рът над селото. СбЦГМГ, 419. Играчите имаха чувство само за игра и пари, които с очите си гълтаха. Б. Димитров, А I (превод), 92. Гълтам сълзите си. Остар., сега поет. Старая се да не дам външен израз на дълбоко душевно страдание, да не заплача. Тя е безкрайно добра и кротка, обича дълбоко, но когато мъж й се отнася пренебрежително и грубо към нея, тя безмълвно понася всичко, гълта сълзите си и в предсмъртния си час не казва нищо за Бойка, който става причина за смъртта й. БР, 1931, кн. 6, 182. И страдаш,., и стенеш без глас, / и гълташ сълзи си, готови да бликнат. Ив. Базов, Съч. Ш, 49. Гълтам (глът-вам / глътна) хапа. Разг. Съгласявам се, скланям за нещо неприятно, приемам нещо неприятно.
ГЪЛТАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от гълтам и от гълтам се. Различаваме хранителни рефлекси — дъвкане, гълтане, бозае-не. ОБиол. X кл, 56.
ГЪЛТАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Гълтане. Краката и роговете на животните взаимно стават топли и студени,..; гълтанието им става мъчно; жяждата им ся твърде умножява. Дун., 1866, бр. 85, 2.
ГЪЛТАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който се отнася до гълтане. Апоплектичният е толкова смаян и ужасен, че не издава ни звук, само прави бавни, гълтателни движения, сякаш се задушава...
Н. Русев, П, 106.
— От рус. глотательнмй.
ГЪЛТАЧ1 м. Анат. Покрит с лигавица, кух мускулест орган с форма на бутилка, обърната с гърлото си надолу, разположен зад носната и устаната кухина, който участва в гълтането и едновременно служи и като дихателен път; фаринкс, глътка. Тези пневмонии представляват инфекции с микроорганизми, които нормално обитават горните дихателни пътища — носа, гъл-тача. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 25. Храносмилането се извършва в органите на храносмилателната система — устна кухина, гълтач, хранопровод, стомах, тънко черво,.., с участието на редица храносмилателни жлези. Анат. УШ кл, 45.
ГЪЛТАЧ2 м. Човек, който гълта нещо (обикн. фокусник, който оставя впечатление у зрителя, че гълта нож, огън и др.). В един цирк бил ангажиран гълтач на ножове. На първата репетиция новият артист глътнал три игли и четири карфици. Ст, 1968, бр. 1187, 4. Циркаджийски палатки, фокусници, качени върху маси и столове, пъстроцветни люлки, гълтачи на ножове и саби, всичко това привличало и въртяло около себе си хиляди софийски граждани и шопи — дошли да се позабавляват извън чертите на града. НТМ, 1962, кн. 3, 12.
ГЪЛТАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Анат. Прил. от гълтач1. Гълтачна лигавица. Гълтачни мускули.
ГЪЛТОК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Ди-ал. Глътка. Димята я пресуши на три могъщи гълтока и като откопчи паницата, джуните му плъокнаха. Г. Краев, ВН, 1965, бр. 4292, 4. Изпи ракията си на един гъл-ток. Ст, 1964, бр. 940, 2. —Да си ни жив и здрав, Борисе, добре дошъл, да е на хаирлия! — провикна се Герана, отпи няколко мъжки гълтока и ми подаде шишето. П. Ангелов, Ж, 15.
— Други форми: глът^кигълтък.
ГЪЛЧА, -йш, мин. св. — ах, несв., прех. Диал. 1. Карам се на някого, мъмря, укорявам някого. А като закъсня вечерта, чорбаджията дълго го [Тренчо] гълча, че бил изморил добичетата, че не си гледал работата и такъв ратай не му трябвало. Кр. Григоров, И, 25. Като слушаха бащите си, и децата не залягаха за училище — идеха през ден, през два, дори не се оправдаваха, когато ги гълчеше. Н. Нинов, ЕШО, 91. — Ще те изпъдя от къщи, така да знаеш! .. Така гълчеше една сутрин чичо Стойко сина си Кръстан. Ил. Волен, МДС, 51. — Остани в къщи барем един празничен ден! — гълчеше го тя. — Виж се с хората, воловете за един ден няма да умрат от глад. Г. Караславов, Избр. съч. I, 324. — Натискай, а не зяпай врабците! — гълчеше той [Трифон] орачите. —Дръж така ралника, че да изглежда като трактор да е орал! А. Гу-ляшки, СВ, 265. Рафчо четеше вестника, стряскаше се от международното положение и гълчеше двете жени: — Толкова локални войни отварят, пък се държите като в епохата на сърпа и ралото! В. Пламе-нов, ПА, 23.
2. Приказвам, говоря. На двора Тодоровица гълчеше нещо с някаква съседка и от време на време поглеждаше към стаята. И. Демирев и др., ОС, 43. Хората гълчаха весело зад него, но Кара Танас нищо не чуваше, нищо не виждаше. П. Константинов, ПИГ, 210. А сега по кафенетата и по стъгдите, че и по домовете гълчаха. Кой бил от чорбаджиите изписан, коя от коконите. Вл. Свинтила, СЗЗ, 337. Старият издърпа сина си навън и започна да го мъмри: — Мълчи, бре сине! Ще погубиш невястата. Що ти трябва да гълчиш такива приказки... Бре, бре! Остаря, а още умът ти не иде... Г. Караславов, Т, 53. Мирно и тихо навсякъде. Само у Дражови радостно гълчеха. Елин Пелин, Съч. I, 33. Турците си турски гъл-чейа, / а българите български. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 123. // Говоря силно. Председателят на женското текезесе,.., който гълчеше и съперничеше с гласа на морето, се извърна към нея [Герга]. Ст. Даскалов, ЕС, 239. Всеки десетина вдигаха шум за сто: препираха се с все глас, стъпваха нашироко,
