нев, ИК I, 163. Дали защото над полето припадаше гълъбов здрач и вече бяха започнали да се обаждат щурците,.., — на Георги се стори, че току-що покрай него е минало най-милото привидение, което някога се е присънвало пред очите му. А. Гуляшки, Л,
39. Изпрати я до антрето,.. И тук за пръв път видя отблизо очите й — избледнял син цвят, почти гълъбов, никакво усещане за жизненост. П. Вежинов, НБК, 310.
О Гълъбово око. Растение от рода гълъбови очички (оченца). Anemone hepatica. Гълъбова опашка. Бързолетяща пеперуда от семейство вечерници, която има тесни, тъмно-пепеляви, с три тъмни ивици предни крила и тесни оранжевокафяви задни крила. Масго-glossa stellatarum. Гълъбови очички (оченца). Многогодишни тревисти растения с многобройни триделни или петделни листа на дълги дръжки и със сини, розови, пурпурни или бели цветове, които растат из храсталацитге и широколистните гори. Hepatica. А то и пълно с цветя: небосносини гълъбови очички; цветчето на медуницата вече станало светлосиньо. Г. Марковски, СК, 89-90.
ГЪЛЪБОВО-. Първа съставна част на сложни прилагателни със значение: който е премесен със светлосив, светлосин, сивосин-кав цвят, напр. гълъбовосив, гълъбовосин, гълъбовосинкав, гълъбово-сребрист и др.
ГЪЛЪБОВОСИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който има сив цвят като цвета на гълъба. Слаб и тънък като младочка, той имаше лице на постник, върху което кротко блестяха големи гълъбовосиви очи. А. Гуляшки, ЗР, 31. Докъдето погледът ми стига, се виждат ту виолетови, ту гълъбовосиви води. Ст. Ставрев, ТСП, 5.
2. Като същ. гълъбовосиво ср. Гълъбовосив цвят. След почти изцяло в бял тон издържаното преддверие погледът на посетителя е изненадан от жизнерадостното пъстроцветие на черковното помещение, по чиито колони багрите се преливат от гълъбовосиво през млечносиво в червено и бяло или от светлосиньо, през червено и пурпурно — в сиво. М. Бичев, АНВ, 506.
ГЪЛЪБОВОСИН, -я, -ьо, мн. -и, прил. Книж. Който има син цвят с бледосив оттенък като цвета на гълъба. А още по-високо, над тия надменни гиганти, в гълъбовосиньото небе се вие бавно и спокойно орел — планински цар — с непостижим и смел полет. Елин Пелин Съч. I, 102. Дворецът Бейлербей,.., бил построен от султан Аб-дул Азиз през 1865 година с разточителство на строителното въображение: с бяла като сняг мраморна фасада, оглеждаща се в гълъбовосините води на Босфора. Хр. Бръ-зицов, НЦ, 134. Ако в цилиндър с кислород се пусне нажежен цинков прах, той изгаря с гълъбовосин пламък. Хим. VIII кл, 1958, 46.
2. Като същ. гълъбовосиньо ср. Гълъбовосин цвят, гълъбовосиня боя. Ниско на каменния бряг времето е издълбало малки пристанища, задръстени от рибарски гемии — единствени те в свежи тонове — ре-зеда, гълъбовосиньо, жълто, а вътрешността им почти винаги в кармин. П. Вежинов, ДМ, 5-6.
ГЪЛЪБОВОСИНКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който има синкав цвят с бледосив оттенък като цвета на гълъба. Външният му вид бе за партизанските условия добър — зелена авиаторска риза, войнишка куртка, гълъбовосинкав германски панталон. П. Вежинов, НС, 186. С меката си гъ-лъбовосинкава светлина огромният диск на родната ни планета сияе като великолепно украшение на мрачното и чуждо лун-но небе. Д. Пеев, ЖДП, 23.
ГЪЛЪБОВОСРЕБРИСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който има сребрист цвят със бледосив оттенък като цвета на гълъба. Сребристите облаци се наблюдават в няколко основни форми: във вид на пелена, на ивици, на гребени и на къдрици. Всички форми имат гълъбовосребрист цвят и светенето им се дължи изключително на разсеяната слънчева светлина. ВН, 1960, бр. 2654, 4.
ГЪЛЪБОВЪДСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Отглеждане на домашни гълъби. Практичните римляни първи са оценили ползата от отглеждането му [на гълъба] за храна и така спомогнали за разпространението и развитието на гълъбовъдството в Европа. Ст. Дончев, ПНД, 19.
ГЪЛЪБОПОДОБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. За птица — който е подобен на гълъб, прилича на гълъб.
2. Като същ. гълъбоподобни, мн. Зоол. Разред диви и домашни птици, предимно горски, със средно голямо тяло и различно оцветена перушина, обикн. с метален блясък, с човка с мека восковица, от които са създадени много породи, предимно с декоративна цел. СоютЬнйн-тев.
ГЪЛЪБЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. гальов. от гълъб. Нали бе сиромах самичък. Той и кротката му магаричка, сива като гълъбче, послушна и хрисима като калугерка. Елин Пелин, Съч. I, 30. Гълъбче фърка, мамо, / гълъбче фърка / по синьо небе, мамо. Нар. пес., СбВСт, 696. Сторил я [Гроздан-ка] господ престорил / на сиво бяло гълъбче. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 546.
Прен. Гальов. За изразяване на нежно отношение (обикн. при обръщение) към дете, любима, приятел и под. — Павлинке, гълъбче, що не ма вземеш, ма? И. Йовков, ОЧ, 13.
— Чуй, за последен път идвам тука... Така съм неспокойна в този кабинет... — Спокойствие, гълъбче, ти си плаха като кошута. М. Грубешлиева, ПП, 239-240. — Здравей, Шерлок Холмс — поздрави приятелски
