не сме като ония бунтовници,.., като гър-чолята. Ал. Константинов, Съч. I, 212.
ГЪСАК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Гъсок. Едно я виделе лиса и спискал гъсако „гра-гра“ по гъските, за да бегат от лисицата. Нар. прек., СбНУ XV, 125.
ГЪСАР, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Човек, който отглежда, развъжда гъски или само ги пасе. И той четеше ли, четеше — четеше в захлас, забравил съвсем, че е гъсар и около него няма никакви ученици, а само гъски и... гъсета. Г. Русафов, ИТБД, 215. Знаете ли, че като малък бях и гъсар? Ст. Даскалов, БП, 52.
2. Диал. Гъсок (Н. Геров, РБЯ).
ГЪСАРКА ж. Жена гъсар. С подкупва-ща простота Клара Кмито създава образа на малката гъсарка. ВН, 1960, бр. 2604, 4.
ГЪСАРЧЕ, мн. -та, ср. Момче или момиче, което пасе гъски. — Ха, че ти на гъските ли четеш, бре!... — прихна накрая Любен.. Сетне присмехулното момче се извърна към пастирчетата, които играеха на стотина-двеста метра от гъсарчето, наду гърло и се провикна, колкото му глас държеше: -.. наш Стоянчо станал гъши даскал! Г. Русафов, ИТБД, 215. Глави се на село за гъсарче.
ГЪСЕ, мн. -та, ср. 1. Малкото на гъска; гъсенце. Гъската ще снесе яйца, ще ги из-мъти и от тях ще се излюпят много жълти гъсета. Челкаш, ВС, 35. Цялото езеро покрито с бели и тъмни облаци от птици... Гъсоци, гъски, гъсета... О. Василев, УП, 38. А по двора и прасета, / и гъсета, и петлета — / хукнали да бягат всички. Л. Станчев, СИП, 61.
2. Диал. Прасе (Н. Геров, РБЯ).
О Ни пате, ни гъсе. Диал. Нещо, лишено от характерна форма и облик, нещо неопределено.
ГЪСЕНИЦА ж. 1. Ларвен стадий на пеперудата, представляващ червей, обикн. с парливи власинки, снабден с няколко чифта крачка и лъжекрачка, който се храни с листа, плодове, дървесина и др. и често е стопански вредител. — Тя [кукувицата] яде косматите гъсеници, от които гората почернява като от чума. Ем. Станев, ЯГ, 91. Неговата работа бе да подрязва лози, да чисти дърветата от гъсеници. Елин Пелин, Съч. IV, 67. Чимширите съхнеха; овошките обезлистваха гъсеници и целият двор имаше вид на нещо вехто, изоставено и запустяло. Г. Райчев, Избр. съч. П, 202. Не само птиците, но и някои видове пеперуди прелитат хиляди километри, които разделят северните полета, където лете се излюпват гъсениците им, и южните брегове, където те зимуват на топло сред изобилна храна. К, 1963, кн. 7, 33.
2. Разг. Гъсенична верига. Гъсениците изс-кърцаха, танкът се разтресе и предната му част се издигна високо, после прилегна върху равния път край насипа. П. Славинс-ки, ПЩ, 428. Мисълта, че може да падне на бойното поле с разкъсани гърди или под тежката гъсеница на немския танк, нито за миг не минаваше през ума му. П. Вежи-нов, ВР, 114.
ГЪСЕНИЧАВ, -а, о, мн. -и, прил. Покрит, пълен с гъсеници. Гъсеничава ябълка. Гъсеничаво дърво.
FbCÈHH4E, -та, ср. Остар. и диал. Гъ-сеничка. Кога [на свилените буби] начнат да излизат гъсеничета из яйцата, не бива вече да ся носи семето у пазуха, а да ся остави на топло място у стая, дето ся разтвори и разпростре на чиста кръпа или хартия. КН 6 (превод), 13.
ГЪСЕНИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е на гъсеница (в 1 знач.). Там още същия ден остъргаха кората на овошките, варосаха ги, изгориха опадалата шума, прекопаха почвата, изрязаха гъсеничните гнезда и напръскаха дърветата с отрови против насекоми. П. Бобев, ЗП, 57-58. Веднъж ти ни поведе към младата борова гора над гимназията да събираме гъсенични пашкули. С. Сивриев, ЗСБ, 257.
2. Който е с гъсенична верига. Докато лочеше [Шаро] от дългото каменно корито, погледна на двете страни и реши да продължи по пътя. Но пътят беше дълбоко нарязан от гъсенични трактори и затова пое по гладката пътека встрани. Д. Цончев, ОТ, 136. Голям гъсеничен трактор теглеше петлемежен плуг. А. Гуляшки, ЗР, 315. Понякога колоните спираха да починат и тогава от танковете, от гъсеничните влекачи и камионите се подаваха лица с водносинкави очи, с безжизнен и студен поглед на амфибии. Д. Димов, Т, 367. Тутакси Ванков заяви, че батареята му, която е моторизирана на гъсенична тяга, не е в състояние да действува по обекти в София поради липса на бензин. П. Илиев, ЛВ, 353. // Който се осъществява чрез гъсенична верига. През последните години американското машиностроене се отказва от тежкия, сложен и шумен гъсеничен ход на големите машини и го заменя с колела. НТМ, 1961, кн. 5, 22.
О Гъсенична верига. Техн. Широка затворена метална лента, съставена от подходящо оформени, скачени плочки, която опасва външните колела на тежки транспортни средства като танк, трактор, булдозер и под.; гъсеница (във 2 знач.). Заедно с този предутринен повей в стаята му нахлуваше и непрекъснатото бучене на моторните коли, тежкият гърмеж на танковете, гроз-ното звякане на гъсеничните им вериги. Д. Ангелов, ЖС, 7. Най-напред бяха двата трактора., с гъсеничните вериги и на всеки от тях седеше по един тракторист в синя работна униформа. Кр. Григоров, Н, 95.
