Диал. Дяволица. Една бе ми свато Джуровата черка у селото, / една бе ми у целио округ — у света една бе. / Над убостта убост.. Стройна, / тънка-тънина у кръсто, като даскалица. / Па се вие eme, па се сова, като гяволица. Елин Пелин, Съч. V, 107-108.
ГЯВОЛИЯ ж. Диал. Дяволия. В това време ги настигна един автомобил. Пижо и Пендо бягат кой къде види. После се явява из нивите Пендо. / Пендо: Бре, каква е, брате, тая гяволия? Пижо (кръсти се): / Това е колата на свети Илия. Елин Пелин, Съч. V, 158. — Ще имате ли дете, мари? — Не... не знам — промълви Садет като по заповед.. — А-а-а-а! — някак победоносно разтвори майка й уста. — Не иска да се връзва той с деца, не е будала!... А нали е ристиянин, триста и трийсет гяволии знае. Те за това дете няма да родиш! Б. Несторов, АР, 181.
ГЯВОЛЛУК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Дяволлък. Щом оставил торбичката на земята, тя започнала да се движи. Наоколо му се натрупали партизани. Те не знаели какво е зашито в торбичката и горели от любопитство да узнаят „гяволлука“ на Ванюша. Ж. Колев и др., ЧБП, 31. — Ама ще имаме ли снимката? —.. — Ще я имате.
Тия дни. — Хубава ли е? — Е, ще видим. Машинка ли е, гяволлук има. Б. Болгар, Б, 21.
гяволлък, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Дяволлък. "Пак купи гайдата, пак я разряза с нож и пак нищо не намери в нея.. Ама нали е германец, свикнал е във всяка работа да има гяволлък. " Й. Радичков, СР, 86.
ГЯВОЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Дяволски. Бог, като чуе окарината, ще рече:,.., сума глина похабих да направя човек от нея, а не се сетих да направя окарина. Па човекът излезе по-гяволско нещо от мене, взе глина и направи окарина. " Й. Радичков, СР, 83. Там е Тодора легнала, / легнала, сладко заспала/на самодивско игрило/и на гяволско падало. Нар. пес., СбНУ XLIV, 478.
О От гяволско коляно. Диал. За човек — лош, проклет.
ГЯВОЛСКИ нареч. Диал. Дяволски.
ГЯВОЛУВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Дяволувам.
ГЯВОЛУВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от гяволувам.
ГЯВОЛЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Дявол че. Това Найде е русо гяволче и очите му са сини като метличина. Д. Бегунов, ГВВ, 9.
ГЯВОЛЩИНА ж. Диал. Дяволщина. Ем сите [жени] стари пак не се вещичаеле; пое-ке се вещичаеле mue стари, що знаеле да праит магии, a mue, що не знаеле гяволщи-не, не се вещичаеле. Нар. прик., СбНУ УП, 149.
ГЯВУР и ГЯВУРИН, мн. гявури, м. Ос-тар. и диал. Гяур и гяурин. И можеше ли в онова време [през 1826 година] да се съди турчин от гявурин?... Ц. Гинчев, ГК, 36. Тя занимаваше дружината със своя смешен и изкълчен български език, странен в устата на една турска беица, както бе странно и свободното й присъствие в туй общество от млади гявури безверници. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 149. — Он сака с мене да се бори и не ке да знае, че он е гявурин. Л. Кара-велов, Съч. II, 135.
ГЯВУРКА ж. Остар. и диал. Гяурка. „Защо не съм гявурка, защо не мога да ида при него да поговоря, както говорят българките на чешмата със своите драги?“ Ц. Гинчев, ГК, 183. — Назад, свини гявурски!..
— Ти ли си, Илийце? Ах, гиди гявурко!.. — Аз съм, хаджи Хасан ага. Ив. Вазов, Съч.
XI, 6.
ГЯВУРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Гяурски. Земи, превръщани в пустини, /реки проляна кръв гявурска. Ив. Вазов, Съч. V, 44.
ГЯВУРЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Гяурче. Отдолу иде войвода, джанъм, /войвода, войвода, / след войвода Сиксин, / след
