на Маджарина гъмжеше от народ, натъпкал се тук като фасул в гърне. Хр. Пели-тев, ХО, 33. На всяко гърне похлупак <зах-лупак, капак>; на <във> всяко гърне <и> мерудия. Разг. Ирон/, На всяко гърне бъркалка <мешалка, похлупка>; на (във) всяко гърне и пипер. Диал. Ирон. Човек, който се меси навсякъде, във всички работи, където трябва и където не трябва. Старецът киснеше по цял ден в кръчмата и щом започнеше спор, беше на всяко гърне похлупак. — И ти, все ще се обадиш. На всяко гърне мерудия. Й. Йовков, А, 116. Липсваше му моят опит и моите познания, но той компенсираше всичко това с някаква неукротима любознателност, с други думи, пъхаше си носа навсякъде и по израза на баба ми беше във всяко гърне мерудия. П. Незнакомов, АБМ, 3. Намирам / намеря (слагам / сложа) на всяко гърне похлупак. Разг. Винаги съумявам да дам сполучлив, остроумен отговор за нещо, мога веднага да отвърна, да отговоря. Бай Андрей беше пълен с турски мъдрости. Той обичаше хумора и слагаше на всяко гърне похлупак. Сл. Трънски, Н, 21. Оженвам / оженя гърнето. Разг. Счупвам нещо (обикн. стомна, чаша, чиния и под.). Прекатури се гърнето. Диал. Стана вече, няма връщане. Присмяла се камилата на гърнето, че няма уши; присмяло се гърнето на котела, че е черен; присмяло се гърнето на похлупака си, че няма ухо; присмяло се гърнето на тенджерата, че няма дръжка. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой критикува другиго или му се присмива, а самият той притежава същите недостатъци. Пукам като коприва в гърне; пъкам като гърне коприварче. Диал. Непрестанно бъбря, мърморя, карам се. Тежко и горко на гърнето. Диал. Възклицание, с което се изразява състрадание към слабия, беззащитния и немощния. Трябва да са му припекли гърнето. Диал. Употребява се, когато някой бърза да си отиде. Търкулило се търкулнало се> гърнето, та си намерило похлупака (захлупака, захлупката, похлупката). Разг. Пренебр.; Тръшнало се гърнето, та си нашло похлупката. Диал. Пренебр. Употребява се, когато при някаква работа, дейност и под. участват хора с еднакви недостатъци, еднакво лоши хора, които нарочно се търсят. — Бай Мичо, и той за Огнянова. — Разбира се .. гарван гарвану око не вади .. — Търкулило се гърнето, та си намерило захлупката. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 129. — Но колцина са добре днес? — рече твърдо Мишо. — Проклети условия — така дошло, ще караме криво-ляво,.. Старият зина. „А! Виж каква била работата! Търкулнало се гърнето, намерило си захлупката!“ — досети се той. Та и Пейка малко ли му е дрънкала за тези условия! Г. Караславов, СИ, 301.
ГЪРНЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от гърне.
— Толкоз му са кахърите — обади се майката, която,.., бъркаше гърненцето с боба, мушнато в жарта. Ем. Коралов, ДП, 51. Градчето се оживяваше само веднъж в седмицата, в пазарен ден, когато от селата прииждаха селяни и селянки. Те носеха за продан млади петлета и гъски,.., понякога и масло с шарени гърненца. М. Марчевски, П, 162. Той дойде до масата и почна грижливо да подрежда нещата,., пачите пера за писане — във фарфоровото гърненце. А. Гуляшки, ЗВ, 122. После ги намерих и видях ги [жълтиците], ала не смеех да ги харча, ама му ги се държах; скрила му ги бях в едно гърненце в кюнеца при пещта. Т. Влай-ков, Съч. I, 155.
ГЪРНЕЦ, мн. грънци, м. Диал. Гърне (в
1 знач.), обикн. голямо. — В такъв червен котел аз не варя чорба,..; да имате голям гърнец, какъвто зная аз — да събира 4-5 оки вода. Ц. Гинчев, ГК, 66. — Една пара да ги даруваш, честити царе,.., оти овой човек не е сиромах, ами и сребролюбец: под него има един гърнец полн с пари. Нар. прик., СбНУ XIV, 109. Тога биле Великде-нои пости, та за да го гостеет терзията, насадиле гърнецът со грах да се варит. СбНУКШ ч. П, 89.
О Миш (мишка) у гърнец. Диал. Казва се за коледари, когато са недоволни, че не са ги дарували с кравай.
ГЪРР... междум. За наподобяване на шум от стрелба с леко огнестрелно оръжие. Зад тъмните стени на крепостта врага, /.. не пляска сръбски, с думи, /ас непрекъсната градушка от куршуми. / Пат-пат-пат! Гърр! се чуй от дясната страна. П. П. Славейков, КП ч. Ш, 29.
ГЪРЦИЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, след числ. -зма, м. 1. Езикозн. Гръцка дума или израз, заети в чужд език.
2. Остар. Книж. През турското робство — засилено политическо и културно влияние на гърците, упражнявано с цел да подтикне българите към погърчване. — Наместникът е най-опасен за нас. Той е изпратен тук, за да крепи гърцизма, за да ни погърчи всички. Д. Талев, ЖС, 249. За да отвърне събратята си от хитрата политика на гърцизма, Паисий противопоставя на гръцката злоба и коварство нравствените качества на българина. Б. Пенев, НБВ, 53. В началото „Гайда“ беше сатирически вестник, насочен най-вече за свестяване на българщината в борбата й против гърцизма. П. Р. Славейков, БП П, 21. Пърличев бележи в своята автобиография .., че още в 1861 г. гърцизмът толкова дълбоко бил вкоренен в Охрид, че „българин българина наричаше шоп, а българската азбука била известна само на трима и се наричала шопска“. Ив. Шишманов, Избр. съч. 1,49.
ГЪРЧ, гърчът, гърча, мн. гърчове, след числ. гърча, м. Внезапно силно продължително и неволно свиване на определен мус
