ме три млади невести, / невестите за цър-ни робини, /../ и ти сама гъсарка да бидеш, / да ми пасеш гъски на пътища! Нар. пес., СбБрМ, 315.
ГЪСКАРНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Помещение за гъски; гъскарница.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ГЪСКАРНИЦА ж. Диал. Помещение за гъски; гъскарник. Слушай.., моя дома-кинко, ова момче,.., го купих за толкова пари, за да ни бъде кьоле.. В гъскарницата да лежи. Нар. прик., СбНУ XIV, 216.
ГЪСКАРСКИ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от гъскар.
ГЪСКИН, -а -о, мн. -и. Прил. Диал. Гъши.
О Гъскина трева. Диал. Пача трева.
—#От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЪСКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Рядко. Гъши.
2. Като същ. гъскови само мн. Зоол. Гъско-подобни. Птиците от разред гъскови са водоплаващи и гмуркащи се птици. Зоол. VII кл, 108.
ГЪСКОПОДОБНИ само мн. Зоол. Разрез птици, със заоблено тяло, с плавателна ципа на краката и с плоска човка, които живеят близо до водоеми и се ценят заради месото и мекия пух. Anseriformes.
гъсок, мн. -ци, след числ. -ка, м. Мъжка гъска. Бяхме убили женската. Гъсокът не искаше да се отдели от това място. Ем. Станев, ЯГ, 62. Посред поляната лежат три гъски, щом тръгнах към къщата, станаха и се разкрякаха, д гъсокът дойде със съскане да ме плаши. И. Радичков, ББ, 55. Вън на двора важно се разхождат кокошки, петли, пуйки, пуяци, патици и патоци, гъски и гъсоци. Ст. Дончев, ПНД, 5. Дриснал гъсок, / на сух песок. Нар. пес., СбНУ VIII, 261.
ГЪСОЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от гъсок; малък гъсок. Децата смъкнаха ризките си и като гъсочетата налетяха в бистрата и схладена от топлия въздух вода. А. Гуляш-ки, СВ, 9.
ГЪСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се състои от множество разположени много близо един до друг еднакви предмети, частици и под. Противоп. рядък. Пътят криво-леше в широки спирали нагоре сред гъста и девствена гора. И. Йовков, Разк. П, 110. Снегът валеше все така гъст, пухкав и топъл — бе все така глухо и тъмно. П. Вежи-нов, НС, 24. Синкавочерната й коса бе гъста и мека като коприна. Д. Димов, Т, 681. По всички улици наоколо бягаха люде на гъсти тълпи. Д. Талев, ПК, 543. Гъстата мрежа асфалтирани пътища през швейцарските планини е осеяна с точни сигнали и упътвания. Ив. Мирски, ПДЗ, 114. Пристъпи ужасни! Дванайсети път / гъсти орди лазят по урвата дива, / и тела я стелят и кръв я залива. Ив. Вазов, Съч. I, 203. Гъста козина. Гъста брада. Гъста грива. Гъсти мустаци. Гъсти вежди. Гъсти ресници. Гъста навалица. Гъста плетка. Гъст рояк.
II За растение — който има много близко разположени един до друг клони, разклонения, листа. Тука един куп трендафил,.. Таме други куп ружа, се от гъстата и от шарената. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 12. Дошли отдавна при Младена / и разположени посред широкий двор, / под гъстата лоза, в спокоен разговор / седяха поп Матей и Ди-висил. П. П. Славейков, КП Ш, 102.
2. Само мн. За множество еднакви предмети
— които се намират много близко един до друг, с малко разстояние помежду им. Противоп. рядък. Изведнъж дъждът се спусна на гъсти жици и зашипука по покрива. Й. Йовков, ПГ, 38. Алените й устица, като с пара разрязани; кога се засмее виждат се по малко два реда гъсти бели, като бялото кокиче зъби. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 451. Свряха се [катеричката и мишката] между едни гъсти листа и Сивушка разказа с разтреперан глас всичко, което бе видяла и чула в Мечите дупки. О. Василев, ДГ, 28. С рев те [воловете] из гражда се втурват и се на паша разтирят / покрай реката гръмлива с гъсти тръстики край нея. Ас. Разцвет-ников, Избр. пр П1 (превод), 42. Ограда с гъсти колове. Шал с гъсти ресни.
3. За течни или полутечни тела — който съдържа вода или друга течност в по-малко количество от обикновеното или отколкото се очаква. Противоп. рядък. Четири невести доят стадо овце и си хортуват. Гъсто димящо мляко шурти в менците. А. Кара-лийчев, ПГ, 156. Анте Богев седеше на едно столче до огнището и там, в една широка тава, къкреше и дигаше мехури гъста каша. Д. Талев, И, 497. Но калдъръмът се свърши и колелата заскърцаха в дълбока, гъста, пихтиеста кал. А. Гуляшки, МТС, 29. Той разклати чашката, глътна гъстата утайка на кафето и си изчисти с шепа мустаците. Ст. Чилингиров, ХНН, 47. От раната шурна гъста, черна кръв. Ст. За-горчинов, ДП, 330. След малко, засмяна до уши, тя ми донесе.., хубаво незамразено печено агнешко и гъсто нашенско кисело мляко. Г. Белев, КВА, 177. И повтарям ти още веднъж, че влашкото вино е като кръв: гъсто като катран. Л. Каравелов, Съч. П, 50. Гъст сироп. Гъста пяна. Гъст мед. II За въздух и под. — който има относително по-голяма плътност и се вдишва по-трудно. Тия места са високи, като свие студ — държи до юли..: макар че ни деляха само два дена от месец май, въздухът беше гъст и леден. Др. Асенов, СВ, 90-91. Насядали сме всички,.., на дъсчения под и сред гъстата атмосфера от дъхове,.., ние четем уроците си под бдителното око на професора. Ив. Вазов, Съч. ХП, 152.
