ГЪЗИЦА ж. Диал. Умал. от гъз; гъзе, гъзец, гъзле. В село Сулиманлар един беден селянин се позовал на работите, но веднага бил повален и пребит с опакото на ятаганите. Когато., [кметът] на селото отишъл заедно с други селяни да се оплачат на Му-шом бея в Цариград, той им отвърнал: „Ширна главица — здрава гъзица.“ Н. Хайтов, ШГ, 142. Алвица не насища гъзица. По-слов., СбНУ XXV, 15. Блажени им ръчици, проклети им гъзици. Погов., П. Р. Славейков, БПI, 43.
ГЪЗИЩЕ, мн. -а, ср. Простонар. Грубо. Увел. от гъз. Бий гъзенце, да не бият гъзи-ще. Послов., П. Р. Славейков, БП 1,41. Мечка тесто валяше; / .. / мечета й иская, / а она ги биеше / сос тестени ръчища / по голите гъзища. СбНУКШ ч. ПГ, 133.
— Друга (диал.) форма: г ъ з й ш ч е.
ГЪЗЛЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от гъз; гъзе, гъзенце, гъзица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЪЗНАТА нареч. Диал. Гъзешком.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЪЗНЕМ нареч. Диал. Гъзешком. Като във пакя вървеше, / конче му са назад повърна, / той си кончето биеше, / но конче гъзем бегаше. Нар. пес., СбНУ XXV, 25.
ГЪЗНЙСВАМ СЕ, -аш се, несв.\ гъзнй-сам се, -аш се, св., непрех. Диал. Обръщам се заднишком с гърба си, с гъза си към някого или към нещо. И тогава чичо Цеко Герака си плюл на ръцете и както се гъзнис-вали към неговата кръчма войници и офицери, той, като взимал с дясната ръка шише по шише от земята, улавял за рамото кой му падне, обръщал го към себе си и — цап — по челото. Й. Вълчев, РЗ, 91.
ГЪЗНЙСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гъзнисвам се.
ГЪЗОРЪК, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Пренебр. Несръчен, непохватен.
ГЪЗУРЕНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от гъзуря се; гъзене, гъзурчене.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЪЗУРЧА СЕ, -иш се, мин. св. гъзурчйх се, несв., непрех. Диал. Гъзя се, гъзуря се.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГЪЗУРЧЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гъзурча се; гъзене, гъзурене.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГЪЗУРЯ СЕ, -иш се, мин. св. гъзурйх се, несв., непрех. Диал. Гъзя се, гъзурча се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЪЗЯ СЕ, -иш се, мин. св. гъзйх се, несв.; непрех. Простонар. Грубо. Навеждам се към земята, като превивам така тялото си, че силно изпъква задникът ми, с който съм обърнат към някого или към нещо; ду-пя се, гъзурча се, гъзуря се.
ГЪК междум. Обикн. в съчет.: (Не) казвам (река) гък. Разг. Не казвам дума, не издавам звук, обикн. за да изразя своето несъгласие с нещо или поради страх, смущение и под. — Учителят право думаше: „Срамота е, дето сме се свили и мълчим! Хляба из ръцете ни измъкват, а ние гък не смеем да речем!“ Д. Марчевски, ДВ, 130. — Хубаво му мислете: само някой да се мръдне или да каже гък. Ушите му ще изкъсам!... Ст. Чи-лингиров, РК, 137. Мислители! Да останете на мене, в миша дупка бих ви натикал, гък няма да речете, никъде няма да се мяркат очилатите ви мутри!... Г. Караславов, Избр. съч. П, 182. Мене ме поби студена пот, гък не мога да кажа. Й. Радичков, ББ, 91. Ни гък, ни мък; ни гък. Разг. Нито дума, нито звук. Да не си продумала някому, че езикът ти отрязвам. Като няма да си, ни гък, ни мък... Й. Йовков, Б, 23. Мнозина се прекръстиха. Други подхванаха песен — тях войводата спря: — Вие ум имате ли? Ни гък! Ст. Дичев, ЗС П, 19. Ненадейно от двете му страни [на Боби] застанаха двамата туристи близнаци. — Не говори! — заповяда единият. — А слушай!.. — Какво искате? — запита с пресъхнали устни момчето, забравило романите и всичките си способности. — Да ни последваш! И — ни гък! П. Бобев, ГЮМ, 128-129.
ГЪКАМ, -аш, несв., прех. Диал. Само с отриц. Не продумвам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЪКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гъ-кам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЪКАТА-МЪКАТА междум. Диал. Хъката-мъката. — Ти ходил ли си, приятелю?... Гъката-мъката, не съм, ще отговориш. Такааа! Налягай си тогава парцалите и много-много да не знаеш... Г. Караславов, Избр. съч. I, 214. Гъката-мъката, от околийското управление строга заповед, каже, комунистко събрание не се разрешава... Г. Караславов, СИ, 222.
ГЪКВАМ, -аш, несв.; гъкна, -еш, мин. св. гъкнах, св., непрех. Разг. Казвам, произнасям една-две думи или само издавам някакъв звук, като израз на несъгласие с нещо като възражение срещу нещо или от страх, смущение и под.; продумвам, обаждам се.
— Слушай, капитанче, само да гъкнеш и ще те резна с ножчето! — каза той мрачно, без капка хумор в гласа си. П. Вежинов, НС,
260. Пък ако някой гъкнеше, в Околийското управление щяха да го научат откъде изгрява слънцето. Г. Караславов, Избр. съч. П, 22. — А пък —.. тия дни, като ходя в града, ще взема още вестници от тоя брой, да си имате повечко. Та като гъкне някой от тия, нашите гадинки, цап в зър-
