всяка се мъчеше да си покаже всичкото изкуство на телодвижението и на кършение-то: увиваха се, превиваха се, хвърляха, една през друга no-изкусни, гъобек и се стараеха да покажат всичките си грации. Ц. Гинчев, ГК, 239. В разгара на веселбата циганките започнаха да хвърлят гьобеци.
— Тур. gobek 'пъп'. — Друга форма: гюбек.
ГЬ031, гьозът, гьоза, мн. гьозове, след числ. гьоза, м. Диал. Преграда на ракла, хамбар и др. Хамбар с два гьоза (Н. Геров, РБЯ, 213).
— Тур. goz 'преграда*. — От Н. Геров, Речник на блъгар-ский язик, 1895.
гьозг, гьозът, гьоза, мн. гьозове, след числ. гьоза, м. Диал. Колело на печка.
— Тур. goz 'око'. — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ГЬОЗБААДЖИЙСТВО, мн. -а, ср.
Остар. 1. Само ед. Умение, професия на гьозбааджия.
2. Проява на гьозбааджия (в 1 знач.); фокус.
3. Прен. Измамничество, шарлатанство.
— Друга (остар. и диал.) форма: гьозбаджийство.
ГЬОЗБААДЖИЛЪК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Гьозбааджийство. Написах едно писмо химически.. — Гледайте добре, да не кажете отпосле, че съм направил гьозбаа-джилък, казах аз, а после си натопих двата пръста в приготвената житкост и като ги прокарах върху бялата книга, на която са явиха черни слова, само на онова място, отгдето минуваха пръстите ми, присъст-вующите прехапаха язик. 3. Стоянов, ЗБВ 1,314. ^
ГЬОЗБААДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Остар. и диал. 1. Фокусник. В очите на мнозина той беше истински вълшебник и когато в града дойдеха „гьозбааджии“ — фокусници — те почти., не можеха да учудят никого. Ст. Чилингиров, ПЖ, 33-34.
2. Прен. Измамник, шарлатанин.
— От тур. gozbagici.
ГЬОЗБАЯДЖЕЛЪК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Гьозбааджилък.
— От А. Дювернуа, Словарь болгарскаго язмка..., 1885.
— Друга форма: гьозбайджилък.
ГЬОЗБАЯДЖИЙСТВО, мн. -а, ср.
Остар. Гьозбааджийство. Невежественото човечество нарича подобно лечение [с диета] „нищо да не правим“ и смесва с действителното знание измамите и гъозбаяджийс-твото на шарлатаните и на лечителите. Знан., 1875, бр. 18, 280.
ГЬОЗБАЯДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Остар. и диал. Гьозбааджия. — Той [султанът] има едно джудже (..), което го много занимава и утешава.. — Има и един гъозба-яджия, който наистина заслужава сяко едно удивление. С, 1872, бр. 40, 319.
ГЬОЗБОЯДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и.
Остар. и диал. Прил. от гьозбояджия.
34 Речник на българския език, т. Ill
Всичките хора говорят, че 2x2 (е) 4, а цариградският патриарх и Пия IX са седнали, та ни разказват, че аритметиката е „гъоз-бояджийска“ наука. Л. Карвелов и Хр. Ботев, ЗК, 102.
ГЬОЗБОЯДЖИЙКА ж. Остар. и диал. Жена гьозбояджия. Влезнаха жени гьозбоя-джийки, които голи скачаха върху голи са-бли. Ч, 1871, кн. 7,212.
ГЬОЗБОЯДЖИЙСТВО, мн. -а, ср.
Остар. Гьозбааджийство.
ГЬОЗБОЯДЖИЙЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от гьозбояджия; млад гьозбояджия.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ГЬОЗБОЯДЖИЛЪК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Гьозбояджийство.
ГЬОЗБОЯДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Остар. и диал. Гьозбааджия. — Пернатата жена на Маринов решила да прави новогодишен бал и повикала някакъв гьозбояджия, уж голям специалист. В. Цонев, ЕВ,
116.
ГЬОЗЛЕМЕ, мн. -та, ср. Диал. Вид пържена баничка, обикн. със сирене, от сгънат точен лист; тиганица.
— Тур. gбzleme. — Друга форма: гюзлеме.
ГЬОЗУМ м. Диал. Джоджен. Той спря пред градината. Откъм вадата го лъхна мирис на мента и див гьозум. Г. Карасла-вов, Избр. съч. I, 86. Ех, не отгледаха дъщеря да седне до огнището, да притуря съчки под котлето, отдето лъха на бобена яхния с чубрица и сушен гьозум. ЛФ, 1958, бр. 6, 3.
— От гр. бяюацо";. — Друга форма: гюзум.
ГЬОЗУМЕЦ, мн. няма, м. Диал. Умал. от гьозум; малко гьозум.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЬОЗУМОВ, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прил. от гьозум. По-известните етерни масла са: шипочно (гюля),.., гьозумово (нане), розмариново и пр. С. Веженов, X (превод), 97.
ГЬОЛ, гьолът, гьола, мн. гьолове и гьо-лища, след числ. гьола, м. Разг. Вдлъбнатина на земята, в която се е насъбрала вода, обикн. застояла; блато, локва. Ето я и мръсната локва до кладенеца. Две-три прасета се плакнат в нея, боричкат се и от време на време изквичават пронизително и сърдито. Тези свински крамоли му бяха толкова познати, че той и сега ясно чуваше гласа на майка си: "Маринчооо! Ха докарай свинете от гьола, деГТ. Караславов, СИ, 245. Пред нас пътеката се пресича от широко разляна вада, която се влива в голям и мътен гьол. Т. Влайков, Пр 1,204. Ва-дички и горски потоци,.., блата и гьолища, бар и и мочури — всичко пресъхна. Елин Пелин, Съч. I, 73. Най-нечиста вода е застоя
