Page:RBE Tom3.djvu/517

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


млада песен / (ех, волна партизанска веселба!). В. Андреев, ППес., 39. Подухнели ли тъмни ветрове, Пирин "планина започвала да се люлее и гърми. П. Йорданова, СЕ, 5.

9. За слава, вест и под. — разпространявам се много нашироко и много шумно. И най-много гърмеше славата на генерала Тотле-бена и генерала Скобелева. Ив. Вазов, БП, 134. — Хвали те, не може да те нахвали [Живко].. Хе, казва, голям майстор станал Найден. По цяла Стара планина гърми, дума, името му. Р. Стоянов, М, 14. — Срамува се тя от тебе, защото си войвода и славата ти гърми навред по земята българска. М. Марчевски, П, 21. // За човек, институция и под. — ставам прочут, известен заради изключителното си поведение, необикновени качества и под. Какво всъщност означава това? Че Апостолът беше прав, когато мечтаеше Българско да гърми най-бляска-во като едничка държава по цяла Европа! С. Северняк, ИРЕ, 334. Гърмял Добролю-бов, електризирал Чернишевски, с една реч, епохата и духовете по това време били такива в Русия, каквито били във Франция в навечерието на великото движение — 1793 г. 3. Стоянов, ХБ, 38. гърмя се страд. и възвр. от гърмя (в 3 знач.). О, да съм знаел, да съм знаел аз колко безсънни, какви кошмарни нощи е прекарал той, така, в размисъл, в безнадеждно отчаяние!.. Но какво? Да вземе сега да се гърми?! Д. Калфов, Йзбр. разк., 139. гърми се безл. от гърмя (в

1 знач.). — А бе, господин Божков — изгледа го тя умолително, — какво е това, моля ви се, не мога да разбера!.. — Обичай — отговори квартирантът. — Нали на всяка Нова година се гърми! Г. Караславов, Избр. съч. П, 460. Никак не й беше лесно на 1942 година, но най-после в 12 часа пристигна. През никоя друга година не се е гърмяло толкова много. К. Видински, НСП, 5. Бой бил е страшен. Малко ся гърмяло с пушки. БДн, 1857, бр. 3, 12.

ГЪРМИ безл. Чува се, разнася се гръм, има гръмотевици. Проясни се, полето светна на слънце, облаците, по-тъмни и no-черни, потъваха на изток. Нататък гърмеше. Й. Йовков, ЖС, 66. Цяла нощ гърмя, светка / небосводът разярени. Ив. Вазов, Съч. ХУП, 200. Не щат да знаят те [тримата], че пъплели тъми, / че някъде гърми, / че хала идела във планината. К. Христов, ЧБ, 14. Дали гърми ил се земя тресе, / ил се рони Камена могила? Нар. пес., СбНУ XLIX, 62.

О Гърмящ газ. Хим. 1. Смес от водород и кислород, която при температура докъм 600° експлодира със силен гръм и се образува вода. 2. Разш. Всяка смес от горящ газ и въздух или кислород, която при запалване може да експлодира. Смес от метан и кислород или въздух представлява метанов гърмящ газ и при запалване експлодира. Хим. X кл, 1965, 9. Гърмяща змия. Кротал. Известно е, че гърмящите змии — крота-лите, са с почти неразвито зрение и освен това притежават съвсем слаб слух. Ц. Цанев и др., ЧП, 94.

> Гърми, вали, а не треска. Диал. За човек

— слаб и мекушав, който обича много да се кара, но не прави зло. Гърмян заек. Разг. Хитър, опитен човек поради това, че е понесъл всякъкви беди, премеждия; стрелян заек. Не изпитвах никакъв страх, защото както казваха, аз бях гърмян заек. К. Калчев, ДНГ, 56.

ГЪРМЯ ж. Диал. Гръмотевица, гръм.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ГЪРМЯВА ж. Диал. Гръмотевица, гръм. Тегива закарал втория и па се задало гър-мява, ехтява и он бегал. Нар. прик., СбНУ XLI, 446.

ГЪРМЯВИЦА ж. Остар. и диал. Гръмотевица, гръм. Много пъти заминуват години, планината да не показва друго нищо, токо дим .. при което человек слуша често едно подземно като гърмявица ехтене. БО, 1847, бр. 3, 11.

ГЪРНЕ, мн. -та и грънци, cp. 1. Объл издут съд с широк отвор, обикн. глинен, за варене на ястие, за наливане на течности, съхраняване на продукти, различни вещества и др. Той сбута огъня и гърнето с боба усилено закъкри. Ц. Церковски, Съч. Ш, 9. Тотка сложи софрата и донесе пълно пръстено гърне с вино. К. Петканов, ЗлЗ, 30. Взех й куфара,.., турих едно гърне с мармалад от караджейски сливи под мишница, прихванах и нея през кръста и я свалих на перона. Чудомир, Избр. пр, 188. Бъркаха с дървени лъжици в тумбести негледжосани грънци, кусаха рядко кисело мляко. Цв. Ангелов, ЧД, 145. — Какво ли ще стане, ако Маринката изоре гърне с жълтици? — мина му изведнаж през ума. А. Каралийчев, ЛС, 42-43.

2. С мн. гърнета. Съд за ходене по нужда; цукало. Сложи детето на гърнето да не се напишка в гащите. Д Нощно гърне.

О В едно гърне <се> бъркаме. Разг. Нео-добр.\ В едно гърне плюем; в едно гърне пърдим. Простонар. Грубо. Единодушно вършим едно и също нещо, съучастници сме в нещо, обикн. нередно, непочтено. „Няма цяла неделя сме се заедно и в едно гърне, вика се, бъркаме се, а пък сега бягаш от мене?“ Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4,

245. Врял в голямо и малко гърне. Диал. Има голям опит, извънредно опитен, обигран е, понеже е прекарал всякакви изпитания, трудности. В чуждо гърне сол не турям. Разг. Не се заемам да оправям работи, които не се отнасят до мене. Грънци валяй. Пренебр. Казва се в отговор на човек, който пита какво да прави. Гърне и коприва. Диал. Много близки хора. Като фасул в гърне. Диал. Много натясно, плътно един до друг. Беше третият ден на Коледа. Кръчмата

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл