кул или на мускулна група, свързано обикн. с увеличение на тонуса му и придружено понякога с болка; спазъм. На това място се появи мъж, млад, но почернял, прашен. Очите му, устремени към булката, горяха като въглени, полюляваше се. Поиска да пристъпи, но се присви в страшни гърчове. И. Йовков, CЛ, 177. Лавината подхвърля скулптора, мачка го като глина, извайва от него един снежен човек, който още мърда с отчаяна съпротива.. Последен гърч на най-силното човешко желание: да останеш, да бъдеш продължен, да не изчезнеш напълно. Бл. Димитров, Лав., 160. Пред градската градина два премазани коня трепереха в последни гърчове. М. Грубешлиева, ПИУ, 291. Някои токсини имат строго определено действие. Например токсинът на тета-ничния бацил предизвиква гърч на волевата мускулатура. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 10. При гърч на ръцете най-често се засяга сгъвателната мускулатура. М. Василев и др., ВБ, 540. // Кратко, много бързо трепва-не на лицев мускул. — Днеска няма да готвя — каза тя [майка му].. — Добре -.. — И кажи на вуйчо си, че ще дойда малко по-къ-сно. Имам час. — Какъв час? -.. — При коз-метичката. По лицето му мина слаб гърч като при лека стомашна колика. П. Вежи-нов, НБК, 154. — Как така изведнъж — питаше Мануш като .. гледаше страдалчес-ките гърчове на лицето му. — Ама я наредихме. К. Колев, ТЕ, 89.
ГЪРЧА1, -иш, мин. св. гърчйх, несв., прех. 1. Правя нещо (обикн. тялото или някоя негова част) да се свие в гърч. Болки някакви усещаха в главите си, болки в крака, в кръст — и гърчеха тела като отровени от мишеморка. Ц. Церковски, Съч. Ш, 159. [Раненият] издига и гърчи ръката си и вика: „Вода!“ П. П. Славейков, Събр. съч. V, 96. И пих, пих; чувствувах, че все по-чес-ти тръпки гърчат тялото ми; обзе ме веселост, зловеща веселост. Г. Райчев, Избр. съч. П, 150.
2. Извивам в различни посоки нещо (обикн. тялото си или някоя негова част). Там някъде недалече от брега плува мрянка, търси си храна по дъното, мърда с му стачки, бае-но гърчи тънкото си, с чернокафяв гръб тяло. Ем. Станев, ЯГ, 13-14. Той ще върви по пътя си, пък русалките в това време ще я теглят в подмолите; на русалките им е лесно, защото са свикнали с водата, а тя ще се дави и ще гърчи ръце. А. Гуляшки, ЗВ, 20.
3. Правя нещо да стане на гънки или бръчки; бърча. — Смехът продължаваше да гърчи жълтото лице на умиращия милионер. Д. Димов, Т, 199. При падането от коня [Али Пехливан] беше се наранил в едното око и от болки гърчеше лице, стискаше челюсти. К. Петканов, X, 221. Карагьозоо-лу пое, като си гърчеше дясната буза и си чешеше лявата. Йв. Вазов, Съч. УП, 77.
• Обр. Той [проходът] беше тесен,.., чести завои го гърчеха като размотана връв. А. Гуляшки, ЗВ, 340.
4. Диал. Карам някого, налагам на някого да направи нещо (Н. Геров, РБЯ I). Гърчат го да се ожени. Н. Геров, РБЯ I, 255. Гърчат ни за берията. Н. Геров, РБЯ I, 255.
ГЪРЧА СЕ1 несв., непрех. 1. Свивам се, превивам се силно в гърч, обикн. поради остра болка, голяма мъка, страх и под. Трябва много да болят тия удари по голи крака, че след всяко шибване легналият по гръб ученик силно тръпне и се гърчи. Т. Влай-ков, Пр I, 220. Въпреки всички средства, които в такива случаи се дават за облекчение, болният се гърчеше от адски мъки. Ц. Тодоров, СбАСЕП, 541. От топлата вода премръзналите крака боляха. Гърчеше се душата и тялото ми, но пред кехая Станко се държах. Л. Петков, ПЛ, 18. — Отсечената глава [на боата] веднага умира, а тялото с часове продължава да се гърчи. М. Марчевски, ТС, 44. Тошка падна по очи, горчива обида я задави.. Тя се друсаше като заклана, пръстите й се гърчеха и търсеха да уловят нещо неуловимо. Г. Карасла-вов, Т, 47. Цялото му тяло се люлееше и гърчеше, сломено от някакъв нов и страшен трепет да бъде пощаден. Вл. Мусаков, СбЗР, 401.
2. За змия, червей и под. — пълзя с дъгообразни движения. Косата се размахва, блещи, съска като змия,.., открива се някое гнездо или уплашен смок се гърчи под косата и бяга. Й. Йовков, Ж, 1945, 209. Истинският [интерес] никога не пада върху пълните нищожества.. — дето сами съзнават своето безличие .. и затова, погледни ги, като самонастъпил се червей, гърчат се.
А. Мандаджиев, С, 1980, кн. 1, 10. До живот в калта притъпкан, / като църв, — от църв по-слаб, — /да се гърчи и превива. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 27. • Обр. Тя видя на ъгъла на къщата огнени езици да се гърчат и да лазят към нея. К. Петканов, ОБ, 209. Трета пътека се гърчи и оплита, докато те заведе на стари дувари. Н. Хайтов, ДР, 184.
3. За неодушевени предмети — съм или ставам на гънки; гъна се. На втория ден .. местността около голямата поляна започнала застрашително да се гърчи, къщицата на братя Партенови пропаднала до половин в земята. Н. Хайтов, ПП, 19. Очите му [на коня] — как умно гледаше! — бяха черни, влажни, под тях се гърчеха тънки жили. Й. Йовков, ЖС, 48. Морето е тихо,.., безкрайна вода се протяга и гърчи, мъчи се да се изопне. Ст. Даскалов, ЕС, 250. В камината се образува куп от смачкани писма, снимки и портрети, които тя запали без-жалстно. Лумнаха пламъци, хартията почна да се гърчи и гори. Д. Димов, Т, 666. Макар пламъците да се издигаха високо нагоре и жаравата да бе тъй силна, че листата
