гълчаха. — Петре бе — .. — сега от тебе в Извор по-голям няма. В. Мутафчиева, ЛСВ
I, 597. гълча се страд. — "Аз не ща Анка Попова, / аз седа, мамо, на дюкен / и сичко чуя и видя, / какво са гълчи за Анка. Нар. пес., СбВСт, 441. гълчи се безл. Откъм баба и дядо дълго се гълча: караха се заради бабините деветини. Г. Марковски, СК, 21. По стълбището се гълчи, / стражари идат, тропат. Т. Харманджиев, П, 71.
ГЪЛЧАВА ж. Шум от едновременно високо говорене на много хора, събрани на едно място; глъчка, глъч. Жените говореха високо и се караха за нещо. Тяхната гълча-ва радваше Ивайло. Ст. Загорчинов, И, Избр. пр Ш, 128. Широкият двор от сутрин до вечер кънтеше от веселата гълчава на цяла дружина махленски деца. Г. Руса-фов, ИТБД, 80. Челядта на баба Фица беше многобройна, затова оттам се чуваше гълчава,.., смях и плач. П. Здравков, НД, 8. Гълчавата в съда беше голяма. Съдии, адвокати, стражари и разбойници спореха, като че деляха нещо. Д. Немиров, КБМ, кн. Ш, 106. Манка бе по-затворена от нея. Беше домошар, не обичаше гълчавите, макар понякога да й харесваше, като почнеха наздравиците, подевките и шегите, подаръците и благословиите. Кр. Григоров, ПЧ, 57. Най-сетне пристигнаха. Файтонът бе влязъл в някакъв двор, святкаше жълтеникав фенер, чуваше се тиха човешка гълчава. Не виждаше нищо освен белите коне, които пръхтяха уморени. П. Вежинов, НБК, 132-133. // Шум, причинен от гласовете на множество птици. Наистина бяхме загубили рядката възможност да изпратим на юг хилядите щъркели, които редовно тръгвали оттук всяка година на деветнадесети август. Как звучал плясъкът на крилата им, с каква гълчава се изпълвало небето... Ст. Станчев, НР, 102. Внезапните експлозии и самотните изстрели ги пропъждали временно, но птиците се връщали пак. Ятата им били оредели, гълчавата им приглушена и тревожна. С. Северняк, В СД, 30.
• Обр. Дали защото не излизаше напоследък по далечни разходки,.., все му се струваше, че дочува отнякъде дихание на горски у сой, ромоляща гълчава на бистри планински реки. А. Гуляшки, ЗВ, 118.
ГЪЛЧАВИЦА ж. Диал. Глъчка, глъч, гълчава. През шумоленето на тютюневите листа, сред шетнята и гълчавицата в склада тя все си мислеше за него. Г. Карас-лавов, ОХ Ш, 7. Първан се наметна, позас-луша се в гълчавицата,.. и излезе на улицата... Н. Кирилов, ПД, 125. Веднъж, докато спял, през сън, / бай Петър чул гълчавица навън. Д. Подвързачов, Б, 11.
ГЪЛЧАНЕ, мн. -та, ср. Диал. Отгл. същ. от гълча и от гълча се. Той [Кънчо] е млад и има младежко сърце, което копнее за веселба,.. При това, ето че и господарите му са излезли и той е самичък и няма кой да го спира. Най-после и да го потърсят случайно, какво от туй! Ех, ще го на-гълчат яката и това, а едно гълчане било повече или по-малко — що бива от него. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 242.
ГЪЛЧЕЖ м. Диал. Гълчане. — На тебе казвам... Ти ли прибра котката? Маца разбира, за кого се отнися тоя гълчеж и по-корно се измъква от хотела... Ст. Чилинги-ров, ХНН, 6.
ГЪЛЧЕШКАТА нареч. Диал. Гълчеш-ком.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЪЛЧЕШКЙМ нареч. Диал. Гълчеш-ком.
ГЪЛЧЕШКОМ нареч. Диал. С гълчане, като гълча; гълчешката.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЪЛЧОЛЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гълчоля.
ГЪЛ40ЛЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., неп-рех. Диал. Бъбря, бърборя. — Гълчоля аз, но не обичам да докачам чиляка — разбра го Караколювеца и съжалително се вгледа в зачервените му малки очи. М. Яворски, ХСП, 143.
ГЪЛЧОТЕВИЦА ж. Диал. Глъч, глъчка; гълчава, гълчавица. Още архимандритът не успял да излезе из килията и още архидяконът не успял да затвори вратата, а из манастира са повдигнала такава страшна гълчотевица, която накарала архимандрита да са върне назад и да каже на своя приятел така: „Ние сме предадени. Манастирският двор са е напълнил с въоръжени хора.“ Л. Каравелов, Съч. V, 76.
— Друга форма: глъчетбвица.
ГЪЛЪБ!, мн. -и, и (диал.) -е, след числ. -а, м. 1. Средно голяма дива или домашна птица, обикн. със сива перушина, изпъкнали гърди, малка глава и къси крака, която живее предимно в горите, в селищата или на полето. Columba. По ридовете, насам, шумят избуяли ниви; над тях се емнал орляк гълъби, разпилява се околовръст. П. Тодоров, ИI, 88. Големите му сини очи,.., се въртяха навред и с едно умилено учудване следяха ту птичките,.., ту гривите гълъби. Елин Пелин, Съч. П, 36. — Тоньо, мама, я гледай онези гълъби; я виж как гълъбът гони гълъбицата. Ив. Хаджийски, ДДНН П, 130. „Донесте златни ключеве, / да гребнем бела белия, / да смамим сиви гълъбе / и тия сиви пауне, / че ще си сина зажена — / гълъбе да ми погукат, / пауне да ми посвират.“ Нар. пес., СбНУ XLV, 416. Змия гълъб не ражда. Погов., СбНУ XXV, 11. • Обр. Изображение на тази птица, обикн. с лаврово клонче в човката, като символ на мира. Много хора носеха на реверите си емблемата на Световния конгрес за мир — гълъба на мира. РД, 1950, бр. 76, 4.
