бово дърво. Главни произведения на Португалия са:.., гъбаво дърво, сол и вълна. И. Груев, УЗ, 93.
ГЪБАР, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Мъж, който събира, отглежда или продава гъби за ядене. Както очаквах, лицето му беше доста мършаво, силно набраздено, почти грубо, като лицата на старите гъбари, които през всички сезони скитат из тия гори. П. Вежинов, СП, 8. И ето ме, гъбар опитен и добре екипиран; шапка тип „пънчушка“, ножче от неръждаема стомана. Ст, 1963, бр. 922, 2. Тоя ден тя [Нона] се затири в гората по обяд, като повика Радул да й прави дружинка, а великанът, страстен гъбар, грабна една кошничка, за да я напълни с гъби. А. Гуляшки, ЗВ, 361.
2. Разг. Човек, който обича да яде гъби. Ние сме големи гъбари. Често готвим гъби.
ГЪБАРКА ж. Жена гъбар. Стара гъбар ка бързаше към пазара с кошница гъби.
ГЪБАРНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Помещение, специално пригодено за изкуствено отглеждане на гъби за ядене, за гъбоп-роизводство. Най-напред направиха опит, като обзаведоха първия гъбарник.. И ето от седмица насам вече се берат гъби за пазара. РД, 1960, бр. 259, 2. Механизацията е освободила работна ръка, която стопанството е заангажирало в някои свои предприятия: модерен консервен комбинат, фуражен цех, гъбарник, пясъчни кариери и над 50 други различни дейности. Пог., 1970, бр. 7,4.
ГЪБАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до гъби1 и до гъбар. Атмосферата е леко натегната, уловът на другите много слаб, а моята кошница — препълнена догоре. Годината, общо взето, не е гъбарс-ка. Питам се какво ще стане, ако сега извикам: „Кой иска моите гъби?“ Ст, 1963, бр. 922, 2. Гъбарски навици.
ГЪБАРСТВО, мн. няма, ср. Събиране или отглеждане на гъби за ядене като занятие или постоянно практикуване. Една неделя рано-рано окачих торбичка на рамо и поех. Гъбарство е това, трябва да изпреваря слънцето и пенсионерите. Г. Краев, АЗ, 54.
ГЪБАРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от гъбар.
— Колко много гъбки.. Тичайте!.. Щом ги видя, мухоморката се зарадва много. — Ах, какъв късмет имам аз! — изсъска тя. Както съм се маскирала като безобидна печур-ка, все някое от тия неопитни гъбарчета ще се излъже да ме откъсне. Хи, хи, хи! П. Бобев, ЗП, 24.
ГЪБЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Направен с гъби; гъбен.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЪБЕН1, -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен, сготвен от гъби1 или е получен от гъба1. Гюрга донесе голяма тенджера с вкусна гъбена чорба, от която излизаше ароматна пара. Ем. Станев, ПЕГ, 26. — За празниците ще си я пременя аз моята бабичка! Тя ми вари в гърнето чудесна гъбена чорбица. И като потри доволен ръце, старецът си заглади мустаците и се обърна назад. А. Каралийчев, ТР, 33. —Ами гъбено семе не бива ли да посеем, бе Митко? — обади се Каракуна Иван. Изсмяха се всички. Ц. Церковски, Съч. Ш, 253.
О Прост като гъбена чорба (чорбица). Разг. Много прост. Стефан бе чувал за тези доклади, но не бе ги чел. Изчерви са като момиче от срам: „Ех, съвсем ме смаза ти, братле, ние тук нищичко не разбираме... Прости сме като гъбена чорбица...“ К. Калчев, ЖП, 72.
ГЪБЕН2, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е направен от гъба5; корков. Тръстено (или дървено) масурче са напълни с барут, на единия край устата му са залепени с хартийка, на другия — са затикнати с дървена или гъбена затикалка. Лет., 1876, 91.
ГЪБЕН3, -бна, -бно, мн. -бни, прил.
1. Който принадлежи на гъба1. Но гъбата има и подземен орган — гъбичина. Тя се състои от проникващи в почвата бели гъбни нишки. Бтн V и VI кл (превод), 169. При лишеите се образуват многобройни размножителни телца (соредии), съдържащи гъбни хифи и водорасли. ОБиол. X кл, 63. Зоната между 1400 и 1600 м, която обхваща горната част на буковия и по-голямата част от смърчовия пояс на Витоша, е с по-голяма и по-постоянна влажност и навярно поради това е най-богата на гъбни видове. Пр, 1953, кн. 6, 3.
2. Който е свързан със стопанското използуване на гъбите за ядене. Гъбарството ни донесе., и немалко неприятности. Превърна се в цял проблем.. Новият началник., от всичко разбираше, разбираше и от гъбния въпрос. Ас. Станоев, П, 142-143.
О Гъбни болести. Причиняваните на културните растения от различни класове гъби1 заболявания, срещу които се води борба с агротехнически средства, докато при насе-комите-вредители (колорадски бръмбар, плодови червеи и др.) аналогичният тип заболявания (от паразитни гъби) се използва в биологичната война за изтребването им. Калиевите торове способствуват за натрупване на захари в плодовете и засилват съпротивлението на плодовете към гъбни заболявания. П. Даскалов и др., ТК, 59. Например пшеницата страда много от гъбна болест — ръжда. Е. Стефанов, III 1Р (превод), 94.
ГЪБЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е шуплест като гъба2 (в 1 знач.). По повърхността те [костите] се състоят от плът-но и твърдо костно вещество с различна дебелина и цвят, а вътрешността им е гъбеста. П. Даскалов и др., ТК, 137. Ябълки
