гърбом към кинокамерата танцуваше кан-кан. Ст, 1960, бр. 726, 4. И умно бе я избрал дяволът — тая дипломирана психоложка с фигура на бродуейска гърла и интелектуална муцунка. Л. Дилов, МСП, 21.
2. Жарг. Момиче, жена обикн. за развлечение, с леко поведение. Не е необходимо на стюардесите да са манекенки или гърли и момичета за развлечение. 24 часа, 1998, бр. 195, 16 .В акция на полицията е разкрит нелегален публичен дом с десет гърли.
3. Жарг. Момиче, жена от шоубизнеса. Момичетата от иДестинис чайлд" изглеждат толкова секси. Гърлите се пристягат в тесни панталони. С, 2001, бр. 3032, 21. Певецът радва феновете си с ново шоу в компанията на няколко гърли. НТ, 2000, бр. 210, 3.
— От англ girl 'момиче'.
ГЪРЛАНЯ, -иш, мин. св. гърланйх, несв., непрех. Остар. и диал. Високо, силно, с пълно гърло викам. Гърланеха [посетителите] на румънски, руски, гръцки, български, шпаньолски. П. Мирчев, Е, 170. Тук, край децата, се увъртат халваджии, / там, що им глас държи, гърланят бозаджии. П. П. Славейков, Събр. съч. ГП, 90.
ГЪРЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до гърлото на човека и на животните. [Рибоядите] напомнят колкото на кор-мораните, толкова и на пеликаните, но нямат дългата шия и траурното оперение на първите, нито пък ненормално голямата човка и кожения гърлен сак на вторите. Н. Боев, Г, 64. Гърлени болести.
2. За глас, вик и под. — който звучи глухо, ниско, плътно; гърлест. В турския език на каймакамина се долавяха меките гърлени звуци на родния му кюрдски език. Д. Талев, ПК, 285. Дивите гълъби се събуждаха и гърлените им гугукания пълнеха долината ведно със сутрешния кукувичи кикот и със звучните изсвирвания на чинките. Ем. Станев, ПЕГ, 112. Бях стигнал вече почти до другия край на плажа, когато чух мек гърлен смях, един такъв смях, който бих разпознал между хиляди други. Б. Райнов, ДВ, 73. Изведнъж две ръце закриха очите ми. — Коя съм? — запита шеговит глас. Гласът бе гърлен и дълбок, а ръцете — пухкави и с дъх на парфюм. Д. Дублев, ПП, 9. Понякога,.., някой млад татарин се изправяше на седлото,., и с остър гърлен вик изпускаше няколко стрели към орлите. Ст. Загорчи-нов, ДП, 109. Гърлен говор. Гърлен лай. Гърлен стон. Гърлени крясъци. Гърлени подвиквания.
3. Който се отнася до гърло на машина, съоръжение и под. Металургична пещ с херметично гърлено устройство.
ГЪРЛЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гърля и от гърля се.
ГЪРЛЕНО нареч. С нисък, плътен глас; гърлесто. Тя тичаше сред ливадите, покрити с резедава, кадифена зеленина, смееше се гърлено. Др. Асенов, СВ, 119. Малката свиреше изтънко и припряно, голямата окари-на свиреше гърлено, где подсвирне, где из-пъшка — колкото да акомпанира. Й. Радичков, СР, 80. Един гащат петел разтваря големите си червени крила, почва да буха с тях, протяга шия и гърлено кукурига. А. Каралийчев, С, 296. — Като че ли виждам нещо, което доста прилича на крепостни зидове — каза Ондуракс.. той изговаряше думите гърлено и полутихо, сякаш се боеше да не подплаши „нещото“ с гръмливия си глас. А. Гуляшки, ЗВ, 339. Мъжът Арсов с бялата риза се поколеба малко, но тръгна към изхода като арестуван, а Янакиев се изкикоти гърлено. Д. Бегунов, СбХС, 133.
ГЪРЛЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от гърло (в 1 ,3 и 5 знач.). Лена не беше служила в инфекциозно отделение и не беше виждала такова заболяване [дифтерия], но това, което знаеше от колежките си за болестта, сега го виждаше проявено на побелялото гърленце на полусънното дете. X. Русев, ПЗ, 253.
ГЪРЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За глас, вик и под. — който звучи глухо, ниско, плътно; гърлен. Пъндъо се облиза,.., взе кларнета от скута си,.., наду го и гърлест звук изпълни задимената кръчма. Г. Кара-славов, Избр. съч. П, 73. Встрани със сериозни, важни лица стояха мъжете и говореха едновременно с гърлести гласове. Ц. Ла-чева, СА, 6. Отначало глухо, после все по-силно гърдите на младия мъж се затресоха отново от гърлест, звучен смях. П. Константинов, ПИГ, 75. Обади се най-напред едно голошиесто дрезгаво есенче, сподири го с гърлест укор други стар петел и след малко сподавените кукуригания затрептяха от връх на връх. О. Василев, 33, 5.
— Върбане бре? Ти какво ни вадиш душите! — Че може ли челяк деня и нощя да работи? — кънтеше гърлестият й глас. Ст. Марков, ДБ, 206.
2. За човек или животно — който има нисък, плътен глас. Каменарите заредиха барут, изпокриха се, най-гърлестият от тях почна да вика: „Бомба-а! Бомба-а!“ Й. Радичков, ББ, 83. Край мен пухтеше животът: — омнибуси и автомобили,.., и гърлести продавачи на лотарийни билети. М. Вълев, ПСС, 14. На завоя до две круши, превити от плод, се показа покрив от къща, после — дишло на каруца, вирнато към небето. На него, разрошен от вятъра, запя гърлест балканджийски петел. Ив. Давид-ков, КХ, 54. Недалече гърлесто псе грозно зави. А. Страшимиров, ЕД, 23.
ГЪРЛЕСТО нареч. С нисък, плътен глас; гърлено. Стрина Тодорана,.., влезе откъм горния край на селото и щом влезе, извика гърлесто: — Дренки, а-а Ьренки! Елин
