келите\ Ст. Даскалов, СЛ, 328. Един снажен посивял господин с бомбе на главата., по едно време грабна ме под мишците и ме по-дигна до главите на всички. Аз бях изненадан, гъкнах само и не се противях. А. Стра-шимиров, А, 331. // С отриц. Не казвам нито дума, не издавам никакъв звук. Да се завре [циганинът Рамадан] в храстите, дето залягал Личо, иЛичо само го похванал за врата и го залепил на земята до себе си да лежи и циганинът не гъкнал до вечерта едно, от страх, второ, защото Личо.. не му давал да гъкне. К. Георгиев, ВБВЛ, 68. Овчарчетата не гъкнаха повече. Срамежливо се споглеждаха и мигаха като виновни. Мълчаливият им другар хубавичко ги беше засрамил. Ив. Хаджимарчев, ОК, 30. След второто шише Филчо пак се накани да подсети за домашните съдове, които трябва да калайдисва, но Цеко Пинташки не го остави да гъкне. — Не бързай. Аз нали съм ти казал. Т. Харманджиев, КВ, 320. Котакът падна като камък върху плочения покрив на дядовата Падежкова воденица и не можа да гъкне, защото беше пребит на място. А. Каралийчев, ПС Ш, 41. Тя [Ангелина] се преоблече и седна пред овалното огледало на снаха си — нейният брат й го бе преотстъпил, без да гъкне. П. Вежинов, НБК, 155-156. ^
ГЪКВАНЕ, ср. Разг. Отгл. същ. от гъквам.
ГЪКНА. Вж. гъквам.
ГЪЛ-ГЪЛ и утроено гъл-гъл-гъл между м. 1. За наподобяване на шума, който се чува, когато човек гълта някаква течност. Дядо му поема бъкела — пие. Избърсва с длани уста, надига пак: „гъл, гъл, гъл“. 3. Сребров, МСП, 10. Нетърпеливо детският писател посегна към лимонадата и надигна шишето.. Гъл-гъл-гъл — глътките навлязоха в гърлото му. А. Каралийчев, С, 221.
2. За наподобяване на шума, издаван при изливането на течност от съд с тясно гърло (Н. Геров, РБЯ).
ГЪЛГОЛЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гълголя; бълболене, бълбукане. Стоеше и се колебаеше, измъчван от своята жажда, която ставаше все по-нетърпима под тихото гълголене на водата. Ем. Станев, ВТВ, 76.
ГЪЛГОЛЯ, -иш, мин. св. гълголйх, несв., непрех. Диал. 1. За вода — тека или се плискам, като издавам непрекъснат еднообразен шум; бълболя, бълбукам. Тук е страшно! Морето диша. Вдига го нависоко и отведнъж го хвърля в бездната си. Вълните щи-пят със студени пръсти,, водата гълголи заплашително — гневи се морето. А. Мандаджиев, ОШ, 32. По-отдалеч долиташе песен на славей, гълголеща като чисто скокливо поточе. Б. Болгар, Б, 55.
2. За течност — издавам особен шум, като изтичам от съд с тясно гърло; гъркам (Т. Панчев, РБЯд).
ГЪЛГОТЕВИЦА ж. Диал. Глъч, глъчка; гълчава, гълчотевица. Когато бягах, чух гълготевици и попръжни, но аз бях вече далече. Н. Ферманджиев, РХ, 40.
ГЪЛТАЛО, мн. -а, ср. Диал. 1. Гърло.
2. Уста.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЪЛТАМ, -аш, несв., прех. 1. Поемам храна, вода и под., като я прокарвам от устата в хранопровода чрез рефлекторно движение на глътката. Той късаше с мършавите си ръце едно печено пиле и бързо гълташе бялото сочно месо. Ем. Станев, ИК I, 493. Жажда цепеше гърлото й. Тя се насили да преглътне, но устата й нямаше никаква слюнка.. Тогава Тошка се хвърли към медника, гребна вода и започна да гълта. Г. Караславов, Тат., 262. Между тях [пътниците] е и дебелата белгийка, която пътува от мъглявия Анверс към слънчевите хълмове на Рио де Жанейро и гълта непрестанно хапчета против морска болест. Св. Минков, ДА, 43. Изгорих си устата., да гълтам по-скоро кафето. Др. Цанков, ТМ (превод), 83. // Разш. Ям или пия лакомо на едри, големи глътки; лапам. Какви чудни домати съм ял в Търново! Едни топчести, червени и толкова пресни, че ги гълтах заедно със сутришната роса. Г. Белев, КВА, 283. Лекарите му забраняват да пие, но какво може да прави човек тук, освен да гълта коняк след коняк? И. Попов, ЧНП,
26. Що да чина, сиромах: / сеях, жънах и орах — / жито зрънце няма пак: / сега гълтам качамак. Ц. Церковски, Съч. П, 140.
2. Поемам с дихателната си тръба (въздух, аромат, дим и под.); вдишвам. Всяка заран той правеше тука разходка и гълташе свежия планински въздух. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 43. В първата кола — за да не гълтат праха — седяха господата фон Гайер, Лихтенфелд, Прайбиш и генералщабният майор Фришмут от Райхсвера. Д. Димов, Т, 203. Някъде бе приятно да се спреш и да гълташ мириса на дъхавите цветя, другаде идеше дъх на гнило, на застояла влага. Ст. Загорчинов, Избр. пр ГИ, 327. Задъхана, тя [Хаваджиева] запали нова цигара и като гълташе жадно ароматния дим, гледаше с премрежени очи нагоре. Г. Караславов, Т,
27. Петдесет и девет години ходя по земята. Половин век гълтам сажди и въртя чук. От ръката ми са излезли хилядо нови каруци. С. Северняк, ИРЕ, 54. // В съчет. със същ. корем, стомах. Правя така, че коремът, стомахът ми да не изпъква, като го прибирам назад след издишване на въздуха от дробовете си. Приставът заставаше малко встрани, гълташе своя корем, тъй бялата му униформа се открояваше по-яс-но и по-отчетливо. Р. Сугарев, СС, 19.
