4. За дим, мъгла, облак и др. — през който погледът не може или трудно може да проникне; плътен. Селото се пробуди в мъгла. Гъста есенна мъгла, която покриваше всичко и висеше като парцали по стрехите. Елин Пелин, Съч. П, 179. В гъстия облак от прах и дим едва се виждаме. Л. Стоянов, X, 27. Високо по небето вятърът гонеше гъстите облаци и зад тях от време на време прозираше мътната светлина на месечината. Ем. Станев, ПЕГ, 52. Червенокосата дама, която следеше с интерес разказа на доктор Груйчев, изпусна две гъсти струи дим през разширените си от напрежение ноздри и рече:... И. Попов, БНО, 125-126. В ръката на патриарха задрънка едра кадилница, от която излизаше такъв гъст тамянов дим, че хората се виждаха като през завеса. Ст. Загорчинов, ДП, 253.
5. За миризма, аромат и под. — който е много силен, наситен, тежък. Тогава [през април] цъфти глогът и отдалече вятърът носи неговата гъста, сладка миризма. Ем. Станев, ЯГ, 80. Беше топло, над града се носеше гъстият аромат на хилядите току-що цъфнали липови дървета. П. Вежи-нов, ДБ, 207. Жак усещаше новия ден в светналите вече тук и там прозорчета,.., в гъстото ухание на прясно изпечено кафе и в лекия гальовен дъх на топъл хляб. Б. Райнов, ДВ, 195. Влезе в малката готварница. Намери веднага тенекиения съд с газ. Разплиска всичката газ по дървения под наоколо,.. Той вдишваше жадно гъстата, прохладна миризма на газта. Д. Та лев, И, 514.
6. За цвят — който е много силен, наситен. Гъста червенина беше обляла лицето на Ирина. Д. Димов, Т, 338. Ян Бибиян погледна небето, което беше вече добило съвсем гъст мастилен цвят, защото слънцето бе залязло и нощта настъпила. Елин Пелин, ЯБЛ, 145. Девойката кимна леко с глава, без да се промени изразът на лицето й, само бледността му изчезна и бързо се надигна по него руменина, която изглеждаше по-гъста по възмургавата, чиста кожа. Д. Та-лев, ГЧ, 66. // За мрак, тъмнина и под. — в който няма никаква светлина; непрогледен. Действително, чужди човек имаше там в сянката, между кокошарника и обора, но тъмнината беше тъй гъста, че нищо не личеше там. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 14. // За сянка — в която няма никакви светли петна; дебела, плътна, тъмна. Върху водите на бента спят спокойно гъстите сенки на върбите. Елин Пелин, Съч. I, 93. Скалистите чуки на Витоша се вапцаха в леко румено озарение; гъста сянка лягаше върху зелените й хълбоци. Ив. Вазов, Съч. IX, 59. Макар да има южно изложение, в кабинета не е особено светло, защото тъкмо пред него има грамадно дърво, което дава гъста и широка сянка. Г. Караславов, Избр. съч. 1П, 347.
7. За глас, звук и под. — който е пълнозву-чен, плътен. Веднага в тъмнината се поде гъст, сладък и треперлив глас и заизвива тъжна прочувствена песен. Елин Пелин, Съч. I, 12 .В гъстия дебел глас нещо добро клокочи като дълбок извор. Черен е кю-мюрджията, пък му харесва. 3. Сребров, МСП, 76.
8. Който става един след друг на къси, малки интервали от време; чест. Противоп. рядък. Откъм чаршията на папукчиите се дочуваше бързият, гъст тропот на многобройните чукове. Д. Талев, ПК, 283. Артилерийската стрелба бе така гъста и мощ-на, че се сливаше в един единствен грохот. П. Вежинов, ВР, 107. Не минаха и десетина минути и над Копривщица се разнесе гъст камбанен звън. Улиците скоро се изпълниха с четници. Д. Линков, ЗБ, 107.
9. Като сказ. опред. Жарг. Който е в приятелски или интимни отношения с някого; близък. Двамата са много гъсти, така че внимавай какво говориш пред него. А Кога си станал толкова гъст с нея?
10. Като същ. гъстото ср. Разг. а) Тази част в някакъв разтвор, в която са събрани най-много частици, останали неразтворени, и която се отделя обикн. на дъното; утайка. Донесе ги [кафетата] кафеджията заедно с джезветата, cuna ги в широките чашки едно след друго, като разклащаше ловко всяко джезве, да не остане гъстото на дъното му, и ги поднесе. Д. Талев, И, 188. Разклати чашката с кафето, за да изпие и гъстото и въздъхна. М. Грубешлива, ПП, 123. б) Тази част от гора, градина и под., в която растенията се намират най-близо едно до друго, с най-малко разстояние помежду си. Тук [в дола] сплитаха големи, прогнили клони бурени и храсти. Стоян се провря в най-гъстото и се спотаи задъхан, разтреперан от страх и умора. Д. Талев, ЖС, 10. Усмихнах се на себе си и птичките, които не праставаха да пеят наоколо на открито и в гъстото, навярно в гнездата при малките си. П. Михайлов, МП, 64.
ГЪСТАК, мн. -ци, м. Събир. Гъсталак. Вълчицата си избира някоя малка пещера или непроходим гъстак, постила бърлогата с мъх, сухи листа, съчки и там ражда вълчетата. Ем. Станев, К, 31. Тя [полянката] се засенчваше от перестите клони на вековен бук,.., а наоколо я ограждаха гъстаци от дрян и лески. X. Русев, ПЗ, 29. Войка излизаше предпазливо през ниското прозорче на стаичката си и отиваше тихо в гъстака край реката. Елин Пелин, Съч. I,
93. Иван Мравов му показваше [на бай Да-чо], че Матей е на сянка под дървото и че веднага зад сянката почват гъсти ракити и върбак, че за Матей ще бъде играчка,.., да се хвърли както котка в гъстака. И. Радичков, ВН, 144. Те [въстаниците] избраха за засада обраслия с гъстак дол. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 192.
