те са вече изсъхнали, ако месото им при разтрошаване е станало гъбесто. Гр, 1906, бр. 10, 149. Мъжките кожи особено от бикове са обикновено толкова по-лоши, колкото животното е по-старо. Със старостта.. по главата, врата и корема кожата става дебела, рядка и гъбеста. Ст. Младенов и др., ОТК, 17. Всички други части на баобаба също намират приложение. Повърхностният слой на кората е мек и гъбест. Е, 1985, бр. 1085, 4. Централният кръг на кормилото има много голям диаметър и е покрито с мека, гъбеста материя. НТМ, 1966, кн. 211-212, 16. Гъбеста тъкан.
ГЪБИ, гъбя, гъбе, мн. гъби, прил. Ос-тар. Гъбен1. Гъбя чорбица. Гъбя каша.
ГЪБИЦА1 ж. Умал. от гъба1; гъбичка1, гъбка.
ГЪБИЦА2 ж. Остар. и диал. 1. Умал. от гъба2 (в 1 знач.); гъбичка2. Сърбежът и болките по венците [на детето] ся укротя-ват,.., ако честичко му ся туря в уста да смучи гъбица, намокрена със сладка вода. И. Груев, (превод) КН 7, 102.
2. Само мн. Паразитни микроорганизми, които нападат бубите; гъбички. Първата епидемия е наречена мускардина.. Мислят, че причина за тая болест са някои гъбици, които проядат утробата на бубата. КН, 1873, кн. 6, 6. Някои хора, вещи на буби, мислят, че черниченото листо,.., обрасло с мъх от микроскопически гъбици, които с голо око ся не видят, пръква много болести по бубите. КН, 1873, кн. 6,4-5.
ГЪБИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил.
1. Спец. Който е на гъбичка1 (в 1 знач.). По листата [на картофената плесен] се явяват кафяви петна, по долната повърхност, като се взре човек, вижда паяжинна мрежа, гъсто сплетена. Това са гъбичните влакна, които са излезли през устицата. ПН, 1932, кн. 2, 31.
2. Мед. Който е причинен от гъбичка1 (във
2 знач.). Гъбично заболяване. Това е твърде често заболяване, което се разпространява по кожата между пръстите на краката. РД, 1966, бр. 247, 2.
ГЪБЙЧИНА ж. Бот. Силно разклонени безцветни нишки, развити обикновено в почвата, които съставят вегетативното тяло на гъбите1 и служат за размножаването им; мицел. Нейното [на печурката] плодно тяло се състои от пънче и гугла.. Ако разровим почвата около пънчето, ще установим бели многоклетъчни влакна — гъбичината. Чрез гъбичината гъбата изсмуква органични вещества от почвата. Бтн VI кл, 83. Хлябът, както и другите хранителни продукти, държани на влажно, тъмно и топло място, мухлясват. По тях се развиват безцветни паяжиновидни нишки. Най-често това е тялото на хлебната плесен. Отделните нишки се наричат хифи, а цялото тяло — мицел (гъбичина). Бтн VI кл, 79.
ГЪБИЧКА1 ж. 1. Умал. от гъба1; гъбица1, гъбка. Младоците избуяха край него, разпериха ластари и поеха нагоре. И колкото се вдигаха те към небето, толкова той [Петър Остенят] съхнеше също като черешата, докато остана от него само дъне-рът — сух и непотребен, пречупен от бурята, обрасъл с лишеи и цинколяви гъбички. Кл. Цачев, ГЗ, 79.
2. Само мн. Мед. Паразитни видове низши растителни организми със смесени черти на бактерии и прости гъби, които предизвикват у човека заболявания по кожата между пръстите на краката или по стъпалата, а понякога и по ноктите. Болестта [гъбично заболяване] се причинява от особен род гъбички, от които човек може да се зарази в баните (от налъмите), по плажовете (от пясъка, почвата и др.). РД, 1966, бр. 247, 2.
3. Само мн. Биол. Квасни гъбичики. Прясно приготвените сокове от дъбилни материали бързо преминават във ферментация чрез дейността на гъбички и бактерии и се образуват обикновено оцетна и млечна киселина. Ст. Младенов и др., ОТК, 109.
О Квасни гъбички. Биол. Род първичнотор-бести гъби, които се развиват предимно в захарна среда и предизвикват спиртна и друга ферментация; дрожди. Saccharomyces. Днес по безспорен начин е установено, че спиртната ферментация представлява сложен биохимичен процес, предизвикан от квасните гъбички (дрожди) и някои други микроорганизми. Ив. Златев и др., МЗ, 65. Когато наблюдаваме с микроскоп препарат от хлебна или бирена мая, виждат се много овални дребни клетки — квасни гъбички. Те са едноклетъчни гъби, които се хранят сапрофитно. Размножават се чрез пъпкуване. Бтн VI кл, 82.
ГЪБИЧКА2 ж. Умал. от гъба2. При студеното дълготрайно къдрене са необходими следните пособия и материали:.. По-голямо парче гъбичка или мека четка, по форма подобна на бръснарската, без металически части по нея. Г. Георгиев и др., ФПБ, 83.
ГЪБИЧКА^ ж. Остар. и диал. Умал. от гъба5. Като ся напълни щофа догоре.., запушва ся с пробка (гъбичка) добре, за да не може да издиша. ЦВ, 1859, бр. 443,4.
ГЪБИЩЕ мн. -а, ср. Място, където растат гъби.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГЪБИЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от гъба1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЪБКА ж. 1. Умал. от гъба1; гъбичка1, гъбица1. Най-сетне, изморена от толкова работа, тя седна да си почине на един пън, обрасъл с бежови гъбки. П. Бобев, ЗП, 7. Белите розови ароматни гъби пълнеха кошницата, той ги подреждаше, разправя
