2. Само мн. Бот. Голяма група низши без-хлорофилни растения, отделяни напоследък в самостоятелно царство, широко разпространени в природата, които развиват върху мъртва органична материя или върху растения и животни тяло, съставено от нишки (хифи) и служещо за размножаване и се използват за храна, като източник на лекарства, причинители на ферментация и др. Fungi, Mycota. Гъбите, които се употребяват за ядене, са обикновено гуглести — състоят се от шапка и пънче. Всички са диворастящи. Н. Сотиров, СК, 17. Паразитните гъби се срещат главно по растенията. Опасни вредители по културните растения са главните, ръждите, моравото рогче, перо-носпората. ОБиол. X кл, 24. По устройство на тялото си плесените приличат на някои водорасли.. Затова те се наричат още водораслоподобни гъби. Бтн VI кл, 81. Майте или квасните гъби са друга група едноклетъчни организми, чиито клетки са обикновено по-големи от тия на бактериите. Ст. Младенов и др., ОТК, 21.
<0 Бисерна гъба (бисерка). Ядивна гъба от рода на мухоморките с тъмнокафява кълбо-видна шапчица, прошарена с белезникави седефени петна, наподобяващи бисери и с пръстенче на тънкото високо пънче. Amanita rubescens. Бясна гъба. Отровна гъба с яркочервена тънка чуплива шапчица и средно-високо пънче; червенушка, беснурка1. Russula emetica. Майска гъба. Ценна ядивна гъба с кремавобяла полусферична дебеломе-сеста шапчица и късо, дебело пънче, която има мирис на краставица и се появява в началото на май. Tricholoma gambosum.
> Направим гъба и коприва някого. Обикн. в св. Диал. Нахоквам някого жестоко, накарвам му се много. — Вие, каже, сте опо-зиционер и затова... Хванаха ме нервите. Па го насолих, направих го гъба и коприва. Ив. Вазов, Съч. XXI, 158. Никнат (изникват / изникнат) като гъби <след дъжд>. Появяват се, създават се бързо едно след друго в голямо количество. Напоследък никнеха като гъби нови дружества за износ на тютюн — търговски конкубинати между запасни генерали и безработни експерти от фалирали тютюневи фирми. Д. Димов, Т, 200. Градчето почна да пълзи и по околните хълмове — и тук никнеха като гъби малки бели къщички. М. Марчевски, П, 163. В една пъстра компания веселяк може да липсва, но темерут винаги ще се намери. Напоследък у нас темерутите никнат като гъби. Й. Попов, CЛ, 104. Ставам / стана гъба и коприва. Разг. Силно се разгневявам. Ще ти пораснат гъби в очите. Диал. Казва се на някой, който има навик да спи много.
ГЪБА2 ж. 1. Роговият скелет на някои примитивни морски животни, който представлява мека или по-твърда шуплеста материя, широко употребявана като изтривалка поради способността си да попива течности;
сюнгер. Трябва да са събличаме голи, да са наместяме в доста голямо корито (вана) и подир бърже да умиваме тялото от главата до нозете с мека гъба (сюнгер). Лет., 1876, 113. — Радвай се, царю юдейски! — гаврят се войниците с него и му поднасят гъба, напоена с оцет и злъчка! Хр. Смир-ненски, Съч. Ш, 188.
2. Мек и шуплест предмет от каучук, дунапрен и под., който се използва за измиване на тялото при къпане, за изтриване на тебешир от учебна черна дъска и под. По едно време се изправи пред черната дъска същият ученик, който ме подигра в училищния двор. Той драска, три с гъбата — нищо не излезе. Кр. Григоров, ОНУ, 122.
3. Само мн. Зоол. Тип най-примитивни безгръбначни водни, предимно мсюски животни, без диференцирана тъкан и обособени органи, с размери от няколко милиметра до 1,5 м., които живеят прикрепени към дъното и подводните скали, обикновено на колонии. Porifera, Spongia. Морските гъби не са растения, а животни, които обичат топлите и солени морета. Д. Славчев и др., БМ, 42. Първите многоклетъчни животни приличали на колониите от едноклетъчни.. От такива първични кълбовидни колонии са произлезли сладководните и морските гъби. ОБиол. X кл, 129.
ГЪБА3 ж. Диал. Устна.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЪБА4 ж. Диал. Проказа.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЪБА5 ж. Остар. и диал. 1. Корк (Н. Геров, РБЯ).
2. Тапа от корк. Ако възварим вода в съд, затулен с гъба, то, щом ся получи пара, гъбата отхвръква. И. Гюзелев, РФ, 185.
ГЪБАВ1, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който е обрасъл с гъби1; гъбясал (Н. Геров, РБЯ). О Гъбав с пари (алтъни, долари). Разг. Пренебр. Който има много пари; много богат. — Гъбав е с пари, но те са закопани и счупена пара не дава... Сякаш — змия му е в кисията. Йв. Вазов, Съч. УШ, 154. Той [обвиняемият] бутна калпака си над кривото си око., и лукаво отвърна:.. — Ама корав кешишин, брей!.. Гъбав е, гъбав, ти казвам, с алтъни! К. Константинов, СЧЗ, 37. — Точ-но така — бил голяма скрънза и муфта-джия, въпреки че бил гъбав с долари и вносни неща от колети. Тарас, СГ, 95.
ГЪБАВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Мек и шуплив като морска гъба, сюнгер.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ГЪБАВ3, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Болен от болестта гъба, проказа.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ГЪБАВ4, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съ-чет.: Гъбаво дърво. Остар. Корков дъб; гъ-
