ГЮБЕК, мн. -ци, м. Диал. 1. Чутура или корито, в които чукат смрадликата, използвана при щавенето на кожи.
2. Каца за солене на сланина.
— От тур. dibek 'голям дървен или каменен хаван'. — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ПОБРЕ, мн. -та, ср. 1. Само ед. Диал. Тор. Сутрин изпращаше най-малкия си син с козите към Даутица, сетне се захващаше да попристегне плета,.., да прибере гюбре-то и почисти козарника, и тъй до първи здрач. А. Христофоров, А, 113. Мануш возеше овче гюбре на нивата покрай реката. И. Петров, MB, 94.
2. Остар. и диал. Смет, боклук. През това време хората често виждаха Гоця да снове по работата из цяла София — с кой знае от кое гюбре вземена шапка. П. К. Яворов, Съч. П, 231. Българският народ е чист, както е чисто и Христовото възкресение, а чистотата не търпи никакво гюбре. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 98.
— От гр. к6тсро<; през тур. gubre.
ГЮБРЕНЙЦА ж. Диал. Печурка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЮВЕЗ неизм. прил. Диал. 1. Тъмночервен. Повъзпри, Иванчо, сватбата, / та да ти вида булката: /.., / старни ли и гювез абълки. Нар. пес., СбНУ XXII и XXIII, 65. На камъка седеше, / ено ми бяло момиче: /.. / Страни му гювез — аляни. Нар. пес., СбНУ ХХП и ХХП1, 94. Гювез атлаз.
2. Като същ. гювез м. Тъмночервен цвят (Н. Геров, РБЯ).
— Тур. giivez 'виолетов, лилав'.
ГЮВЕЗЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Тъмночервен.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. — Друга форма: г е в е з е н.
ГЮВЕНДИ`ЙКА ж. Простонар. Умал. от гювендия.
— Други форми: гевенди`йка, гивенди`йка.
ГЮВЕНДИЯ ж. Простонар. Лека жена, проститутка. — Димо ще тръгне!.. Само., да не легне да спи с някоя гювендия. Да внимава и да пази сърцето и кесията си. Г. Ма-нов, КД, 89. Никога до този ден не беше и поглеждал с каква жена ляга: неговата си ли — гювендиите ли, дето ги има из всяка крепост на държавата. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 156. Ханджията, вдовец в още нена-преднала възраст, но порядъчен,.., посрещна появяването на циганката със смесено чувство на веселост, в очакване на интересно зрелище от играта й и на стеснение, че все пак тая гювендия накърнява морала на неговото заведение. Т. Харманджиев, КВ, 396.
— От иран. през тур. guvende. — Други форми: г е в е н-дйя, гивендйя.
ГЮВЕРДЖИЛЕ, мн. няма, ср. Остар. Селитра. Тие плащали пари само за гювер-джилето (селитра) и нищо повече, така щото барутът им ставал по 5-6 гроша оката. 3. Стоянов, ЗБВ I, 303.
— От тур. gühercile. — Други форми: гюверджеле, гевер-джеле.
ГЮВЕЧ м. 1. Разлат глинен съд, в който обикн. се пече ястие на фурна. На дългата софра се явяваха печени агнета,.., с жълто-кафява като кехлибар кожица, която дразнеше апетита и подканяше да се посегне към гледжосания гювеч. Д. Спространов, С, 134. Там [на лавицата] бяха паниците за чорба и кисело мляко, гърнето за боба и олющеният, сякаш пратен от вечността опушен пръстен гювеч. Ив. Хаджийски, БДНН П, 13. Грях, не грях, в неделя цялото семейство се залови да чисти двора.. В понеделник месиха хляб, заклаха петела и с кисело зеле в големия гювеч го занесоха на фурната. Чудомир, Избр. пр, 69-70. // Алуминиев или емайлиран съд със същата форма. След това дойде комисия в село. Според сметката разноските ни са три кокошки, едно агне, петдесет и две яйца, два гювеча кисело мляко, двадесет и седем литра вино и девет сифона. Чудомир, Избр. пр, 256.
2. Опечено в такъв съд вид ястие, приготвено обикн. с месо, зеленчуци, картофи или ориз и др. подправки. Гювечът беше тлъст и приготвен, както старшията го обичаше: с картофи, със сини домати и малки, лютиви чушки. Д. Димов, Т, 21. // Съдът заедно с това ястие. Занася си някой чиновник гювеча на фурната. На обяд от работа минава край фурната да си го вземе. Ив. Хаджийски, БДНН II, 155.
3. Консервиран смесен зеленчук за готвене. Сега във фабриката усилено се произвеждат така търсените от гражданите конфитюри от ябълки,..; стерилни консерви
— гювеч, паприкаш и домати. ВН, 1959, бр. 2521, 1.
4. Прен. Жарг. Полза, облага, постигнати без усилия и труд или за чужда сметка. Тя си пада по гювеча и понеже ти й правиш какви ли не услуги, ти е първа приятелка. А Щом усети, че за него няма гювеч от тая работа, той веднага се отдръпна.
0 Пускам / пусна (бутам) гювеч на някого. Жарг. Правя подаръци, услуги или се държа великодушно към някого, без да му искам нещо в замяна. Писна ми да й пускам гювеч, да й купувам какво ли не и да търпя всичките й капризи, а тя да се държи грубо с мен.
— Typ. güve<?.
ГЮВЕЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от гювеч (в
1 и 2 знач.); малък гювеч. Поп Врачев лепна поглед върху овдовялата снаха на Бараци-те,.. „Кой знае какво ли е приготвила пък сега!“ — мислеше си и вече виждаше през зирките на люляците много блюда, теп-сийки, гъвечета. Ст. Даскалов, ВМ, 40. Сега се употребяват още само малките порционни гювечета, в глазурата на които не са
