лъбицата. Ив. Остриков, ОП, 64. Гълъбици бели, / где сте вий летели, / спрете, затрептете, / тук си покацнете. Ц. Церковски, Съч. П, 38.
Прен. Галъов. За изразяване на нежно отношение (обикн. при обръщение) към девойка, любима и под. — Християнийо, обич моя, утре тръгвам отново на гурбет, ще ме чакаш ли, гълъбице моя? П. Спасов, ГЛЗЗ, 75. — Драга гълъбице — обърна се тя към сестра си, — да си идем. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 114. Там, в градината Росица, / плахата ми гълъбица, / восък бледа сред шумака, / вие китка мене чака. П. К. Яворов, Съч. I, 37. Глас отрони хубава девойка: / — Аз си нося кървава ръкойка. /.. / че ги срещнах рано деветина — / млад войвода с вярната дружина... / Девет бяха, девет ми казаха: / — Стой! Почакай, гълъбице плаха! Ем. Попдимитров, К, 130.
ГЪЛЪБИЦИ само мн. Диал. Гълъбки; гълъбинки. •
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГЪЛЪБЙЧКА ж. Умал. галъов. от гълъбица. Един голям гълъб с ръждива перушина — .. — задиря плаха мъничка гълъ-бичка, която щъпука по керемидите с червените си крачета и не му ще утринните милувки. А. Каралийчев, НЗ, 208.
Прен. Галъов. За изразяване на нежно отношение (обикн. при обръщение) към девойка, любима и под. — Защо си глупава, гълъ-бичке? Ив. Вазов, Съч. XXI, 20. — А ви, мои принцеси — продължи тя, кога пристъпи до ония млади девици, — ви мислите, че сте заьили тук да ся покажете, че сте хубави,.. Това е глупост, мои гълъбички, глупост. С. Радулов, ГМП (превод), 101.
ГЪЛЪБКА1 ж. Гълъбица. Тя пожелава да се превърне в някаква птичка, за да навести своята дъщеря,.. И молбата й се изпълнява: тя става сива гълъбка. Б. Ангелов, ЛС, 112. "Боже ле, вишни господи, / стори ма, боже, престори на сива пъстра гълъбка. Нар. пес., СбНУ XLVI, 209.
Прен. Галъов. За изразяване на нежно отношение (обикн. при обръщение) към девойка, любима и под. Никога не са й виждало / от Славка мома по-умна, / по-умна и по-ху-бава, / по-спретната и по напета, / по-лепа бяла гълъбка. Ц. Церковски, Съч. П, 200. Думите на песента все по-допадаха на самия певец — той пееше: Сладно ле, тиха гълъбка, море, / Сладно ле, златна ябълко! / Расла си, Сладно, при майка, море, / кахъ-ри не си виждала. А. Страшимиров, ЕД, 26.
ГЪЛЪБКИ, мн., ед. (рядко) гълъбка2 ж. Род базидиеви гъби от сем. Agaricaceae с по-лукълбовидна или равна, различно оцветена шапка и бяло пънче, които растат в широколистни и иглолистни гори, като ядивните им представители се ценят много заради добрите си вкусови качества. Russula.
О Виолетова (кафявовиолетова) гълъбка.
Ядивна вкусна гъба с почти равна, вдлъбната в средата, червеновиолетова или кафяво-виолетова шапка и бяло невисоко пънче, която расте предимно в широколистни гори. Russula vesca. Зелена гълъбка. Ядивна вкусна гъба с мирис на плодове, която има зелена, отначало полукълбовидна, а после разперена и леко вдлъбната шапка, по-високо бяло пънче и която расте под храстите в иглолистни или смесени гори. Russula vires-cens. Защото и гъбите умело се крият в еднородни по цвят растителни площи:..; зелената гълъбка до широколистен бурен. А. Христофоров, О, 88. Коженочервена гълъбка. Ядивна вкусна гъба, която има тъмночервена, отначало полукълбовидна, а после разперена и леко вдлъбната шапка, бяло с розов оттенък пънче и расте в горите. Russula alutacea. Червена (красива) гълъбка. Ядивна гъба с приятен вкус и мирис, която е отначало с полукълбовидна, а после с по-разперена, леко сводеста червена шапка, има бяло невисоко пънче и се среща в широколистни гори. Russula lepida.
ГЪЛЪБНИК1, мн. -ци, след числ. -а, м. Диал. Обредна сватбена пита, която се меси преди сватбата и се украсява отгоре с гълъбчета (птичета) от тесто; гълъбе2.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГЬЛЪБНИК2, мн. -ци, след числ. -а, м. Остар. Гълъбарник (в 1 знач.). Добитъците поминуват в обори ..; гълъбите в гъ-лъбници (т. кафези). Т. Шишков, ПХ (превод), 45.
ГЪЛЪБОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до гълъб1, който е на гълъб1. Той се скри зад храстите край пътя, разчупи хляба и започна да къса вкусното гълъбово месо. Той изяде двата печени гълъба. Г. Ка-раславов, Избр. съч. V, 353. Тънкото фю-фюкане на гълъбовите криле го възбуди. Елин Пелин, Съч. П, 197. — Искам да ида някъде, дето хората ядат печени агнета, гълъбови дробчета, рибици, пъстърва, петровски зачервени пиленца и пият черно винце мелнишко! А. Каралийчев, В, 82. Пейчо остана целия ден в Рътските колиби. Помага на Златка в къщната работа, ходиха с нея при козите, губиха се из гората да търсят гълъбово гнездо за щастие и се върнаха привечер. К. Петканов, П, 54-55. Гълъбово яйце.
2. Книж. Който има светлосив, светлосин, сивосинкав цвят. Големите гълъбови очи на бледичката Лида заблестяха. В. Геновска, ПЮФ, 112. И наново гълъбовата, изписана от Лондон пелерина на майор *Молчев се развя по „Царя“... Д. Кисьов, Щ, 151. Костадин знаеше, че лозето на бъчваря е край пътя,.. Погледът му срещаше все същата изоставеност и глухота и диреше отмора в гълъбовата верига на Балкана. Ем. Ста
