кита Семьонович въздъхна тихо,.., пъхна ядосано и двете парчета хляб в ръцете на немеца. — На, яж! — измърмори той недоволно. — То се видя, че Русия ти заседна на гърлото, ама хапни поне от руския хляб. П. Вежинов, НС, 91. Албания и Триполис, макар и лакоми късове, могат да приседнат в гърлото и всяка държава силно ще се позамисли преди да протегне ръка към тях. Бълг., 1902, бр. 518, 2. Из (низ, от) едно гърло два гласа. Диал. За много хубаво пеене. „Попей ми, байов, Тодоро, / низ едно гърло два гласа, / низ една уста две думи — / попей ми, повесели ма!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 348. Димитър Добри думаше: /„Либе ле, Добро, загорко, /я викни, либе, та запей /из едно гърло два гласа“. Нар. пес., СбНУ XLVI, 22. „Либе Милинке, Милинке, /я запей, либе, я запей, / йот едно гърло два гласа, / йот едни уста две думи!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 120. Из (от) едно гърло извикваме (изреваваме). Разг. Заедно, едновременно и изведнъж извикваме (изреваваме). Всички из едно гърло и от все сърце извикаха: „Искаме, войводо, как да не искаме!“ Ст. Загорчинов, ДП, 328. Колко<то> ми гърло държи викам. Разг. Извънредно силно викам. — Де е Найда? — викаше Петко, колко му гърло държеше. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 390. На гърло ти да (дано) остане. Руг. Да ти приседне, да се задавиш, да не ти е добре от това, което ядеш (за изразяване на враждебно, неприязнено отношение към някого, когато яде). И аз, нали е за амбиция, купих им не по едно агне, ами по цял овен им дадах, та не само печено ядоха, ами и сума създърма оплюскаха, на гърлата им дано остане макар! Г. Караславов, Избр. съч. П, 168. — Тез пилета,и дето ги яде, на гърлото му да останат! Й. Йовков, АМГ, 70. Наквасвам си / наквася си (намазвам си / намажа си, намокрям си / намокря си, оплаквам си / оплакна си) гърлото. Разг. Пийвам малко вино или друго алкохолно питие. Когато го помолихме да ни изпее някоя от своите песни,'трубадурът най-напред поиска да му поднесем чаша вино, за да си намокрел гърлото. А. Каралийчев, С, 187. — Слушаме! Ама първен надигни тая шарена бъклица да си намажеш гърлото и да речеш: " На добър час да ни е и Бог да ни помага!" Ст. Загорчинов, Избр. пр Ш, 382. От гърлото си спестявам. Разг. От насъщната си храна спестявам. Отпускам (отпущам) / отпусна гърло. Разг. Започвам да пея силно и весоко. Погледнат през вълчешко гърло. Диал. Който е навикван, руган от всички. Пресъхва ми гърлото. Разг. От силно вълнение, уплаха и под. усещам сухота, сухост в устата си. Провълнено гърло. Диал. Лаком човек. Продирам си / продера си гърлото. Разг. Пресипвам, преграквам от викане. Войниците я набиха добре,., и я вързаха за сливата. Ивана си продра гърлото да вика. К. Петканов, МЗК, 227. С (из, от) пълно (цяло<то си>) гърло викам (рева, пея, смея се и под.). Разг. Извънредно силно, извънредно високо викам (рева, пея, смея се). Обзети от обща възбуда, те [ловците] бъбреха непрекъснато и шумно по пътя, като си отправяха закачки и се смееха с пълно гърло . Ем. Станев, ЯГ, 101. Както е клюмнал [Влад] започва да вика с пълно гърло: — Помощ! Вълци! Бл. Димитрова, ПКС, 223.
— Път за княгинята! Път за княгиня София!.. Неколцина се втурнаха в навалицата, като викаха с пълно гърло: „Път! Път!“ Ст. Загорчинов, ЛСС, 88. — Стойте всички, не мърдайте! — ревеше с цялото си гърло юродивият Петко. А. Каралийчев, ПГ, 41. Маршируваха бодро по разкаляните пътища и пееха с цяло гърло патризанс-ки песни. П. Вежинов, ЗЧР, 133. — Та манастирската земя е най-хубавата в целия край! Само нея да имаме, гладни никога няма да останем! — извика от цяло гърло едър брадясал планинец. П. Здравков, НД,
210. — Пак за народност! — изрева с всичкото си гърло господин Гробов. Ив. Вазов, Съч. VI, 88. Стисвам / стисна (хващам / хвана) за гърлото някого. Разг. С насилие накарвам някого да извърши нищо. Сърцето ми се качва / качи в гърлото. Разг. Изпитвам неприятно усещане, стягане в гърлото, обикн. при силна уплаха, стряскане или яд, мъка, скръб. — Приятелката на вашия граф.. От един час е в моята стая.. Като я гледам — сърцето ми се качва в гърлото.. А тя мълчи! Така отчаяно мълчи, че... Др. Асенов, И, 60. Сърцето му [на Горан Сендов] от яд и болка се бе качвало в гърлото стотици пъти. К. Колев, ТЕ, 101. Не бях виждал стария си учител дълги години. Щом съзрях дребната му прегърбена фигура, сърцето ми се качи в гърлото. Със свито гърло. Разг. С притеснение, с безпокойство. — Пред нас се чернее гора, побързайте да я достегнем, там ще почиваме, окуражавам със свито гърло аз. К. Видински, НСП, 14. Тръгнах за болницата със свито гърло. Що ми гърло течет. Диал. Колкото глас имам, колкото мога, силно викам.
ГЪРЛОБОЛ, мн. няма, м. Възпаление, заболяване на гърлото; ангина. Аз не дойдох да ви поднеса почитанията си.. Причината на това беше, че гласът ми бе съвсем изгубен поради пустия ми гърлобол, който сега лекувам и всяко опитване да говоря ми причинява мъка. Ив. Вазов, ПЕМ, 23. Болните деца от заразни болести, с висока температура, гърлобол, пъпки и изриви по тялото трябва да останат по домовете си и да не идват на училище. ОФ, 1950, бр. 1860, 4. От питата [на Бъдни верчер] една част се съхранява до Водици, когато я дават на децата, да я изядат, като предпазително нещо от гърлобол. СбНУ ГГГ, 75.
ГЪРЛОБОЛИЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Гърлобол. В писмото си от 17 декем
33 Речник на българския език, т. III
