следвана като враг — шетат непрекъснато и носят все по-нови пития и сладка. Хр. Бръзицов, НЦ, 136-137.
ГЮРДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Ос-тар. Грузински. Но в празничен ден, когато посръбваше, той [хаджи Ахил] беше просто чудесен.. Той хулеше, съдеше, протестираше, сипеше въз разни лица сарказми,..; ръсеше вред смях и отрова.. — Хубост гюр-джийска, ум чифутски, език ерменлийски, гръцки фудуллук, турска поразия, българска мъка! Ив. Вазов, Съч. VI, 163-164.
ГЮРДЖИН м. Диал. Планински (витошки) божур. ТгоШив еигораеиз.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЮРДЖЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Остар. Грузинец. Имаше тука българи от всичките краища на България; турци, гърци..; власи,.., кюрди.., гюрджии, черкези, персий-ци, караманлии. Св. Миларов, СЦТ, 119.
ГЮРЕШ м. Остар. и диал. Борба (в 7 знач.); пехливанлък. Накрай селото, сред голямо търкало, насядали помаци, зафаща гюрешът.. от икиндия и трае до подир заход слънце. Двамата борци, голи до кръстовете, напинат своите жилави мишци във всевъзможни ловки и трудни движения. Ив. Вазов, Съч. XVI, 52. Веднъж в селската кръчма чу за Узунджовския панаир. Старите хора разправяха какви чудеса са виждали преди години там, какви големи гюреши ставали. Г. Манов, КД, 69. Отива, та завира и пехливанина Спас Писаров, когото намерили, че си мажел кюспетата, защото имало сватба в циганската махала, та той цял да участвува в гюреша. Пряп. 1903, бр. 89, 4.
— Тур. £йге§.
ГЮРУК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Сгъваем кожен, мушамен, платнен и под. покрив на кола, файтон, детска количка и под. Близки другари на д-р Сакаров го взеха в открит автомобил, с прибран гюрук. П. Мирчев, СЗ, 23. Двата гюрука бяха дигнати, но и двете врати на ландото бяха отворени.. Вътре бяха седнали вече трима пътници — белееха се лицата им, червенееха се фесовете им под сянката на дигнатите гюруци. Д. Талев, ГЧ, 164-165. Жълтият каориолет, изпръскан с кал, с дигнат гюрук и щръкнали яйове, бързо се приближаваше насам. Ем. Станев, ИК I и П, 13. Към края на пътуването вятърът утихна, запръска дъжд. Шофьорът спря газката, за да вдигне гюрука, а Гергин слезе да се по-разтъпче. Ем. Манов, ДСР, 221.
— Тур. кбгйк. — Друга форма: гюрюк.
ГЮРУЛТАДЖИ`ЙКА ж. Остар., сега простонар. Гюрюлтаджийка.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ГЮРУЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от гюрук. Пътувахме дълго — два или три часа [с колата]. Стана горещо и Вангелов отвори малкото гюруче. Ст. Христозова, ДТСВ, 131.
ГЮРЮЛТАДЖИ`ЙКА ж. Остар., сега простонар. Жена гюрюлтаджия.
— Друга форма: гюрултаджи`йка.
ГЮРЮЛТАДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар., сега простонар. Прил. от гюрюлтаджия.
— Друга форма: гюрултаджи`йски.
ГЮРЮЛТАДЖЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Остар., сега простонар. Човек, който вдига шум, врява, който прави гюрюлтия.
— От тур. §йгиийси ’който вдига шум, врява'. — Друга форма: гюрултаджйя.
ГЮРЮЛТИ`ЙКА ж. Остар., сега простонар. Умал. от гюрюлтия.
— Друга форма: гюрулти`йка.
ГЮРЮЛТЙЯ ж. Остар., сега простонар. Глъчка, врява, шум. Оная нощ ставам по никое време, излизам на двора, а пред портата чувам гюрюлтия някаква... Надникнах, а то сватба. Ц. Лачева, СА, 11. — Заповядвам да се прекрати стрелбата. Да се извика незабавно една батарея! Кога смятате, че ще може да пристигне на позицията? — Към единадесет часа, господин генерал — .. — Късно! — изсумтя генералът. — Но нищо! И без това не смятам да вдигам гюрюлтия през нощта. П. Вежинов, ВП, 125. Кумица Славена остана като третата и продължаваше да гледа тъмния облак от хора, който се спущаше из кривата улица и идеше насам. Децата, които бързаха пред тая гюрюлтия, вече достигнаха двора. Д. Бегунов, ГВВ, 19. През сила отговаряше на Стаменините приказки — за кадъната разправяше жена му..; за гюрюлти-ята, що вдигнали беловските бежанци по обяд, някому откраднали връзка лук и котлето... В. Мутафчиева, ЛСВ I, 492. От малката гюрюлтия става голяма. П. Р. Славейков, БП П, 28.
О Като воденичар с гюрюлтия и паспал.
Просотнар. 1. Много богат. 2. Никак, съвсем не богат. Назад е врачанската гюрюлтия. Простонар. По-късно ще се случи нещо неприятно, ще има някакъв скандал. Отивам / отида на гюрюлтия<та>. Простонар. Ще бъда наказан със смърт, обикн. незаслужено, напразно; ще загина, ще умра.
— От тур. gйrtiltй. — Друга форма: гюрултйя.
ГЯ-ГЯ и утроено гя-гя-гя междум. За повикване обикн. на кон, вол и по-рядко за повикване на друго животно. Най-сетне зад някаква могилка забеляза коня.. — 'Тя, гя"
— подмами го той. 3. Сребров, Избр. разк., 29. Двамата шаханджии хранеха соколите с дребни късчета месо и им подвикваха на всяко късече, кога щяха да им го дадат: „гя! гя!“ Ц. Гинчев, ГК, 168.
ГЯВОЛ м. Диал. Дявол. — Всеки се пише гявол — каза младият кантонер, като
