ври ви съобщавах накратко за лекуването си тука. Професор Киари ми каза,.., че гър-лоболието ми е от безобиден характер и ще мине скоро. Ив. Вазов, ПЕМ, 29. Салгън наричат онова болестно състояние, което е придружено с мърхавица,.., слабо главоболие, гърлоболие и пр. СбНУ XXX, 9.
ГЪРЛОВИНА ж. Остар. Спец. Гърло (в 13 знач.). Дъното на бункера представлява плосък осцилиращ питател, който притиква материала към гърловината на челюстната каменотрошачка. Д. Христов, СПМ, 319.
ГЪРЛЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от гърло (в
1, 3 и 6 знач.); гърленце. [Мирчо] взел я [стоката], за да спечели от нея некоя пара и друга, та да може да изхрани къщата си, да принесе залък в къщи, на стопанката си и на своите дребни дечица, на ония четири малки гърлца, които отдалеч отварят уста. М. Георгиев, Избр. разк., 236. "Чуйте мене, китени сватове, /мое гърлце за винце изгореГ С6НУХ1ЛХ, 178.
— Друга (диал.) форма: г р ъ л ц е.
ГЪРЛЯ, -иш, мин. се., гърлих, "есе., прех. Диал. Окопавам (царевица, картофи и под.), като отрупвам долния край на стъблото с пръст; възривам, заривам. — Ела да похапнем, да си отпочинем, па заран рано, рано картофи ще гърлим. Кр. Григоров, Н, 62. — А Динко и Стефан къде са? — Отидоха на нивата при Дъбачето. Мамини гърлят там, та им рекох да загърлят и нашата царевица. Г. Караславов, ОХ П, 31. гърля се страд. — Гледайте да бъде по-ранич-ко, за да не изгубим деня, че има картофи да се гърлят, жито да се плеви, а градината откога чака за разсаждане. Кр. Григоров, Н, 144.
ГЪРЛЯВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е с болно гърло.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГЪРМЕЖ м. 1. Звукът, който се чува при изстрелване с огнестрелно оръжие или при взрив, експлозия; изстрел. Из тъмните гори по цял ден се чували гърмежи от ловджийски шишанета. Елин Пелин, Съч. I, 104. Изтънко и остро се открояваха гърмежите на турските маузери сред разногласния пукот на четниковите пушки. Д. Талев, И, 510. Откъм дола, един след друг, се чуха гърмежи. И. Йовков, АМГ, 60. В Търново посрещнаха високия гост [княза] с топовни гърмежи. От искрите на барута се подпали триумфалната арка и изгоря. А. Каралий-чев, ПГ, 195. Късно сутринта домакинът на къщата чу гърмеж от револвер. Ив. Вазов, Съч. Ш, 38. // Само ед. Остар. Звукът, който се чува при стреляне с огнестрелно оръжие; стрелба, пукот, пукотевица. Заедно с усилването на гърмежа и турците пристъпваха по-близо насам. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 222. Извикахме да не стрелят. Като престана гърмежа, всички се огледвахме, защото не знаехме как стана тая работа. Ив. Докторов, ЗД, 9. Родопченинът, където и да отиде, първата му грижа е оръжието.. Ако той отива в чужбина, то той ще остави родното си място с гърмеж и в гърмеж ще го изпратят съселяните му. Ст. Шишков, ЖБ, 42.
2. Разш. Обикн. ед. Силен, оглушителен звук, шум, трясък; гръм, грохот. Гърмежът на влака ехтеше в дълбоката тишина на осветленото поле и проникваше сега по-слаб в купето. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 26. Конят наДелча дочу гърмежа на колелетата [на артилерийските части], впи очи, нетърпеливо заудря с крак земята и като тресеше цялото си тяло, зацвили продължително и високо. Й. Йовков, Разк. I, 99. Заедно с този предутринен повей в стаята му нахлуваше и непрекъснатото бучене на моторните коли, тежкият гърмеж на танковете, грозното звякане на гъсеничните им вериги. Д. Ангелов, ЖС, 7. И отново дружна партизанска песен заглуши гърмежа на камиона. Ем. Коралов, ДП, 169.
3. Остар. Изхвърляне на куршум или снаряд от огнестрелно оръжие; изстрел. Топът обаче бил калпав или топчията невещ, та при първия и единствен гърмеж гранатата не отишла по-далеко от реката. Ив. Вазов, Съч. VII, 55. Аз познах, че работата е спукана, извиках набърза Тодорка, где ще ме стигнат, пушнаха ми няколко гърмежа от пушки в тъмното, но и те не ме закачиха. М. Кънчев, В, 132.
4. Остар. Гръм, гръмотевица. А бурята почна. Силни гърмежи, предшествувани от светкавици зацепиха въздуха. Ив. Вазов, Съч. ХП, 134. Навън светеше силно и мълнията огряваше целия двор, гърмеж прое-чаваше над селото. Кр. Григоров, И, 65. Едри капки от студен дъжд почнаха да шибат и светкавиците откъм Черний връх заехтяха със силин гърмеж. Ив. Докторов, ЗД, 66.
ГЪРМЕЛ м. Остар. и диал. 1. Гръм, гръмотевица. Страшни гърмели, размесени със силни светкавици затрещяват. Ил. Блъсков, ИС, 6. Някъде горе сред облаците, които хищно настъпваха към запрялото насред небето * слънце, гръмотевицата започна да ръмжи.. Стана тъмно като в най-мрачната нощ.. А горе гърмелите се гонеха и търкаляха. Ст. Дичев, Р, 189-190. Мъничко черно облаче се покаже изведнъж на небето и захваща бърже да нарастя посред гърмели и светкавици. С. Бобчев, ПОС (превод), 313. Парите имат в себе си лесно-запалителни някои късове. Затуй, кога са те запалят във въздухът, гледаме да са светка и то са зее светкавица или молние; подир светкавицата обикновено става трясък, който са зее гръм, гърмел и трескавица. Т. Шишков, ПХ (превод), 18. • —Истинският герой никога няма да седне да
