жеше ведрото с бозата, а другата — гюм-чето с водата. А. Каралийчев, ТР, 25. Той пое кофата с млякото от ръцете й, изля го в гюмчето, което после изтътрузи вънка и го натовари в каручката. Ст. Даскалов, СЛ, 214. Скоро ще падне първият сняг,., и Ллито салепчията ще цъфне пред вратата на гимназията със своя асортимент от шарени филджани, с врящото над мангала гюмче. К. Константинов, ППГ, 66.
2. Полуцилиндричен тенекиен съд за вода с кранче в долната част, който служи за чешма над умивалник. Стаята беше мръсна,.. Край едната стена имаше висок стол с облегало и ръкохватки, а над него висеше тенекиено гюмче с бронзово кранче. X. Русев, ПЗ, 153.
ГЮМЮШ неизм. прил. Диал. 1. Сребърен. Итра йе била Виша гъркиня: / Тя си извади златни нафтари, / че [на Никола] му разпетля гюмюш петелки, / та че ги турна в бялата пазва. Нар. пес., СбНУ XXXVI,
76.
2. Сребро (Н. Геров, РБЯ).
— От тур. §йтй§. — Друга форма: гюмуш.
ГЮМЮШЛЙЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Обкован със сребро. Я стани, мари Станчице, /облячи мъжка премяна, / препаши чифте пищови, / гюмюшлиени паласки. Нар. пес., СбНУ XV, 25.
— От тур. gйmu§lu 'посребрен, обкован със сребро’.
ГЮМЮШЛИЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Диал. Посребрен. Джевдет беше облечен със сирмяни синьогълъбови потури, обшити по дикишите с гюмюшлии гайтани и сирма на цветя около джебовете. Ц. Гинчев, ГК, 375.
ГЮНДЕЛЙК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. и диал. Надница; гюнлюк. Майдовс-ки бърже се сложи при Балана и му зашепна, Грозъо да лежи неделя-две, да лежи и да яде: Джонко да му плати пари и гюнделици и за лекар, и за сакатлък. А. Страшимиров, ЕД, 56-57.
— Тур. £йпс1еНк. — Други форми: гюндулук, гюнде-лък и гюндюлюк.
ГЮНДЕЛИКЧЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Остар. и диал. Надничар; гюнлюкчия.
— От тур. £йп(1еНкск — Други форми: гюдулукчйя, гюнделъкчйяигюндюлюкчйя.
ГЮНЛЮК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. и диал. Надница; гюнделик. Я ща да ида, да ида/в Ескизаара града голяма, /.., / на жетваре гюнлюк да платя. Нар. пес. СбНУ VII, 89. Аз искам да кажа, че и за най-сиромаха, дори и за просека, работят толкова си душе хора. За да ся проумеем по-добре, нека земем за пример един чловек, който работи с надница (гюнлюк) и няма си ничто освен чтото изработи за ден или за седмица. Й. Груев, ТЧД, 20.
— Тур. gйnlйk ’дневен, днешен'. — Друга форма: гюн-л у к.
ГЮНЛЮКЧИЯ, -йята, мн. -йи, м. Остар. и диал. Надничар; гюнделикчия. Хубав български град, с хиляди нови къщи,.. — град без аргати и гюнлюкчии. Н. Хайтов, А, 76. Срокът за явявание пред съда,., може да ся скрати до седем дни: 1) по искове за земене на вяра стоки..;., по извършвание работа от майстори,.., надничари (гюнлюкчии) и други. ВП, 21.
ГЮНЧЕЛ м. Диал. Слънчасване.
— От тур. gun 'слънце, ден'. — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГЮПЕЦ, мн. -пци, м. Диал. Гюптин.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГЮПКА ж. Диал. Циганка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ПОПСКИ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от гюпец; цигански. Кому що не му е кукята своя мила, гюпска пепел му е посолена. Пос-лов., СбНУ IV, 218.
ГЮПТИН, мн. гюпти, м. Диал. Циганин.
— От гр. А1у1)ято<; или — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЮПЮРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Гюпюрена дантела. Спец. Гипюрена дантела. Старата чорбаджийка бе облякла официална рокля, украсена на шията и на гърдите с гюпюрена дантела. Ем. Станев, ИК I и П, 260.
ГЮРГЕВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Гюргево, град в Румъния на р. Дунав, убежище на българската революционна емиграция по време на турското владичество. Досега ние мълчахме, защото „чап-кънинът“ и „престъпникът“ в изпроважда-нието на сандъчето бяхме ние и защото до вчера това сандъче са намираше в пивницата на гюргевския трибунал. Хр. Ботев, Съч. 1929, 231. Гюргевското българско училище. Гюргевски централен комитет.
ГЮРГЕВЧАНИН, мн. гюргевчани, м. Човек, който е роден или живее в Гюргево. Ние, гюргевчани, сме намислили да продаде-ме името си и народността си скъпо и да погинеме с юначеско сладострастие под червените фустани. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 478. И ща да дам на браилчене керемиди,..; а на гюргевчене ферман да отур-чат Войникова. Хр. Ботев, Съч. 1929, 92.
ГЮРГЕВЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Гюргево.
ГЮРДЖИ`ЙКА ж. Остар. Грузинка. Обичам жените, когато.., седнали на коляното ми, със сладки приказки и милувки разпръсват царските ми грижи... Но не обичам жените, когато се месят в държавните работи.. — Това може да правят само гюрджийките в харема ти, а аз съм царска дъщеря. Ив. Вазов, Съч. XIV, 147. Простите прислужнички-гюрджийки, и те хубави, защото в двореца на Азиз грозотата е пре
