— платното ги натъпка в тъмното бучащо гърло на вършачката. Ст. Марков, ДБ, 263-264. В най-горната част на всяка [доменна] пещ, наречена гърло, има приспособление за автоматичното й пълнене със суровини (кокс, руда, флюси). Хим. IX кл, 1965, 83. През идните две години първата доменна пещ ще бъде завършена. От гърлото й ще бликнат огнени потоци на разтопения метал. ВН, 1961, бр. 3063, 1.
14. Рядко. Теснина между високи планински склонове, на дъното на която обикн. тече река; клисура, пролом, дефиле. Когато изминете с железницата десетина километра надолу от Церово.., ако погледнете наляво, в едно дълбоко гърло на Стара планина, ще видите,.., от една голяма височина да скача стълпът на един водопад. Ив. Вазов, Съч. ХУП, 19-20. На това място [река] Главница прави широк завой и минава под левия горист скат на планинското гърло. Ив. Гайдаров, ДЧ, 35.
15. Диал. Дупка на горния воденичен камък, през която тече житото, за да се мели. По дългия у вее пада разпенена струя. Върти колелото и единствения воденичен камък от едрозърнест кремък. Гърлото отчита зрънце подир зрънце с велико търпение. А. Каралийчев, С, 11.
О Дихателно гърло. Анат. Горната разширена част на дихателната тръба; гръклян, ларинкс. През носните отвори, дихателното гърло, трахеята и бронхите въздухът достига белите дробове. Зоол. VII кл, 101. Криво (сляпо) гърло. Разг. Дихателно гърло. Донесох му чаша вода, той пи и кашлицата му мина, а после ми каза с просълзени очи, че му била влязла троха в кривото гърло. К. Калчев, ДНГ, 132. Андреев се изсмя високо, замалко да изпрати залъка в сляпото си гърло. Д. Калфов, Избр. разк., 65. Лошо гърло. Разг. Дифтерия. Друга по-голяма несрета връхлетя Черня: — завър-лува лошо гърло, та погреба той едно след друго две деца. А. Страшимиров, А, 138. И децата на Кочо, по-стария брат бяха като омагьосани от Ния.. Благой, по-голямото (най-голямото бе умряло преди година и половина от лошо гърло), ходеше подир нея като сянка. Д. Талев, ПК, 10.
> Вземам / взема от гърлото на някого. Разг. Безмилостно ограбвам някого, като го лишавам от най-необходимото. — Как ще крада, бре Танаско,.., когато всичко по списък ми се отпуска,.. Пък и нали е грехота, нали е срамота да взема от гърлото на близките си. Г. Караславов, ОХ П, 79. Давам / дам си <и> слюнката от гърлото. Разг. Готов съм да жертвам или жертвам всичко, което имам, даже най-необходимото. Деля (отделям / отделя) от <голо> гърло; деля (отделям / отделя) от гърлото си. Разг. Пестя средства за някого или за нещо, въпреки че съм крайно беден. Още от снощи старицата беше опекла баница и беше стъкмила други неща за внука си. Деляха от гърлото, от гола душа отделяха, дето се вика, само и само да изпратят на него. Г. Караславов, Т, 44. — Толкова години сме ги пестили, от голо гърло сме ги делили, уж дюкян да си отворим. Г. Караславов, Избр. съч. X, 55. Дера <си> (надувам <си> / надуя <си>) гърло<то>. Разг. Викам, крещя, рева много високо и продължително. — Тишина!
— дереше гърлото си дежурният по лагер, но не успяваше да надвика дружината. Цв. Ангелов, ЧД, 136. — Олеле, Любчо се преби! Олелее! — надухме гърла ние. Ст. Даскалов, БП, 7. Един американец си дра гърлото, разправи нещо за рудниците, ама кой му разбра? Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 45. Запъвам се / запъна се като рибя кост на гърло. Диал. Проявявам неразумна и излишна упоритост, упорито отказвам да отстъпя. И тъй дядото — т.е. бай Гето Пашлиев, отведнъж се запънал като рибя кост на гърло и рекъл: — Аз дъщеря си не пущам в чужда къща, без да е минала под венчило! Ст, 1960, бр. 727, 2. Засъхва ми / засъхне ми плюнката на гърлото. Разг. Изплашвам се, смущавам се много (обикн. придружено с усещане на сухота в устата). Засяда ми / заседне ми оуца (бучка) на (в) гърлото. Разг. Усещам тежест, изпитвам мъка от някакво силно и неприятно душевно преживяване. Никъде не можа да я [ръ-кавичката] намери. Сякаш беше потънала в земята. Буца заседна на гърлото му, когато повлече шейната си към дома. А. Каралийчев, ТР, 19. Засяда ми / заседне ми залъкът (хапката) на (в) гърлото; засядат ми / заседнат ми залъците на (в) гърлото; засяда ми / заседне ми в (на) гърлото нещо. Разг. Изпитвам мъка, потиснат съм от някакво неприятно чувство, тежко настроение (обикн. когато се храня). Не можех повече да ям незаслужено чуждия хляб — всеки залък засядаше на гърлото ми. Аз трябваше да работя, сам да изкарвам прехраната си. М. Марчевски, ОТ, 18. Заседна ми тая вест в гърлото — дъх не мога да си поема. Н. Хайтов, ДР, 158. Засяда ми / заседне ми като змийска (рибена, рибя) кост на гърлото. Разг. Създава ми големи неприятности; мъчи ме, пречи ми. — Да събира имот, който може да го задържи в ръцете си, Недъо. Вие се юрнахте като слепи, заграбихте де що ви попадна, а сега всичко ви заседна като рибя кост на гърлото. В. Геновска, СГ,
241. — Дадено, Маринчо! Напиши заявление. Лично ще го занеса. Най-важният е мой човек. Чак толкоз не сме приятели, но .. Дадох му заявлението си. Но това вуйчово „но“ ми заседна като рибена кост на гърлото. ВН, 1960, бр. 2627, 4. Засяда ми / заседне ми (присяда ми / приседне ми, за-качва ми се / закачи ми се) на (в) гърлото нещо. Разг. Ирон. Няма да получа или да постигна (не получих или не постигнах) нещо, обикн. непозволено, недопустимо. Ни-
