5. Само мн. Разг. Обикн. в съчет. с числ. бройни. Отделни хора, които се издържат, хранят от някого; души. С баба си, майка на баща му, и с двете си по-малки братчета и още едно сестриче те бяха всичко осем души и всяка вечер осем гладни гърла се нареждаха около трапезата. Ив. Мартинов, М, 96. Всеки имаше на главата си по пет-шест гърла и трябваше, даисе мисли за най-главното — за хляба. Й. Йовков, СЛ, 166. За гръцмуля ме е хванала нуждата: пет гърла очакват на тия две ръце — и той протегна разтворените си попукани длани напред. Б. Обретенов, С, 41. Вълната до уречения ден трябваше да се изпреде. Па и нали трябва четири гърла да се нахранят. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 183. // Отделни хора изобщо; души. Почнаха да обясняват изведнъж на генерала защо това дете стои във водата. Повече от петстотин гърла се надвикваха и обясняваха. Й. Радичков, ГП, 35.
6. Тясна дълга горна част на съд, обикн. за течност. Той се наведе под леглото, извади оттам бутилка коняк и започна бавно да разкъсва станиоловата обвивка на гърлото й. П. Вежинов, ВР, 252. Слуги с наведени глави носят златни кани, чаши, делвички с дълги гърла и златни дръжки, извити като уши. П. Стъпов, ЧОТ, 101. Сгънах одеялото си и хвърлих последен поглед в килията. Четири голи стени и малка олющена стомна със счупено гърло. Ем. Манов, ПЯ,
5. Гърлото на писаната бъклица весело гърголи. Сл. Караславов, СбХС, 274. Бавно се тътреше отсреща волска кола без ритли. Напреко на потоницата бяха наредени един до друг натъпкани козиняви чували с добре застлани и плътно превързани гърла. Т. Харманджиев, КЕД, 82.
7. Вътрешната, започваща от отвора част на естествена или специално прокопана земна кухина. От черното гърло на тунела лъхна силен, гъст въздух и в миг се чу злият ритмичен грохот на приближаващата подземна железница. Б. Йосифов, БЧМ, 224-225. Изкачили се на кариерата, запалили фенерите и потънали в черното гърло на пещерата. Н. Тихолов, ДКД, 196. Тия страшни гърла идеха от дълбините на земята. През тях се проветряваха галериите. X. Русев, ПЗ, 321. Наместо влажна земя от зиналото гърло на тунела упоритите бригадири започнаха да изкарват отломе-ни камъни. А. Каралийчев, НЗ, 16. Свещеникът промърмори нещо, замахна с кадилницата и го поръси със светена вода, която бликаше от тъмното гърло на пещерата. Д. Фучеджиев, Р, 324.
8. Горната част на отвора на вулкан, през който се изхвърлят огнетечна маса, пепел и газове; комин на вулкан. За температурата на магмата се съди само по температурата на лавата, която се излива от гърлата на вулканите. Г. Георгиев, П, 117. Той [кратерът] е свързан с вътрешността на земята чрез гърло или вулкански комин. К, 1963, кн. 3, 13. Само там, където животът е изобщо невъзможен, липсват напълно организми. Такива места по нашата Земя са например огнените гърла на действуващи-те вулкани. Д. Божков, ПЖ, 23. Ако се предположи, че нефтът е присъщ само на утаечни скали, как да се обясни, че е намерен на Камчатка в областта на вулканите
— открили го в гърлата на угаснали вулкани? ПН, 1977, кн. 2, 11.
9. Мястото, от което подземната вода на извор изтича на повърхността. Край бреговете на Огнената река се намират гейзерите „Великан“ и „Великанка“. Първият има голямо овално гърло, покрито с бяла кремъч-на утайка. Л. Мелнишки, ПП, 103. Около гърлото на някои извори в зависимост от химическия им състав се натрупват с течение на времето особени образувания, най-често от кремъчно вещество. Н. Ненков и др" БС, 34.
10. Естествен или изкуствен воден канал. Горещото лято настъпваше бързо.. Тревата почна да съхне, водата на Искъра намаля, а бистрата вадичка край колибката на бай Младена едва квасеше гърлото на рибния басейн. Д. Калфов, КР, 50. Всички блата представляват остатъци от стари легла на Дунав.. Свързани са с Дунав чрез естествени приточни и отточни канали, които се казват гърла. П. Делирадев, БГХ, 46-47.
11. Остар. и диал. Устие на река. Таго извира из едно от Иберийските бърда ., и ся втича в океана с широко гърло. Й. Груев, УЗ, 22. Руското море люлееше неговите [на Святослав] кораби и Дунав вече беше близо. Пътен вятър надуваше платната и корабите плуваха покрай бреговете. А стражата беше вече проминала гърлото дунавско. Е. Мутева, РБЦ (превод), 68.
12. Дуло на огнестрелно оръжие. Едно от оръдията изстреля самотен снаряд. Тънкото гърло изигна задушлив облак дим. П. Вежинов, ВР, 116. Гърлото на пушката ми беше на един метър от нея. Елин Пелин, Съч. П, 195. Това беше един дървен топ. Изгладен беше от всички страни, виждаше се и гърлото му — не много широко, ала отворено застрашително насреща. Д. Та-лев, И, 480. Скрити в мрака, невидими и мълчаливи, зееха железните гърла на хиляди оръдия. Й. Йовков, Разк. П, 68. Глуха ярост напираше в гърдите му и той сякаш виждаше отново червените знамена на турците и димящото гърло на пищова. А. Христофоров, А, 107.
13. За машина, съоръжение и под. — специално приспособен отвор, през който се вкарват подлаганите на преработка суровини или от който излиза, изтича готовият продукт. Те [стъблата] се наредиха върху едно движещо се платно, но не останаха там
