мари, какво сте се развикали! — притихва-ше Чубра необичайно, докато само преди една нощ гърмолеше срещу Къната. Ст. Даскалов, ЕС, 27.
ГЪРМЯ, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. гърмял, -а, -о, мн. гърмели, прич. мин. страд. гърмян, -а, -о, мн. гърмени, несв., непрех. 1. Произвеждам гърмеж, изстрел, обикн. с огнестрелно оръжие; стрелям. Кърджалиите препускаха конете си, гърмяха с пищовите си и викаха. Й. Йовков, СЛ, 122. От ранни зори още ловците пуснаха кучетата в рядката ниска кория,., и гърмяха цял ден. Елин Пелин, Съч. IV, 218. Четирите топа престанали бяха да гърмят и като че стояха неми свидетели на битката. Ив. Вазов, Съч. VI, 104. Гледаш го нищо животно,.., а и то разбира от сладко и кисело. Какво, удари ли го! — Гърмях по има-няри. Сл. Караславов, ИИТХ, 34. Деца на групички тичаха,.., гърмяха с някакви бомбички или пушкала. В. Ченков, ЗХ, 162. // Произвеждам силен звук, наподобяващ гърмеж. Докато младежта танцуваше, в каютите ни гърмяха тапите от шампанското. П. Вежинов, ДМ, 26.
2. За огнестрелно оръжие, снаряд и под. — произвеждам гърмеж. А [турците] помнят така също, че руските куршуми далеч бия-ле, че руският топ страшно гърмял и сич-ко помитал отпреде си. НБ, бр. 66, 259.
3. Прех. Разг. Застрелвам, стрелям по някого. — Да беше ми дал туй, кримката.. — Кримката ли? Да не си луд?.. Кого ще гърмиш? А. Каралийчев, ПГ, 57. Ами има, казва той [един селянин], една кукумявка в къщата, нея гърмях. Й. Радичков, НД, 280.
4. Рядко. За облак и под. — произвеждам гръм. Облак ли черен гърми в небето? Ив. Вазов, Съч. XX, 149. Когато Св. Илия се разсърди, той търкаля каци (бъчви) с камъни, та гърми по небето. СбНУ VI, 93.
5. Произвеждам силен еднообразен, равномерен шум при движение (вървене, въртене, сблъсък, падане от високо и под.). Бясно препускаха конете, железните колела оглушително гърмяха, ездачите въртяха бичове и сабли. Й. Йовков, Разк. П, 85. Воденицата глухо гърмеше. Елин Пелин, Съч. I, 85. Водопадът гърми, бухти, реве заглуши-телно. Ив. Вазов, Съч. XVII, 10. Беше тихо и спокойно, като че ли по тия места не беше гърмяла никога сеч, не бяха текли реки от кръв. А. Гуляшки, ЗВ, 234. После [платът] беше грабван от елеватори и с тях разнасян по другите етажи, в които гърмяха електрически шевни машини. Г. Белев, КВА, 224. Пак ли са старите цигани? / Пак ли по тъмно коват? / Чукове сръчно издигани — / сръчно въртят се, гърмят. Хр. Смирненски, Съч. I, 53.
6. За музикален инструмент, камбана, звънец, радио, високоговорител и под. — произвеждам, издавам много силен звук. Навън гърмеше военна музика. Строени войници маршируваха назад-напред. А. Каралийчев, НЧ, 84. Гърмят тежки звънци; едни са железни хлопки, които звънят глухо и тъпо, д^руги са тучени, с висок и мелодичен глас. Й. Йовков, АМГ, 138. Манифестация.. Целият град е излязъл. Главната улица и площадът са пълни с народ. Радиото гърми. Ехтят песни. В. Бончева, АП, 68. Гърмят камбани. Грей потъпкана слава / на старий християнски град. Ликува робът. К. Христов, Кр, 7. Гърмят барабани, / тръбите тръбят! П. П. Славейков, Събр. съч. V, 18. Гърмят клепалата екливи. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 14.
7. За глас, вик, музика и под. — звуча много силно. В ушите му [на Борис] още гърмеше басовият глас на Спиридонов, обонянието му още усещаше дъха на лаванда от дрехите на Мария. Д. Димов, Т, 65. Когато се връщахме с виолетови лица от черешите,.., на улицата гърмяха цигански песни. Ст. Стратиев, СВМ4 10-11. Около него гърмеше лудешки смях. Й. Йовков, Разк. П, 19. Брат ми,.., е пуснал радиото много силно. Той възприема музиката само когато гърми в ушите му. Ст. Христозова, ДТСВ, 38. —Да живее Андроник Първий!.. А викът непрестанно гърмеше и крамолата не престаяше. Б. Димитров, А I (превод), 54-55. // Прен. Говоря, казвам нещо със силен глас. — Моят [мъж],., като земе много да вика, да гърми в къщи, това му казвам: в търпите ще спиш. Вика, псува, бутне паницата с боба. Д. Талев, ПК, 496. —Душмани! Разбойници! Пладнешки обирници! — гърмеше Хаджията и бършеше дебелия си врат. Чудомир, Избр. пр, 97. А Коритаров посвоему тълкуваше ясния поглед на новия си помощник и неспирно гърмеше с басовия си глас, като че се надвикваше с шумливия поток.
X. Русев, ПЗ, 24. Владика от царските двери / гърми: „О български мъже, / овчари, орачи, боляри — / отцовско грабнете оръжие!“ Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 15. Отец Агапий гърмеше от амвона: — Покайте ся и покайте ся, грешници\ Б. Димитров, А I (превод), 102.
8. Обикн. с предл. от. За място — изпълнен съм с много силен звук, гласове, песни, шум и под. Прочутата Асеневска столица гърмеше от звука на клепалата на многобройните си черкви и на камбаната на храма Св. Възнесение. Ив. Вазов, Съч. XIV, 3. Собата гърми от шеги, закачки и смехове. Т. Влай-ков, Пр I, 131. Площадът гърмеше от ова-циии, от скандирани лозунги, бе задръстен от знамена и плакати. Ем. Манов, ДСР, 437. Гергьовден. Весело е по къра, в село — всякъде. Моми люлки правят;.., песни — гърми селото. Ц. Церковски, Съч. 1П, 89. Калитко и друг път бе прескачал насам. Но тогава гората гърмеше от виковете на козарите. Ив. Хаджимарчев, ОК, 50. Балканът тая нощ е весел —/хайдушка младост пак го разигра. /../ Землянката гърми от
