3. Прен. За машина, транспортно съоръжение — поемам голямо количество от еднородни неща или хора; поглъщам. Вършач-ката е свикнала да гълта всичко. Само гледай класове да не остават по нивата, а другото не придиряй. Кр. Григоров, ТГ, 73. Метрото гълта и изхвърля навън стотици хиляди хора. А. Каралийчев, С, 85. • От време на време се явяват нови учебници, нови системи, но времето ги гълта едни след други. Т. Шишков, ТС (превод), X. // За монетен автомат — не се задействам след пускане на монети и не ги връщам. — Ще пуснете монетите в уличен автомат, който е повреден и гълта стотинки. Без да сте провели никакъв разговор, вие ще дадете четирите стотинки^на държавата, което е и крайната ви цел. Й. Попов, ИЖП, 51.
4. Прен. Жадно възприемам това, което чувам или виждам. — Той [Ленко] гълташе всяка дума и я заковаваше в паметта си, не изтърваваше нито едно изражение на това хубаво и младо лице, измъчено от болките, изменено от слабостта, пламнало от температурата. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 300. Домакинът слушаше и гълташе възхитен тая хармонична музика. Ив. Вазов, Съч. IX, 178. И когато засвири, напълни целия харман с цигулката си.. А ти, Бойчице, остави сватбения дар в полата си и почна да гълташ думите, цигулката, цигулари-на... А. Каралийчев, В, 33. Ние гълтахме всяка новина, която идеше от Босна и Херцеговина. К. Величков, ПССъч. I, 15. За щастието нищо не ми пречи и аз гълтах книга след книга, за да бъда възнаграден с една похвала, от която би се възгордял и граф Толстой. К. Георгиев, ВБ, 31.
5. Прен. Понасям, търпя лошо отношение спрямо себе си. — Търпи, мълчи, гълтай и ти като мене — все да е на него по угода-та. П. Тодоров, Събр. пр, П, 239. „Изпратете вехтия деловодител Стоянова, защото нему му играе ченето като на циганин“.. Стоянов гълта с гняв в гърдите си тези люти подигравки, давайки си вид, че е нападан за убежденията си. М. Арнаудов, БКД, 238-239. Така ти е съдено, нямаш пари, жена си се родила, ще търпиш." Джемиле търпяла и гълтала, но до някое време. РД, 1950, бр. 121, 3. Гълташе мълчаливо обидите и все повече се затваряше в себе си.
6. Прен. Книж. Обикн. за машина, предприятие, начинание — изразходвам много средства, време, енергия и под., при. поддържането или издържането ми; поглъщам. Впрочем по това време Ясим бей издигаше стъкларска фабрика над града, а тя гълташе много пари. Тия триста лири бяха добре дошли за него. А. Христофоров, А, 95. „Как не, и баня да им паля — мислеше си в това време бригадирът. — А знае ли той колко дърва гълта банята?“ Й. Гешев, ВТ, 101.
— Ремонтираният трактор гълта по-малко. Изправната машина пести горивото. А. Гуляшки, МТС, 278. Работите в мината вървят отлично — разбиват се канари, нови галерии, материал се трупа, но всичко туй гълта много: и работниците гълтат, и земята гълта, а златото още не вадим. Ст. Костов, Избр. тв, 382. — Всичкото им [на кварталците] свободно време гълта това читалище! — каза ми продавачката на билети. ВН, 1958, бр. 2103, 4.
7. Прен. Разг. Обикн. за превозно средство
— бързо и лесно преодолявам голямо разстояние. Моторите бръмчаха мощно и весело, гълтаха с леснина десетките километри. П. Вежинов, НС, 149. Камионът,.., гълташе баирите, соваше се като змей в нощта. Ст. Даскалов, ЕС, 8. Бай Трифон вървеше леко, с тая привична крачка на балканджия, която без всякакво видимо усилие гълта пътя. Б. Шивачев, Съч. I, 97-98. гълтам се страд. — Чудно е как онова време на робство любовната и анакреон-тическа поезия цъфтеше; тя се гълташе от стари и млади, от деца и моми. Ив. Вазов, Съч. X, 174. Сяка наша дума, сяка наша новинка за състоянието и приготовлението на другите градове и села се гълташе с ентусиазъм от разпалените юнаци. 3. Стоянов, ЗБВ I, 352.
О Гълтам <живи> жаби. Разг. Изпитвам извънредно неприятно чувство, като слушам някакви укорни думи, някакво неприятно съобщение и под. или преживявам големи неприятности, обикн. принуден от някого. Гълтам мухи<те>. Диал. Губя си времето, без да върша нещо; бездействам., безделнича. Наливате от пусто в празно и от празно в пусто, а зяпльовците гълтат мухи — брее! Вижте ги учените хора, големите мозъци. Г. Караславов, Избр. съч. I, 182. Гълтам <си> (глътвам <си> / глътна <си>) думите. Разг. Съзнателно не казвам нещо докрай, премълчавам нещо. Продължаваше да говори, взе да гълта наполовина думите си, а сякаш в гласа й се долавяха весели нотки. Ст. Поптонев, НСС, 244. Гълтам си (глътвам си / глътна си) езика. Разг. Замлъквам, занемявам поради силна уплаха, смущение или учудване от нещо; силно се изплашвам, стресвам се, слисвам се, смайвам се. Страхливият ученик, когато излезе на урок, се стряска и си гълта езика. Г. Краев, Ч, 196.
— С всяка мечка можеш да се пребориш, стига да не си гълташ езика от страх! — казваше дядо му. А. Каралийчев, ТР, 8. Гълтам с очи някого или нещо. Разг. Гледам жадно, с желание някого или нещо. А той седи на своя стол до отворения прозорец и зяпа жената, гълта я с очи така, че когато от време на време затвори уста и наистина преглътне, адамовата му ябълка подскача. Б. Болгар, Б, 72-73. Като момче,.., Влайков заставал на сундурмата и гълтал с очи света, който се разкривал пред него. Оттук се виждал целият мегдан, дето в празник играло хорото,., и бай-
