поставени отровни оловни съединения. М. Гаврилова и др., ТПХ, I и П, 27.
ГЮДЕРИЯ ж. По специален начин обработена много мека овча, козя или дивечова кожа, която се използва за ръкавици, за филтри, за почистване на стъкла и др. Той взе от пода мократа гюдерия и излезе да очисти прозорците. С. Северняк, ВСД, 86.
— Ще я [колата] измия хубаво с вода.. После с тая мека кожица ще я изтрия. Гюдерия се казва. Ст. Даскалов, ЕС, 194.
— От тур. güderi.
ГЮЗЕЛ неизм. прил. Диал. Хубав, красив, прекрасен. За да каже тия думи, хаджи Ибрахим имаше пълно право, защото, ако не беше бае Митар, снаха му, прочутата гюзел Гюл-ханъм, щеше да си остане саката.. и с двата крака. М. Георгиев, Избр. разк., 101. — „Кой ти купи герданчето, / гюзел Милке Тодоркина, / герданчето — сребърното?“ Ив. Вазов, Съч. ХХП, 133. Пофалял ми са й Мавроди, / Мавроди гюзел челеби, / пред турци на кафенето. Нар. пес., СбНУ ХХП-ХХШ, 53. Бонке ле! У Загоре сам вечерал, / Бонке ле! Бързо сам бързал да дойда, / Бонке ле! На ваша гюзел се-денкя, / Бонке ле! До тебе, Бонке, да седна. Нар. пес., СбНУ П, 36.
— Тур. güzel.
ГЮИС м. Мор. Флаг с особен цвят, който издигат военни кораби, когато са на котва. Вятърът плющеше в косиците на стожера, надуваше гюйса. Д. Добревски, БКН,
117.
— От хол. geus през рус. гюйс.
ГЮЛ, гюлът, гюла, мн. гюлове и гюли-ща, след числ. гюла, м. Диал. 1. Розов храст или цветът му. Но ето млада и хубава жена ходеше сега из стаите, слизаше по стълбите тичешката,.., влизаше в градината и се спираше между гюловете. Й. Йовков, ПК, 17. // Орнамент, изобразяващ роза. Над всичко е лазурноматовото сияние на Сините камъни, което ще даде истинския колорит на дните ни,.. После, това е патината на старите чардаци и хаети,.., с изрязани слънца по таваните, с цъфнали гюлове по сандъците. К. Константинов, ППГ, 11. • Гиди Любо, / гиди чудо, — /.. / Имаш страни
— гюл в градина, /мен се ревнат от година. Ц. Церковски, Съч. I, 160.
2. Обикн. с мн. гюлища. Градина или нива, засадена с маслодайни рози. А кадията му обявил, че къщата и гюлът принадлежат на майка му и че никой няма право да туря на тях ръка. Л. Каравелов, Съч. VII, 76-77. Откъм гюлищата, откъм лозята и нивите наоколо прииждаха гласове. Ст. Дичев, ЗС П, 282. Обзе я страх от тия хора, тя се повърна без размишление и удари надолу между градините и гюловете. Ив. Вазов, Съч. ХХП1, 189. Надзорът на овощните и черничевите дървета, лозята и гюлищата се възлага на местните общински власти. Гр, 1906, бр. 7, 99
3. Събир. Обраните маслодайни рози, събрани на едно място. — Хм! Пет хиляди, хей! Не са пара, не са две! И хиляда имам да вземам от търговеца за гюла, стават шест хиляди — тъкмо колкото ми трябват да купя нивата на Ахмедаа в Топ-кория и да реча: сбогом, сиромашио! Чудомир, Избр. пр, 208.
О Див гюл. Диал. Шипка (Н. Геров, РБЯ).
— От пер. през тур. §и1.
ГЮЛДЖИЯ, -йята, мн. -йи, м. Диал. Човек, който отглежда или продава маслодайни рози, гюл. В Главчовия хан ти се представи за гюлджия. Н. Никифоров, ПВ, 40.
ГЮЛЕ, мн. -та, ср. 1. Старинна кълбови-дна граната, обикн. каменна или чугунена, изстрелвана от топ. Морозини бясно стреляше с всички топове на крепостта, за да ни подкрепи, след като не го послушахме и излязохме навън, Кандия изригваше като вулкан, наоколо се сипеха гюлета. А. Дончев, ВР, 204. Този [топ] беше изкаран, за да опитат гърмежа, гюлето му и далекобой-ността му. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 123. За няколко месеца построи чудовищната крепост, от която чугунени топове хвърляха каменни гюлета върху галерите на чужденците, и продъни мощната Цариградска стена. А. Каралийчев, С, 48. Първите гюлета паднаха извън града — топчиите не бяха нагласили мерника. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 556.
2. Спорт. Спортен уред във вид на желязна топка с определено тегло. Явлението, че лекоатлети многобойци тласкат гюле по-ус-пешно след бягане, потвърждава съществуването на активния отдих. Ив. Мангъров и др., ПГ, 7. Програмата за състезанията днес е: — девойки тласкане гюле, скок на дължина, 100 м гладко бягане. ВН, 1955, бр. 190, 1.
— От перс. през тур. gulle.
ГЮЛЕНЦЕ, мн. -а, ср. Спорт. Умал. от гюле (във 2 знач.). Към тези комплекси последователно трябва да се включват упражнения с утежнения (с медицински топки, гюленца...). В. Ангелов и др., Ф, 202.
ГЮЛЕТЛАСКАЧ м. Спорт. Спортист, който упражнява спорта тласкане на гюле. Западногерманският гюлетласкач Бирлен-бах не можа да вземе участие [в Хелзинки] поради контузия. НС, 1971, бр. 99, 3.
ГЮЛЕЦ, мн. няма, м. Диал. Умал. от гюл (в 3 знач.); малко гюл.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЮЛОВ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от гюл; розов. По склоновете на хълмовете розовееха като нежни килими дългите гюлови градини. П. Вежинов, НС, 230. Като късаше [Анку] хубавите гюлови цветове от един голям туфер, из туфера изхвръкна
