поручикът. — Сядай, гълъбче, и разказвай... П. Вежинов, ЗЧР, 73. — Мамо, студ!
— Ох, аз треперя! / — Спете, гълъбчета, спете, потърпете. Ив. Вазов, Съч. Ш, 213. Момченцето са разплакало и пак заставяше дядо си да го заведе в черква. — Мълчи, не плачи, мое гълъбче. У, 1871, бр. 9, 137.
2. Малкото на гълъб. В гнездото имаше две съвсем мънички гълъбчета. Те бяха почти голички, покрити с пухкав мъх и сигурно бяха много гладни. Ив. Остриков, ОП, 64. А двете момичета седели край нея, слушали и предели; до тях на земята лежало козле, а на една люлчица зад тях стояло едно бяло гълъбче с глава под крилото. А. Разцветни-ков, СН (превод), 35. Мъжкият и женският гълъб в продължение на 17 дни се редуват и мътят яйцата.. Излюпените гълъбчета са много слаби, голи и слепи. Зоол. УП кл, 102.
ГЪЛЪБЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. гал-ьов. от гълъбче. — Революция!... Под нейните удари се роди нашата любов! Какво предчувствие! Представи си, сънувам нощес, на прозореца ми кацнали двенки бели гълъбченца... Ст. Л. Костов, М, 119. — Попей си някоя песенчица, мое гълъбченце, и тежкотата ще да ти премине. Л. Караве-лов, Съч. II, 143. От гнездото беше паднало наскоро излюпено голичко гълъбченце, което лежеше съвсем безпомощно на тревата.
ГЪМЖА, -йш, мин. св. -ах, и -ех, несв., непрех. Обикн. в 3 л. 1. За множество живи същества — движа се безредно, обикн. в ограничено място, като произвеждам сравнително не много силен шум. Найден и Стайно влязоха в кръчмата. Беше горещо и за-душно, гъмжаха рояци мухи и досадно кацаха навсякъде. В. Геновска, СГ, 18. Такава булка никой не беше виждал!... Наоколо й гъмжаха дечурлига като врабчета. К. Калчев, ПИЖ, 106. Гъста тълпа гъмжеше вече около кладенеца. Й. Йовков, ЖС, 176. Около тях гъмжеше навалица, минаваха хора, свиреха клаксони, трескаво кипеше животът. Д. Димов, Т, 103. Долу, по пясъчния път, който води за Сфинкса, гъмжеше народ. Хората изглеждаха дребни като малки птици. Хр. Максимов, СбЗР, 361.
2. Намирам се в много голямо количество.
— Бай Пеньо, има ли много змии в оная скала? — Само за змии да питаш. Гъмжат. Ст. Чилингиров, РК, 116. Но в Чакърдере наистина гъмжат раци. Хр. Смирненски, Съч. Ш, 153. Над полето едър прах се носи, / в синурите гущери гъмжат. Н. Фурнаджиев, ВД, 53. Дълбоко уязвена, княгинята видя отново великолепието на големия град и разбра съблазните, които гъмжаха из неговите гънки. Ст. Загорчинов, ЛСС, 77. Всичките тия неразрешени въпроси гъмжеха в главицата на Сивушка. О. Василев, ДГ, 15.
3. Обикн. с предл. от. За място — изпълнен съм с множество живи същества, които обикн. се движат безредно и произвеждат сравнително не много силен шум. Ресто-ранчето гъмжеше от хора. Той едва си намери място. Ем. Манов, БГ, 35. Излязохме на палубата. Долу пристанището гъмжеше от изпращачи — те бяха пуснати вече до самия параход. Г. Белев, КВА, 320. — Как е публиката? — Чудо! Салонът гъмжи, турят допълнителни столове. Г. Стаматов, Разк. П, 87. Северният кър гъмжеше от народ. Разваляха бостани, беряха фасул и царевица, превозваха фий и сено. И. Петров, НЛ, 82. Беше единадесет часа, бялото небе пламтеше, но откъм Босфора идеше прохлада и улиците гъмжаха и пъстрееха. Ст. Дичев, ЗСII, 512. Дворът гъмжеше от деца и птици. Спомням си как племенничките на Лилиев се хвалеха, че са развъдили много кокошки. А. Каралийчев, С, 234. Царица Теодора,.., стоеше на трема на палата до Александра и гледаше на Търново, което гъмжеше радостно долу под краката й. Ив. Вазов, Съч. ХШ, 188. // С предл. от. Съдържам в много голямо количество (същества, предмети и под.). А джунглата не свършваше. Всеки ден — все същите коварни мочурища, които гъмжаха от пиявици, пълчища пиявици. П. Бобев, К, 8. — Океанът гъмжи от сафрид! Дайте да половим малко! Н. Антов, ВОМ, 31. Тя [реката] гъмжи от крокодили — страшни животни, които могат да глътнат човека като хапка. Г. Карасла-вов, Избр. съч. V, 303. Когато излезе от затвора, варненското пристанище гъмжеше от немски военни кораби. РД, 1959, бр. 256, 3. До тоя момент си бях мислил, че вестниците гъмжат от обяви за работа, а сега изведнъж ми се стори, че държа в ръката си празен лист. Б. Райнов, ДВ, 132. Говоримата реч и концеларската гъмжаха от русизми. Ив. Вазов, Съч. IX, 47. гъмжи. С предл. от. Безл. от гъмжа в 3 знач. Гра-жев се намери сред широк двор. Около него гъмжеше от бойци и пленници. Ив. Мартинов, ДТ, 236. — Или може би имахте друго направление? Например... към Бразилия... Там гъмжи от разкошни тропически змии... Др. Асенов, Св, 50-51. — Сигурно [евреинът Рубен] иска да види жена си и... Да им обадя ли, че е жив? — Стой! Не е твоя работа. Може да си се припознал. Тук гъмжи от жандармеристи. Ем. Коралов, ДП, 21.
32 Речник на българския език, т. III
ГЪМЖЕЛ, мн. няма, м. Диал. Гъмжило. Нури-ага се изправяше пред широкото отверстие под стряхата и отправяше поглед към гъмжела от хора, който кръстосваше улиците. Д. Немиров, Д № 9, 42.
ГЪМЖЕНЕ ср. Отгл. същ. от гъмжа. Когато, уморен от сънното гъмжене / на празния живот, на делничний бродеж, / аз взра се в себе си — и страшно отчуждене / сърце ми сепва, като лист — есенна скреж. К. Христов, ВС, 5.
