Пелин, Съч. П, 166. Калин прекара ръка по устата си, погледна Мита и се засмя диво, гърлесто. Й. Йовков, ВАХ, 127. Скрит в клоните на голямата ябълка, петелът за-пляска с криле и гърлесто изкукурига. Ст. Марков, ДБ, 123.
ГЪРЛИЦА! ж. Диал. Гургулица. Я попей ми как гърлица / през море живее, / как в зори девойка бърза / стомни да налее. Превод, Мис., 1899, кн. 5, 482. А майка й отведоха с дене / кахъри в гроба. Ралица остана / при леля си и като свое чедо / я тя отгледа, гърлицата както / отглежда своя рожба, докато / се на крила самичка тя възмогне. П. П. Славейков, Худ С I, 90. Сред въздуха топъл звънтяха мушици / и рой пеперудки невидима мрежа / плетяха, преплитаха ластовки сини / и гърлица пееше в бялата круша. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 188.
Прен. Поет. Гальов. За изразяване на нежно отношение (обикн. при обръщение) към любима жена. — Не те целунах тогава, гър-лице моя, не те целунах, за да не е първата ми целувка като изтръгната с нож и пищови и от тебе дадена на странник, когото още не знаеш. П. Спасов, ГЛЗЗ, 22. Другар-ко, сещам аз, последний час настава, / час сбогом и от теб, и от света да зема — /../ Ти, моя гърлице, едничка радост в дните / на самост, на тъга и на беди горчиви. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 108.
ГЪРЛИЦА2 ж. Диал. 1. Дифтерия, лошо гърло. — Пусто Янино гърло! Цялото поле трепери от него. — Гърлица да я загър-ли! От нея човек не може да се вреди! Яна прекъсна песента и отговори на грозната мома. К. Петканов, СВ, 55. — Децата ми гърлица да ги хване, ако.. Гръм да ме трес-не! Ст. Загорчинов, Избр. пр Ш, 221.
2. Заболяване на гърлото у свинете. До двадесетгодишната си възраст тате наистина е пасъл хорските свине. Но едно лято гърлицата така свирепо обхванала стадото, че той останал да стърчи сам сред попадалите от болестта животни. Г. Белев, ПЕМ, 11-12.
ГЪРЛИЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от гърло (във 2 знач.). Ръкойките се разпиляха отгоре му и го затрупаха. Яцо прихна с голямото си гърлище, та огласи цялото поле. И. Петров, НЛ, 258. Боже, какви петли има Черказки, какви гърлища! — йерихонска тръба биха надвикали. Й. Радичков, ПЦ, 5.
— Тук не ти ли прилича на пещерата [на Едноокия] ? Да рече да се събуди той, че да завика с великанското си гърлище: „Кой краде от моите съкровища?“ Д. Бозаков, ДС, 115.
ГЪРЛО, мн. гърла, ср. 1. Мускулеста кухина, разположена зад устната и носната кухина, от която започват хранопроводът и трахеята у човека и животните. Пиеха вино, за да приспят грижите си, смееха се, за да прикрият страха си.. Залъците се спираха на гърлото им. Й. Йовков, СЛ, 173-174. Очите му неволно пробягнаха по захаросаното парче тиква с почервеняла и съблазнително прегоряла кора и в гърлото му се набраха слюнки. Елин Пелин, Съч. I, 200-
201. Но както и да лъже дядо Либен своята бабичка, то тя твърде добре знае в чие гърло са излива ракийката. Л. Каравелов, Съч. П, 45. И аз, и той [Колев] завеждахме кабинети, аз по уши, нос, гърло, а той по вътрешни болести. М. Радев, СР, 7.
2. Разг. Гръклян, дихателно гърло, ларинкс. Звуците излизаха от дълбочината на едно гърло, което за пръв път се опитваше да заговори.. Ревеше елен самец, останал без кошути. Ем. Станев, ЯГ, 109. Последните думи загаснаха в гърлото му и едвам се чуха. Ив. Вазов, Съч. IX, 25. И песен нова се изтръгва из гърлата: / „Освободители.. Най-първи на земята.“ К. Христов, ЧБ, 112. Пандо надигна второто шише бира, прочиства гърлото си и започва да разказва. Й. Попов, ББ, 29. Лазар забелязя сълзи в очите на майка си. Сви се на плач и неговото гърло. Д. Талев, ЖС, 408. // Разг. Глас на човек, обикн. силен, звучен. — Пусто Янино гърло! Цялото поле трепери от него. — Гърлица да я загърли! От нея човек не може да се вреди! Яна прекъсна песента. К. Петканов, СВ, 55. Я подай ми студна вода, / да разблажа благи уста, / благи уста, медно гърло." Нар. пес., СбВСтТ, 544.
3. Гуша (в 1 и 2 знач.). Не вълкът беше се хванал в капана, а Анадолецът [кучето],,# беше мъртъв, вкочанен. На гърлото му имаше голяма рана, като че беше заклан. Й. Йовков, АМГ, 31. Той стана от нара, завърза гърлото си с някакъв парцал, защото бе настинал, наметна шинела си и излезе. Ст. Дичев, ЗС I, 583. Беше се простудил и не отиде на работа. На позвъняването излезе да отвори вратата с бинтовано гърло. Ем. Манов, ДСР, 349. По външния си вид елшовата скатия е спретната и красива птичка. Горната част на главата, брадичката и гърлото на възрастния мъжки са черни. Вл. Помаков, ПДП (превод), 83. Море, Недо мила керко! / Кам ти Недо мер-джаните, / мерджаните от грълото? Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 195.
4. Разг. Гърлобол, ангина. — Нали знаещ, че всяка пролет и есен страдам от гърло. Сливиците ми се подуват и болки, болки — не се търпи вече. Чудомир, Избр. пр, 250. Не можеше да дигне глава от болести това дете.. Изпоредиха го всички детски болести — шарки и сипаници, гърла и кашлици. Д. Талев, ПК, 829-830. През първите зимни дни, когато стана по-студено и по-кишовно, той се разболя от гърло. Г. Кара-славов, С, 152. Малчуганите кашляха и пое-тоянно се оплакваха от гърло, че ги душело и не можели да гълтат. П. Михайлов, МП, 78.
