един славей. Ц. Гинчев, ГК, 26. През гюловите храсти блестяха водите на морето. М. Марчевски, ОТ, 20. Гюлова ракия. Гюлова миризма.
О Гюлова вода. Диал. Розова вода. — Гюлова вода с казани имаме долу в избата, а тя ливанто купува! — ругаеше той дъщеря си. Чудомир, Избр. пр, 8. Гюлово масло. Диал. Розово масло. Казанлъчани поднесоха на големия писател две мускалчета гюлово масло. Паустовски ги пое с вълнение, помириса едното от тях. А. Каралийчев, С, 286.
ГЮЛОВИЦА ж. Диал. Ракия, варена с рози; гюлова ракия, гюловка. Когато добрите хора изпиле още по няколко чаши гюловица.., то майката., обявила на събранието, че докторът иска дъщеря им. Произлязло още едно пиене и докторът бил сгоден. Л. Каравелов, Съч. УП, 27-28.
ГЮЛОВКА ж. Диал. Гюловица. Мезета и ракии! / Окото най-напред помамва кехлибар: /то сливовица е от род — от стар!
— /.. / Па благовонна гюловка, варена / от рози, не току-тъй нагодена / с боклуци разни! К. Христов, ЧБ, 87.
ГЮЛ-ТРЕНДАФИЛ м. Нар.-поет. Трендафил. Ти си ангел, ти си цнете, / гюл-трен-дафил ти си майски, / ти си злат ключ на небето, / ти си пресен извор райски. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 246. Ще поникне гюл-трендафил, / кога цъфне, да си береш, / и да даваш на момците. Нар. пес., СбНУ XXVII, 290.
ГЮЛХАНЕТА само мн., ср. Остар. Султански фермани от вида на Гюлханския хатишериф от 1839 г., който давал известни права на подвластните християнски народи в Османската империя. Издават се хатихума-юне, хатишерифе, гюлханета, фермани, укази и сичкото това са пише само на хартия без да са приведе в действие ни най-малкият закон, ни най-нищожното обещание. С, 1872, бр. 34, 265. Народът, който знаеше, че никой не дава на слепците нито злато, нито сребро, а дава им такива строшени, изтъркани и калпави монети, които ниде вече нямат никаква цена и които в калпазанското царство на банкроти-те са наричат гюлханета, хатихумаюне,..,
— преклони главата си пред необходимостта. Хр. Ботев, Съч. 1929, 140.
— От тур. собств.
ГЮЛЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от гюл (в 1 знач.). Викнала е мама, /.. / — „Мила мамина Донке, /студена водица /рано донесена, / в градинка внесена, / под гюлче сложена, / с пешкира прикрита.“ Нар. пес., СбВС, 219.
ГЮМ, гюмът, гюма, мн. гюмове, след числ. гюма, м. Висок метален съд с тясно гърло и с дръжка, обикн. с похлупак, който служи за пренасяне на мляко, боза, вода и под. Подранил млекар, понесъл на рамо кобилица с двя гюма прясно мляко, се провикна. П. Здравков, НД, 13. В един гюм докарваха бозата от Дряново /.. / и докато я докарат, тя съвсем се вкисваше. К. Калчев, ПИЖ, 177. Калфите и чираците изковаваха от медните плочи сахани, тепсии и гюмове. Д. Спространов, ОП, 329.
— От тур. gügüm.
ГЮМЕ, мн. -та, ср. Скривалище за ловци на диви водни птици, направено край блато, езеро или река. Вързаните пред гюмето мамки поздравляваха с вик изгряващото слънце и се гуркаха в ледената вода. Елин Пелин, Съч. П, 192-193. Като видя, че гълъбите стоят пред гюмето, тя се наведе бързо, грабна шепа мокри камъни и ги хвърли по тях. Н. Нинов, ЕШО, 15. А оттатък яза — в гъсталака — гюмето за диви патици, ловът на които е забранен сега, е хубава нелегална квартира. 3. Сребров, Избр. разк., 15.
— Typ. güme.
ГЮМРЮК, мн. -ци, м. Остар. и диал.
1. Мито. Гръците фанаха да земат на българските тръговци гюмрюк без мярка и Симеон поискал на гръцкия цар да престане това. М, 1857, 93. Турското правителство,.., беше простило гюмрюка на виното за 1875 година. НБ, 1876, бр. 24, 96. На лъжата гюмрюк не зимат. П. Р. Славейков, БПI, 288.
2. Митница. В по-напрешнъото си писмо ви бях писал, че на гюмрюка в Гюргево се хванаха ковчезе с револвери и барут. Хр. Ботев, Съч. 1929, 337. Между тем — още в самото начало на князуванието Симеоново византийците зеха да шават — казват някои, от пуста слободия — и преместиха гюмрюка за българските стоки от Цариград в Солун. Н, 1882, 229-230.
— Typ. gümrük. — Друга форма: гюмрук.
ГЮМРЮКЧЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Остар. и диал. Митничар. Безчовечните спахии,.., гюмрюкчии и краставите заптиета насилваха и глобяваха горката рая. НБ, 1876, бр. 1 (притурка). На другия ден сутринта,.., аз пристигнах на австрийската граница, и туй, което не ма учуди малко, аз намерих задължителни гюмрюкчии; те не ми потърсиха нито пашапорта! Ч, 1875, кн. 11, 508.
— От тур. gümrükgü. — Друга форма: гюмрукчйя.
ГЮМРЮШКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прил. от гюмрюк. Натоварачът е длъжен да предаде на корабленачалника в разстояние на речения срок [24 часа] издъл-жителните гюмрюшки записки (тескере-та) за натоварените стоки. ДЗОИ I (превод), 288.
— Друга форма: гюмрушки.
ГЮМЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от гюм. Както вървеше, видя насреща Димчето бо-заджията, наместил мърху главата си една голяма кръгла табла.. Едната му ръка дър
