на близките дървета се гърчеха от зной, не се виждаше ни една човешка сянка. Ст. За-горчинов, ДП, 30. Непосредствено след това [горнокарбонското време] земната кора пак почва да се гърчи и издига. ПН, 1933, кн. 10, 149.
ГЪРЧА2, -иш, мин. св. гърчих, несв., прех. Остар. Правя, накарвам, обикн. чрез принуда, лице от негръцки произход да възприеме народностното съзнание, езика и държанието на грък; погърчвам. Шукала, като са отчаял от българите, че не ще може да ги погърчи, за да умножи народността си, заловил са да гърчи синигерите край Филибе. П. Р. Славейков, СКНГ, 27. гърча се страд.
ГЪРЧА СЕ2, несв., непрех. За лице от негръцки произход -възприемам народностното съзнание, езика и държанието на грък; погърчвам се. Във Филибе и Едрене преди няколко време били избродили едно лесно средство, за да са гърчат българите; Шукала публикува днес рецептата за това, както следва. П. Р. Славейков, СКНГ, 41.
ГЪРЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.
1. Който е слаб, сух, мършав. Риж и гър-чав,.., с проскубана козина, пълна с репеи, песът беше от ония, дето с най-големо удоволствие гоним от двора си. Д. Бегу-нов, ЧОД, 41. Лопатките на гърчавото му телце изхвръкваха на гърба, изпод бялата ризица. О. Василев, ЖБ, 107. В същото това време,.., съпругът на Мери Коцева, ни-сичкият гърчав микробиолог Първан Ко-цев, наричан от колегите в института Микроба, крачеше със свито сърце към стаята на заместник-директора по административните въпроси. Ч. Шинов, ПВ, 22. Че си взема Марко капасъза, / че си взема гърчава кобила / и си взема скъсани дисаги. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 7. Да пази господ от сърдит поп, от сиромах хаджия и от гърчава свиня. Н. Геров, РБЯI, 255.
2. Който е сгърчен, нагърчен, смачкан (Н. Геров, РБЯ I). Гърчав плат. Гърчава прежда.
ГЪРЧАВЕЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гърчавея.
ГЪРЧАВЕЯ, -ееш, мин. св. гърчавях, прич. мин. св. деят. гърчавял, -а, -о, мн. гърчавели, несв., непрех. Диал. Ставам гърчав; отслабвам, омършавявам. Имам си две кобилки, едната ми кръвенее, другата ми гърчавее. Гатанка. Н. Геров, РБЯ I, 256.
ГЪРЧЕ, мн. -та, ср. 1. Дете (момче) от гръцка народност. Когато бяхме малки, много се карахме с гърчетата. Те ни викаха дебелоглавци, а ние им си смеехме, че са страхливи и слаби като сушена риба. Д. Га-бе, МГ, 110. Де са зеха две момчета, / две момчета, две гърчета — / откъснаха аленото, / аленото пусто ли цвете. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 196.
2. Млад грък. Величков разказваше на Стефан Консулов за едно приключение между него и едно гърче в лицея: скарали се за народни работи, гърчето оскърбило българите. Ст. Попвасилев, СбЦГМГ, 216.
ГЪРЧЕЕНЕ ср. Отгл. същ. от гърчея
се.
ГЪРЧЕЛ, мн. -и, м. Диал. 1. Гънка на дреха.
2. Възел на конец (Ст. Младенов, БТР).
ГЬРЧЕНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от гърча1 и от гърча се1. Забравила себе си, Кина прегърна клюмналата му глава и започна да лепи по бузките и по затворените му очи целувка след целувка. Бойко,*още топличък, потрепваше в ръцете й в леки гърчения. Д. Ангелов, ЖС, 533. Очите на Ганка светнаха, както светват очите на човек, кога след много гърчения от студ усети най-после жадуваната топлина. Ст. Даскалов, ЧМ, 103.
ГЬРЧЕНЕ2 ср. Остар. Отгл. същ. от гърча2 и от гърча се2.
ГЪРЧЕЯ СЕ, -ееш се, мин. св. гърчах се, несв., непрех. За лице от негръцки произход — имам народностното съзнание, че съм грък и се проявявам, чувствам се като грък. Към попското хоро се присъединиха и няколко граждани на Самоков — забогатели еснафи, които се гърчееха. Те бяха променили българските си фамилни имена с гръцки. Е. Йончева, ЗГ, 87. Наш Янъо Темния се гърчее като Хаджи Кир Михала-ки ефенди. Д. Яръмов, БП, 168. Докато българската буржоазия била слаба, българските търговци и занаятчии се задоволявали с гръцката светска просвета и много от тях се гърчеели. Ист. X и XI кл, 122. Мнозина от гражданите, особено измежду търговското съсловие, са се гърчеели по примера на други, за да запазят своите търговски интереси. Б. Пенев, НБВ, 10.
ГЪРЧОВ, а, -о, мн. -и. Прил. от гърч. При гърчове независимо от причината детето трябва да се изпрати в болнично заведение, като преди това трябва да се направи опит да се прекрати гърчовото състояние. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 156.
ГЪРЧОЛЕЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гърчолея се.
ГЪРЧОЛЕЯ СЕ, -ееш се, мин. св. гър-чолях се, прич. мин. св. деят. гърчолял, -а, -о, мн. гърчолели, несв., непрех. Диал. Гърчея се. Гърчолей се, гърчолей, докат ти гърба оголей. СбВЧ, 144.
ГЪРЧОЛЯ само мн. Събир. Разг. Пре-небр. Много гърци, множество гърци. Кру-мовите юнаци,.., впускаха ся с презрение на мекушавите гърчоля и безмилостно постилаха с труповете им бойното поле. Д. Войников, КБИ, 61. Ний трябва докрай да покажем на султана, че сме кротка вяра, че
