лата, каквато що е в блатата, гьоловете.
С. Бобчев, Ч, 1874, бр. 2, 50. Всяка жаба да си знае гьола. Погов.
О Зная си гьола. Разг. Добре осъзнавам, разбирам положението си и това, което мога или ми е позволено, и това, което не е за мене. А надигне ли някой от пещерните жители глава, за да предложи нещо, да изкаже и той свое мнение по разните въпроси
— цап по главата с тежката лапа. Да си знае там гьола, да не се бърка във висшите работи. П. Незнакомов, Ст, 1963, бр. 924, 1. Пуля се (пуля очи) като жаба в гьол. Диал. Много се пуля. Търся кой гьол е по-дълбок. Диал. Искам, стремя се да получа по-голяма облага. Хвърлям / хвърля серкмето в харен гьол. Диал. Намирам си жена от богата фамилия.
— Тур. gol 'езеро'.
ГЬОЛЕЦ м. Умал. гальов. от гьол; гьолче. Как е чудна нашта локва, / наший жабунясал вир! /.. / Чули сме, че птички вили / гняздо във зелен клонак. / Ах, от на-шът гьолец мили / има ли чертог по-благ! Ив. Вазов, Съч. III, 189-190.
ГЬОЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от гьол; гьолец. Рамзина слизаше до реката, загребваше от гьолчето жълта размътена вода и с пълна тенекия се катереше нагоре. Б. Несторов, АР, 95. Под наслоената тиня, която изхвърлиха настрана, се процеди бистра вода и се събра на малко гьолче с пясъчно дъно. Това зарадва и насърчи момчетата. Елин Пелин, ПР, 11.
ГЬОЛЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от гьолче.
ГЬОЛЧИНА ж. Диал. Умал. от гьол; гьолче, гьолец.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ГЬОЛЧИНКА ж. Диал. Умал. от гьол-чина; гьолченце. Неопитно момче, вместо да та съжелява милата ти майчица и със сълзи да ти мие раните, ти надве-натри в някоя гьолчинка ще си поомиеш със студена водица подсърдената рана. НБ, 1876, бр. 39, 153.
ГЬОН1, гьонът, гьона, мн. гьонове, м. Твърда и дебела кожа от едър добитък, об: работена по специален начин, за ходила на обувки, подметки, ремъци и под. Ботушите бяха подковани с гвоздеи и налчета, ходилата им бяха от груб, неравен гьон, а кон-човите — от по-мека и по-гладка кожа. Ил. Волен, БК, 150. Татко зачука върху подметката, но тъй удари чука, че шилото се счупи в гьона. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 49. Поради това, че всичкият гьон се изнасяше в Гермавия, за нас се произвеждаха обуща с дървени ходила. Сл. Трънски, Н, 123. // Само мн. Различни видове от тази кожа. Най-напред се събраха майсторите от папук-чийския еснаф и като каза всеки един по колко обувки повече ще приготви тая година, решиха да си набавят задружно каквото им беше нужно за работа: и кожи, и гьонове, и всички необходими дреболии. Д. Талев, ПК, 140. Кожарите, предимно турци, произвеждат „гьонове, сахтияни и ме-шини“. Ив. Унджиев, ВЛ, 21.
— Typ. gön.
ГЬО№, гьонът, гьона, мн. гьонове, м. Диал. Папуняк.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЬОНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от гьон1; гьонов. Линотипната машина се пуска в действие от електромотор.. С помощта на специален гумен или гьонен ремък., моторът предава движението си на шайбата. Г. Върбанов и др., НТ, 209.
ГЬОНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от гьон1; гьонен. Скърцаха новите обувки с дебелите, страшно дебели и тежки гьонови подметки. Л. Дилов, ПБД, 22. Гьонови клапи. Гьонова подложка.
ГЬОНСУРАТ м. Разг. Нахален, дебело-кож човек, който не изпитва чувство на неудобство, притеснение или вина, в каквато и ситуация да се намира. — Обясних Ви, че Лиляна е моя съпруга.. Вие пак звъните и я търсите по телефона.. На такъв тепегьоз и гьонсурат отдавна не бях попадал. И. Попов, ПЧ, 5.
— От тур. gön ‘кожа’ + surat ‘лице, физиономия’.
ГЬОНЧЕ, мн. -та, ср. Малко парче гьон, обикн. със специална форма и предназначение. — Гьончето се е изтъркало — каза той, като развъртя помпата. М. Грубеш-лиева, ПИУ, 133.
ГЬОСТЕРИЦА ж. Диал. Голяма тояга, сопа. Мъжът взел една гьостерица. Отишъл при него и ги напердашил надлъж, колкото могъл. Стр, 1968, бр. 1171, 2. Нашето учреждение не е вече село без кучета. По дърветата., растат не само прекрасни плодове, но и неокастрени гьостерици, тъй че всеки да си направи сметката. Ем. Ма-нов, В, 37-38.
ГЬОТЕРЕ нареч. Диал. 1. Всичкото заедно, изцяло; гьотура, гьотурица. — Да, почини си, не си взел домашната работа гьо-тере — казваше жена му. — Поеми си дъх, па тогава се захващай... Кр. Григоров, ТГ, 113.
2. Съвсем грубо и небрежно; урбулешки (Л. Андрейчин и др., БТР).
— От тур. gütiirii. — Други форми: гьоторе, гьотуре.
ГЬОТУРА нареч. Диал. Гьотере (в 1 знач.).
ГЬОТУРИЦА нареч. Диал. Гьотере (в 1 знач.).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
