2. Само мн. Зоол. Семейство птици от разред гълъбоподобни, обикн. със средна големина и с разнообразна окраска, широко разпространено — над 250 вида по цялото земно кълбо. Columbidae.
О Пощенски гълъб. Обучен специално да се ориентира добре гълъб, който е бил използван широко в миналото, за да пренася пиисма. Мими, ти пишеш, че досега си ми пратила три писма, но това е първото, което получавам.. При тия пощенски услуги човек трябва да развъди пощенски гълъби и по тях да праща писма, за да е сигурен. Й. Попов, СЛ, 156.
ГЪЛЪБ2, мн. -и и (по-рядко) -е, м. Диал.
1. Само мн. Царевица. Царевицата, която носи различни имена, тъй напр. папур, ми-сир, кукуруз, мамули, гагуци, гълъби и мо-руз, и ечемикът се раждат навсякъде из страната. А „България“, 42.
2. Кочанът на царевицата със зърната.
ГЪЛЪБАР, -ят, -я, мн. -и, м. Мъж, който отглежда гълъби. Хората забравиха, че се казва Христо Трайков. Когато ставаше дума за него, наричаха го Христо Гълъбаря. От сутрин до вечер се точеха у тях любители-гълъбари, разговаряха за породи, спореха, момчетиите от целия град търгуваха с него. А. Михайлов, ДП, 11. Много деца имаха зайци и гълъби,.. Някои от малките гълъбари дресираха своите гълъби да примамват чужди. П. Мщзчев, СЗ,
74. Гълъбарите от улицата вече бяха вдигнали гълъбите и те летяха в чистото синьо небе. С. Стратиев, СВМ, 77.
- 6 ГЪЛЪБАРКА ж. Жена гълъбар.
ГЪЛЪБАРНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Малка постройка или помещение (обикн. в таван на къща) или кафез за отглеждане на домашни гълъби. Горе на тавана гукаха гълъбите на бившия началник... „Кой знае колко са измърсили тавана, трябва да им направя гълъбарник“ — помисли си Станкулов. М. Марчевски, П, 225. Той веднага се залови с построяването на собствена оранжерия на ресторант-слад-карницата,.. Освен това енергично се зае със създаването на.., гълъбарник, рибарник и пчеларник. Тарас, СГ, 7.
2. Прен. Ирон. Малко паянтово жилище, обикн. нависоко. — Пък и къщата няма да е голяма,.. —Да се подслони челядта ми, че знаеш, в оня гълъбарник не може вече да се живее. Г. Караславов, Избр. съч. X, 79. Н Остар. сега разг. Ирон. Помещение за задържане на арестувани. Може само две-три нощи да нощуваме в гълъбарика, додето се изпита работата. Ив. Вазов, Съч. УШ, 48. В Саутверк едва има три общи здания чю-товни: палатът на кентбрийский архиепископ, гълъбарникът за длъжниците и болницата за лудите. Ив. Богоров, КГ (превод), 92.
ГЪЛЪБ АРНИЦА ж. Остар. и диал. Гълъбарник (в 1 знач.). Чавката, като видяла в някоя гълъбарница гълъби, че се хранели добре, помазала се с бяло и отишла при тях. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 100-101.
ГЪЛЪБАРНИЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от гълъбарник. Мария заповяда и устроиха малко гълъбарниче със синечервени преградки,.., и там постави гълъбчето. Р. Блъсков, ТПД (превод), 80.
ГЪЛЪБАРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от гълъбар. Гълъбарски навици.
ГЪЛЪБАРСТВО, мн. няма, ср. Отглеждане на домашни гълъби. Гълъбарството изискваше много време и грижи, а ние бяхме нетърпеливи. А. Гуляшки, ЗР, 52.
ГЪЛЪБЕ1, мн. -та, ср. Диал. 1. Умал. гальов. от гълъб1 (в 1 знач.); гълъбче. „Как кю язе толко далек да ида! / Мой бракя — мои гълъбета, /мои снаи — мои гугутици, / мои сестри — мои кукувици!“ Нар. пес., СбНУ ХЬ1У, 400. Боже ле, мили божице, / чудно ме пиле претвори, / да си залетим, божице, / на бащини ми дворове. / Богу се върло нажали та си претвори Грозденка / на сиво бело гълъбе. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 288.
Прен. Гальов. За изразяване на нежно отношение (обикн. при обръщение) към дете, любима, приятел и под.; гълъбче. — Къде ходите, бабини гълъбета, защо ви гонят тия мръсни кучета? дано ги гръм удари, дано ги чума прибере! Сл. Трънски, Н, 157.
2. Малкото на гълъб; гълъбче.
ГЪЛЪБЕ2, мн. -та, ср. Диал. Гълъбник.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЪЛЪБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Гълъбов.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ГЪЛЪБЕНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. гальов. от гълъбе1; гълъбченце. Гълъбенце вода пие / насред село, на езеро, / извива се суро орле, / да си грабне гълъбенце. Нар. пес., СбНУ ХЬ1У, 425. У юнаци моето братленце, /у невести моя снаха има, /у девойки моя сестра има. /Леле братко, леле гълъбенце, / леле снао, леле еребице, / леле сестро, леле соколенце! Нар. пес., СбНУ ХЬ1У, 379.
ГЪЛЪБЙНКИ само мн. Диал. Гълъбки; гълъбици.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГЪЛЪБИЦА ж. Женски гълъб. Гълъбицата разпери неспокойно криле, подхвръкна до ракитовия храст. Н. Нинов, ЕШО, 14.
— Тоньо, мама, я гледай онези гълъби; я виж как гълъбът гони гълъбицата и я удря с криле. Ив. Хаджийски, БДНН П, 130. В гнездото имаше две съвсем мънички гълъбчета.. В това време долетя майка им — гъ
