ГЪСТАЛАК, мн. -ци, м. 1. Събир. Гъста труднопроходима, обикн. по-дребна, гора или гъсти храсти, израснали на едно място; шумак, гъстак. От скалите се виждаше седло вината.. Тук таме по нея имаше гъсталаци от хвойна и дребни мършави борчета, които надолу по склона ставаха по-едри и се сгъстяваха в гора. Д. Димов, Т, 421. Начупиха дъбови клонки за зеленина, а Тошко откри цял гъсталак от люляк в последния момент. В. Райков, ПВ, 49. Огледах се и забелязах, че се бях подпрял с лакът на едно клекаво стъбълце — Долу, в неизбродните клекови гъсталаци, които пълзят в подножието на рилските върхове, аз не бих и забелязал тоя рошав иглолистен пигмей. Н. Хайтов, ШГ, 8. Те вече бяха потънали в гъсталака, намери ги по гласовете им. Бавно се провираха през потъмнялата, вечерна гора. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 98. Прехвърлиха Видлич планина и се спуснаха към върбовите гъсталаци на Нишава. А. Каралийчев, НЧ, 117. Изкачвам се полека всред гъсталаците от лещак, облечени в нова шума, из каменлива и залутана пътека. Ив. Вазов, Съч. ХУП, 8.
2. Диал. Гъста утайка, гъстина (Н. Геров, РБЯ).
ГЪСТЕЕНЕ ср. Отгл. същ. от гъстея.
ГЪСТЕЖ м. Инидив. Гъсталак, гъстак. В гъстежа шубрачен, / затулен между грани, /подсвирна дивий кос. П. П. Славейков, КП П1, 82. Само тук-таме погален / трепне лист в гъстежа клонен. П. П. Славейков, Събр. съч. П, 10.
ГЪСТЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гъстя.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЪСТЕЯ, -ееш, мин. св. гъстях, прич. мин. св. деят. гъстял, -а, -о, мн. гъстели, несв., непрех. Постепенно ставам по-гъст. Навътре в падината гората гъстееше. И. Радичков, НД, 261. Куцар бягаше между дърветата.. Дърветата гъстееха и сенките им ставаха още по-тъмни. А. Каралийчев, ПГ, 44. Бях неспокоен. Слюнката в устата ми гъстееше и горчеше. А. Наковски, БС, 163. Край колосаната му яка гъстееше червенина и избиваше ситна пот. Ем. Станев, ИК I, 269-270. Жълтите пламъчета на двете вощеници премигваха, но не можеха да прогонят тъмнината, която гъстееше в ъглите и към тавана. Д. Маречвски, ДВ, 58. • Обр. И преди да разбере кое бе новото, долови смазващата пустинна тишина, от която гъстееше въздухът. К. Колев, М, 47.
ГЪСТИНА ж. 1. Гъстота. Колкото приближаваше [групата от хора], толкоз по-яв-на става нейната гъстина и многочисленост... Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 155. Предачи-те успяха да дадат по-тънки, но по-усука-ни и по-здрави прежди,.. Увеличена бе гъс-тината и широчината на много артикули. РД, 1960, бр. 8, 2. Като докарат този сок до определена гъспгина, работниците загребват от него с дървени калъби и отливат листовете. Т. Икономов, ЧПГ, 113.
2. Диал. Гъста утайка. И Медо циганинът, който се въртеше около огъня и около Бе-кир баба дано го почерпи с някой остатък от някоя чаша шербет или да оближе гъс-тината от някой изпит филджан кафе, трепна и извика като уплашен. Ц. Гинчев, ГК, 217.
ГЪСТИНАК, мн. -ци, м. Събир. Остар. и диал. Гъсталак, гъстак. По такава черна пръст всичко расте буйно и тя толкова заглъхва от бурен, щото мъчно може да ся изгази из такъв гъстинак. И. Груев, Лет., 1872, 231.
— Друга форма: гъстиняк.
ГЪСТИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от гъст. Направи кафето по-гъстич-ко. Аз така го обичам. А Гъстичка каша. Гъстичък сироп.
ГЪСТО нареч. 1. На малки разстояния, много близо един до друг, със съвсем малки празни пространства между отделните еднакви предмети, частици и под. Речицата,.., имаше брегове, гъсто засадени с върби. Ив. Вазов, Съч. XII, 44. Железните пръчки на прозореца бяха толкова гъсто, че даже и едно малко дете не би могло да влезе. Елин Пелин, Съч. IV, 144. Накацали гъсто една до друга, те [дивите патици] стоят с вдигнати глави, сякаш предчувствуват нещо недобро. Ем. Станев, ЯГ, 66. Тъмнееше се размекнала, влажна пръст, по ливади и поляни се зеленееше гъсто покарала трева. Д. Талев, С П, 298. Бе нощ и снегът гъсто се сипеше от небето. П. Вежинов, НС, 124. Още три листа и тетрадката свършва. Пиша вече с дребни букви и съвсем гъсто.
В. Бончева, АП, 141. // Непосредно до нещо, без да остава празно пространство; плътно. Появиха се сега по-ниски облаци, гъсто напластени и черни като пожарен дим и,..,ив един само миг обложиха цялото небе. И. Йовков, Ж 1945, 172. Най-гъсто струпана навалица се вие / из пътя горе там през тесния проход, / где буйната река се мята. П. П. Славейков, Мис., 1906, кн. 1, 15.
2. За цвят, аромат, миризма — силно проявен, наситен. Немтур беше нисък, мускулест мъж, с гъсти, черни вежди и гъсто алени бузи. Д. Талев, ЖС, 123. Младата жена гъсто поруменя и Гергин я погледна с интерес. Ем. Манов, ДСР, 131. Вътре миришеше гъсто на плесен, на оцет, на тлъсти, силно подлютени фронтови гостби и поручикът побърза да привърши обеда. П. Вежинов, ВР, 202-203. И ето младата учителка.. поглежда развълнувано зад огромния наръч цветя,.., карамфилите гъсто ухаят в лицето й. ЛФ, 1958, бр. 38, 3.
